3 причини за въздействието на Мален върху Серия А

Контрол на висока скорост. Бързи ускорения, изправена осанка и обръсната глава. От средата на януари феновете в Серия А виждат силуета на Феномена Роналдо отново в Италия и се чудят дали халюцинират.

Сравненията за първия месец и половина на Дониел Мален на Ботуша са неизбежни и пресилени. Но не се раждат от нищото. Първенството е в явна офанзивна криза. Не става дума само за броя вкарани голове, а за това дали нападателите още са основните реализатори на отборите си. В списъка на голмайсторите, с изключение на Лаутаро Мартинес, никой не е достигнал двуцифрен актив. Дори нападатели със силен сезон като Расмус Хойлунд или Кенан Йълдъз, срещат трудности пред гола. При това темпо Хойлунд би стигнал 13 или 14 попадения, колкото вкара Гудмундсон с Дженоа преди две години.

Отвъд цифрите обаче има едно усещане за безсилие. Нападателите се нуждаят от твърде много положения. Срещат вратари, които реагират бързо, и защитници, които са силни и скоростни. Животът на нападателя в Серия А изглежда тежък. А за Мален изглежда лесен. Той преминава през защитниците със скорост и хитрост, преодолява вратарите със сила и точност. Срещу Ювентус избяга зад линията на бранителите и прехвърли Перин с лекота. Вратарят се хвърли в грешната посока и всичко изглеждаше твърде просто.

Не всички приемат този ефект без доза съмнение. Появиха се познатите реакции: не Мален е силен, а първенството е слабо. Или пък скоро защитниците и треньорите на съперниците ще намерят противодействие, "ще го научат". Серия А е слаба, но същевременно е майстор в това да притъпява офанзивния талант. Дали ще успее и с него? Междувременно мнозина се изненадаха не само от въздействието му, а и от това, че всъщност е централен нападател и играч, който живее за гола.

Още при началния му трансфер в Рома започна спор около ролята му. Мален е гъвкав нападател. Играл е по двата фланга, централен и втори нападател. Някои очакваха да бъде използван по крилото, но Гасперини беше ясен. Той е централен нападател. Има бързина и удар с двата крака. Трябва да играе близо до вратата. Подобно го описваше и Унай Емери. Играч, който иска да бъде близо до гола.

В националния отбор на Нидерландия играе вдясно. Това е продиктувано от наличието на Гакпо и Депай. В клубовете си също е играл по крилата, но често завършва действията като втори нападател. Сезонът на пробива му 2019/20 е като централен нападател. На 20 години отбеляза 27 гола. Мино Райола го нарича едно от бижутата си. Е, не успя да се наложи в Англия. Липсваше му стабилност. Имаше нужда от подкрепа, както признава човек от академията на Арсенал.

В Серия А Мален има 6 гола в 7 мача, от който е изиграл 601 минути. Средно 0.90 гола на 90 минути. Най-високият показател в лигата. Втори е Пулишич. Мален е само на два гола от върха при почти двойно по-малко минути. От пристигането си в Рома само Хари Кейн има повече голове в Европа. Головете му идват от солидно количество очаквани голове. Това подсказва устойчивост, макар че спад е възможен. В Германия го описваха като влакче на ужасите. Периоди на върхова форма, последвани от анонимност.

С него Рома определено е по-опасна. Преди да пристигне от Вила "римляните" имаха средно 1.21 npxG на 90 минути. С него те вече са 1.34. Гасперини каза, че с Мален още през лятото точките на отбора щяха да са повече. Трябваше му по-високо индивидуално ниво. Играч, който отговаря на изискванията. "Силен" играч. Гасп често го повтаря. Не е го казвал за Довбик или Фъргюсън.

Но как се обяснява ефектът му? Намерихме три основни причини.

1. Движение без топка

Преди появяването му се чудехме защо Фъргюсън и Довбик имат сходни трудности. Една от тезите беше липсата на качествени подавания. Мален вкара 6 гола без да има близо до себе си най-добрите подавачи Суле и Дибала. Това постави под въпрос тази теза.

Все пак проблем в създаването на положения има. Липсват дрибъл и качество при последния пас. Вертикалният пас на Ману Коне срещу Ювентус беше толкова обсъждан и възхваляван, защото е рядкост. Полузащитата рядко играе директно напред.

Но този гол показа нещо друго. Доброто движение създава добрия пас. Има момент на синхрон между движението и подаването. Мален усеща пространството. Намира малки джобове, в които да иска топката. Срещу Ювентус обърка Кели и Бремер. Тръгва към наказателното поле, влиза в контакт със защитника и след това се дистанцира. Таймингът му е перфектен. Срещу Бремер тръгва в мига, в който Манчини ще играе с глава.

