Какво ни казва за Де Дзерби престоят му в Марсилия?

Официалното потвърждение за раздялата на Роберто Де Дзерби с Марсилия пристигна в 2:35 сутринта във вторник 3-ти февруари. В този смисъл, дори само в този смисъл, моментът на новината бе странен. Нямаше нищо друго изненадващо в напускането на Де Дзерби. То се очакваше от известно време, а унизителната загуба с 0:5 от Пари Сен Жермен на Парк де Пренс очевидно се оказа последният пирон в ковчега му.

Когато камерата безмилостно показа италианеца след като Хвича Кварацхелия реализира четвъртия гол за домакините с удар от въздуха, стана болезнено ясно, че Де Дзерби знае, че всичко е приключило. Той вече не бе правилният човек за тази работа, а е възможно никога да не е бил.

Де Дзерби е широко считан за един от най-интересните и иновативни тактици в съвременния футбол, но предвидимо бурният му период на Стад Велодром само засили съмненията дали наистина е готов да работи на най-високото ниво.

Почитан от Пеп и Клоп

Да се каже, че Де Дзерби е високо ценен от своите колеги, би било меко казано. Той не е просто уважаван. Той е почитан.

Пеп Гуардиола например следеше с интерес работата на Де Дзерби много преди бившият наставник на Сасуоло и Шахтьор Донецк да пристигне във Висшата лига и много бързо да превърне Брайтън в един от най-атрактивните отбори за гледане в Европа.

"Роберто е един от най-влиятелните треньори през последните 20 години", заяви възторжено Гуардиола през май 2023 г. "Няма друг отбор, който да играе по този начин. Това е уникално, като ресторант със звезда Мишлен.

"Имах усещането, когато той пристигна, че въздействието му във Висшата лига ще бъде голямо, но не очаквах да го направи толкова бързо. Неговият отбор създава 20 или 25 положения на мач, много повече от съперниците си. Той доминира притежанието на топката по начин, който не сме виждали отдавна. Брайтън е един от отборите, от които се опитвам да науча най-много."

Големият съперник на Гуардиола, Юрген Клоп, също бе изключително щедър в похвалите си към Брайтън на Де Дзерби, който, както самият той призна, е накарал неговия Ливърпул да изглежда "смешно" при загубата с 0:3 на "Амекс".

"Аз съм любител на футбола и когато някой дойде и окаже такова влияние върху играта, каквото Роберто оказа", каза той, "това не бива да се подценява."

Загуба на мотивация

Въпреки че Де Дзерби влезе в историята в края на сезон 2022-23, като класира Брайтън за европейските турнири за първи път чрез шестото място във Висшата лига, той напусна клуба по взаимно съгласие в края на следващия сезон заради непреодолими различия във вижданията относно селекцията и възприеманата липса на амбиция.

"Не разбирах каква е следващата стъпка напред", каза по-късно Де Дзерби пред Daily Telegraph. "Можете да ми предложите двойно по-висока заплата, но ако не виждам мечта или цел, която да постигна, не мога да дам всичко от себе си, както бих искал. Щях да загубя мотивацията, които винаги съм имал във футбола...

"Затова реших да си тръгна от клуба, макар и неохотно, почти страдайки."

Положителното бе, че Де Дзерби бе силно желан. Работата му в Брайтън привлече вниманието на елита на Висшата лига, а няколко клуба от Серия А също бяха свързвани с него. Въпреки че той се завърна към треньорството очаквано бързо, решението му да го направи именно в Марсилия повдигна доста въпросителни.

"Фен, който води отбора"

В известен смисъл Де Дзерби и Марсилия бяха добро съчетание, поне на емоционално ниво. Експлозивният треньор и най-хаотичният клуб във Франция споделяха обща страст към играта, граничеща с обсебване. Това обяснява защо Де Дзерби се чувстваше толкова на място в града.

Той наистина разбираше Марсилия и знаеше какво означава клубът за привържениците. Както бившият халф на Марсилия Самир Насри каза пред Canal+ Foot, "Де Дзерби беше като фен, който води отбора. Той преживяваше загубите изключително тежко."

Няма съмнение в това твърдение. След болезнената загуба на Марсилия след дузпи срещу Пари Сен Жермен във финала за Трофе де Шампион на 8 януари, той се разплака в съблекалнята.

"Никога не съм плакал след загуба, но днес го направих, защото тази загуба боли", призна той. "Искахме да оставим следа в историята на този клуб и да спечелим трофей, но не успяхме. Бяхме се подготвили отлично срещу най-добрия отбор в Европа, който бе спечелил всичко през 2025 г., и този път заслужавахме да победим. Но трябва да изискваме от себе си винаги да играем така, с характер, техника и защита."

Липсата на постоянство на Марсилия обаче подлуди Де Дзерби и в крайна сметка му струваше работата.

"Вината е моя"

Както и в Брайтън, Де Дзерби имаше успешна първа година в Марсилия, като класира отбора за Шампионската лига след второ място в Лига 1. Но както показа необичайната му, макар и вдъхновена идея за тренировъчен лагер в Рим в края на сезона, пътят съвсем не беше гладък.

Напротив, вече имаше признаци на напрежението, което по-късно щеше да доведе до разпада на управлението му. Само три месеца след началото на сезон 2024-25 Де Дзерби заплаши, че ще подаде оставка след загуба с 1:3 у дома от Оксер на 8 ноември.

"Ако аз съм проблемът, съм готов да си тръгна. Ще оставя парите и ще скъсам договора си", каза Де Дзерби пред репортери. "Дойдох в Марсилия заради Велодром, а не успявам да накарам играчите да показват тук това, което виждам в тренировките и в гостуванията. Вината е моя, това е моя отговорност."

Имаше и няколко сблъсъка между Де Дзерби и играчи, които според него не се стараеха достатъчно или не оценяваха напълно каква "привилегия" е да представляват Марсилия. По време на един особено грозен конфликт с Исмаил Коне, Де Дзерби изгони канадеца от тренировката заради предполагаема липса на усилие, след което ядосано му нареди да се обади на агента си.

Не е изненадващо, че Коне реагира гневно, след като на практика му бе казано да напусне клуба пред всички съотборници. След като си тръгна от Марсилия, първо под наем в Рен, а след това с постоянен трансфер в Сасуоло, канадецът бе още по-раздразнен от факта, че клубът използва инцидента, за да промотира документален филм за сезон 2024-25.

С това Марсилия само засили усещането, че клубът се гордее с репутацията си на място, където е нужен специален характер, за да оцелееш и да успееш в толкова взискателна среда. В крайна сметка дори за самия Де Дзерби това се оказа твърде много.

Неизбежен край

Само преди два месеца Роберто Де Дзерби настояваше, че е в Марсилия "за дълго". "Бих искал да остана повече от три сезона и да стана един от най-дълго задържалите се треньори в историята на клуба", заяви той пред Gazzetta dello Sport. "Чувствам се добре дори сред критиките и хаоса."

След сезон, започнал с бурен скандал в съблекалнята между Адриен Рабио и Джонатан Роу, който шокираният Де Дзерби сравни със "сбиване в бар", търпението му видимо се изчерпваше към момента, когато Марсилия отпадна от Шампионската лига на 28 януари. Начинът на отпадането бе донякъде малшанс, тъй като гол с глава на вратаря на Бенфика Анатолий Трубин с последния удар по топката ги лиши от място в плейофите. Марсилия обаче изобщо не заслужаваше да продължи, след като допусна тежка загуба с 0:3 като гост на Клуб Брюж в последния си мач от основната фаза на Шампионската лига.

Де Дзерби бе едновременно шокиран и отвратен от жалката капитулация на стадион Ян Брейдел, но въпреки информациите, че е подал оставка по време на среща с президента Пабло Лонгория и спортния директор Меди Бенатия, той реши да опита да спаси сезона на отбора. Това се оказа напразно усилие.

Три дни след провала в Брюж, Марсилия пропиля аванс от два гола в последните осем минути при равенството с ФК Париж. Победата над Рен за Купата на Франция върна настроението, но след това дойде решаващата загуба в Le Classique срещу Пари Сен Жермен, която, както призна Де Дзерби, отново го е оставила в състояние на "пълно отчаяние".

"Подготвихме се за мача колкото можахме, но очевидно не сме се подготвили добре", каза той. "Трябва да разберем защо. Защо отиваме в Брюж и играем така? Защо идваме тук и играем така? Не съм в главите на играчите, не знам какво се случва."

"Повече психолог, отколкото треньор"

Роберто Де Дзерби на практика не успя да открие причината за шизофреничното представяне на отбора си. В един мач изглеждаха като бъдещи властелини на света, а в следващия бяха напълно безпомощни.

"Искам да разбера защо тук, в Марсилия, системно преживяваме такива влакчета на ужасите, тези върхове и спадове", каза Де Дзерби след особено разочароваща домакинска загуба от Нант на 4 януари. "Това е моят 12-и сезон като треньор, но днес трябва да бъдеш повече психолог, отколкото треньор." Именно това е роля, за която Де Дзерби очевидно не е подходящ.

Той може да е педантичен в подготовката си за мачовете, но рядко, ако изобщо някога, е спокоен и уравновесен, особено когато работи с играчите. Показателно е, че докато сравняваше Де Дзерби с Юрген Клоп, бившият футболист на Ливърпул Адам Лалана разкри, че често е трябвало да казва на съотборниците си в Брайтън да не приемат присърце думите на треньора по време на тренировки. "Не се притеснявайте", им казвал той, "той мисли само най-доброто."

Желанието на Де Дзерби да побеждава не може да бъде поставено под съмнение и неговата интензивност е част от причината отборите му да са толкова атрактивни, но общото впечатление е за човек, който все още не е намерил баланса между страст и самообладание. В този смисъл той прилича донякъде на Антонио Конте, но без шампионските титли. Именно липсата на големи успехи кара все повече хора да критикуват Де Дзерби и неговите методи.

"Самочувствието е качество, но тук говорим за огромно его", заяви бившият нападател на Марсилия и Франция Кристоф Дюгари пред RMC Sport. "Той е водил Сасуоло и Брайтън, но говори така, сякаш е спечелил два пъти Шампионската лига."

След като първоначално имаше толкова големи надежди към него при пристигането му на Велодром, Дюгари сега смята, че 46-годишният специалист се е оказал "надценен", "посредствен треньор" и слаб ръководител на хора, който трудно влияе на мачовете със смените си.

Разбира се, подобна остра критика едва ли ще попречи на Де Дзерби скоро да започне нова работа. Той напусна Велодром с най-високия процент победи - 57%, от всеки треньор на Марсилия през този век, а Пиер-Емерик Обамеянг бе сред играчите, които му отдадоха почит. "От опит знам, че не срещаш треньор като теб всеки ден", написа ветеранът в социалните мрежи.

Де Дзерби е рядко срещан тип, уникален характер със способността бързо да кара отборите си да играят естетически привлекателен футбол. Затова той продължава да има много почитатели в Италия и Англия и е сред вариантите на Тотнъм за постоянен наследник на Томас Франк.

Но ако периодът му в Марсилия ни е научил на нещо, то е, че където и да отиде, престоят му едва ли ще бъде дълъг.

Статия и корица: goal.com