С движенията си Мален придава смисъл на една от най-загадъчните фрази във футбола - "когато няма пространство, то се създава". Но Рома също трябва да му го осигури. Срещу Ювентус присъствието на два играчи близо до него му помогна да остава по-често изолиран срещу Бремер или Калулу.

Кристанте често се движеше централно и в дълбочина, напред или назад, и също изтегляше един от централните защитници на Ювентус - един от малкото отбори в лигата с линия от четирима в отбрана. Както почти всеки централен нападател, Мален страда, ако остане сам срещу компактна защита и без подкрепа около себе си.

Голът му е резултат и на доброто позициониране на Кристанте, както и на перфектния пас на Коне, при който нидерландецът се справя безупречно, останал един на един с Кели

Мален разполага с пълен набор от движения. Умее да атакува дълбочината, а когато тя липсва, работи с хитрост и изважда защитниците от позиция.

При първия си гол в Серия А срещу Торино той застана на втора греда, запази позицията си и поиска подаването в точния момент. Останалото свърши Дибала с прецизен пас.

2. Техническа завършеност

Движенията на Мален са опасни заради богатия му технически арсенал. Той няма ослепителен талант и не е изключителен в едно конкретно нещо. Ударът му не е от най-високо ниво, но е стабилен и надежден с двата крака. Не дриблира като най-добрите крила в света, но е заплаха, когато тръгне срещу защитник с топка в крака. Първото му докосване и играта с гръб към вратата не са най-силната му страна, но са достатъчни, за да бъде сред най-добрите в лигата по задържане и свързване на играта. Не е бърз като Леао на дълга дистанция, но в първите метри е достатъчно експлозивен, за да си отвори ъгъл за удар.

Мален е опасен и от двете страни на атаката. Може да атакува по дясното крило срещу аутлинията или да се прибере към центъра, тръгвайки отляво. Умее да стреля силно или прецизно. Вече има два гола с прехвърлящ удар. Не бележи често с левия крак или с глава, но в кариерата си има достатъчно попадения и в тези ситуации. Това го прави по-труден за разгадаване.

Преди него Рома разполагаше с централни нападатели с ясни ограничения в технически аспект. Довбик се движи добре, но разчита основно на левия крак и е бавен в първите крачки, което му пречи да си създава лесни положения. Фъргюсън е по-завършен физически, но още е неопитен в движенията си и играта му е разпиляна. С Мален Рома получи нападател с пълен инструментариум.

3. Интензивност

Най-силното впечатление от Мален не е какво точно прави, а с каква скорост го прави. За да се обясни въздействието му, трябва да се използва думата интензивност. Често тя описва високо темпо или агресия в дуелите без топка.

При Мален интензивността е свързана със скоростта и усещането за спешност в действията му. Не само физическа, а и мисловна. Той е бърз, но изглежда още по-бърз, защото мисли предварително за следващия си ход. Откъсва се със залъгващо движение преди защитникът да реагира. Тръгва в спринт, когато съперникът още не е стабилен в заставането си. Щом получи топката, веднага атакува вратата.

Голът срещу Каляри е показателен. Подаването на Манчини е добро, но не изглежда опасно. Защитникът не очаква Мален да ускори мигновено и да атакува пространството. Не изглежда като позиция, от която може да започне директна атака към вратата. Той я превръща в такава за секунди.

Мален понякога прекалява и действа прекалено самостоятелно, но постоянно поставя защитите на съперника под напрежение. Защитниците знаят, че срещу него няма паузи. Всеки път, когато Мален получи топката, може веднага да атакува вратата. А техническата му завършеност го прави опасен по много различни начини.

Комбинацията между скоростта, с която действа, и разнообразието от неща, които умее да прави, го прави труден за пазене. Когато описва най-силните си качества, Мален казва, че е директен: „Мисля, че съм много директен в посока противниковата врата, много директен срещу съперниците си. Тичам зад гърба на защитата, опитвам се да създавам пространство за полузащитниците. Това е моята сила.“

Може би именно заради тези характеристики формата му през кариерата често е била променлива - не винаги е възможно физическата форма да позволява натоварването на постоянни спринтове и висок интезитет на движение.

Интензивността на Мален не се изразява толкова във физическите дуели, а във връзката между топката и вратата. Той играе на максимално напрежение с една проста цел: да вкара топката във вратата. Именно тази характеристика стои зад усещането за възхищение, което Мален предизвиква, както и зад дезориентацията на защитниците, свикнали да пазят нападатели, които играят по-бавно.

Със своите слаломи, движения и понякога дори пресилени действия Мален събужда някои позабравени спомени от футболната ни памет. Изглежда сякаш виждаме тип играч, който в Серия А дълго време сякаш беше изчезнал.

Статия: Ultimouomo.com

Корица: IMAGO / IPA Sport