9 изненади през първия полусезон

С изиграването на отложените мачове от 16-ти кръг първият полусезон в Серия А приключи. Междувременно вече успяхме да си изградим мнение за представянето на повечето играчи от Калчото. Този списък включва такива, от които не очаквахме много, които може би дори не познавахме, а всъщност се представят много добре. Това са играчи, станали изведнъж желани на трансферния пазар и спечелили симпатиите на феновете. Някои ще се утвърдят в Серия А, други може да преминат в други шампионати, а трети може и да изчезнат от мястото, откъдето са дошли. Такъв е футболът.

ТАРИК МУХАРЕМОВИЧ

Тарик Мухаремович е поредният играч, който успешно излезе от Ювентус Next Gen. За него се говореше по-малко, тъй като беше продаден на Сасуоло почти без да мине през първия отбор. Миналата година в Серия Б беше стабилен титуляр при промоцията на Сасуоло, но не беше ясно дали ще успее да повтори представянето си този сезон, първият му в Серия А на 22 години. Гросо продължава да го предпочита пред новите попълнения в отбрана и той формира отлична двойка централни защитници с Идзес в една от редките защити с четирима души в Италия.

В това интервю за Гадзета дело Спорт изглежда доста сигурен в себе си.

Мухаремович е почти идеален защитник за италианското първенство: висок, здрав, агресивен и уверен както в единоборствата с нападателите, така и в защитата на наказателното поле. Към тези качества прибавя голяма увереност с топката в крака и добър усет към гола, като вече има две попадения и две асистенции този сезон. Именно заради тези качества Мухаремович вече е в полезрението на Интер и Ювентус, които обмислят да го привлекат в защитата си през лятото.

ИСМАЕЛ КОНЕ

През лятото за момент изглеждаше, че Исмаел Коне може да премине от Марсилия в Рома като разменна монета (придружена с парична компенсация) за Еван Н'Дика. За Де Дзерби той беше излишен, а Коне не се представи особено добре и при преотстъпването си в Рен (при настоящия спортен директор на Рома Масара). Добрите времена в Уотфорд, където изглеждаше като перспективен полузащитник с висок потенциал, изглеждаха вече забравени.

Днес десетте милиона, които ще отидат в Марсилия при оцеляването на Сасуоло като трансферна сума, изглеждат като този вид удар, с който Сасуоло често се е славил през годините. Фабио Гросо му даде шанс още от първия кръг и той вече не излиза от титулярния състав, утвърждавайки се до Матич (друг отличен летен трансфер) и Торствед.

За Коне широката аудитория научи от яркия му конфликт с Де Дзерби, показан в документалния филм за Олимпик Марсилия - със сигурност ви е попадал в някой рийл в социалните мрежи - там италианският треньор се кара на халфа за прекаленото му задържане на топката и го гони от тренировката. Коне изглежда като играч, който в някои моменти е леко наивен на терена, но разполага с изключителен атлетически и технически талант. Той блести с водене на топката (в топ 11-те процента по най-много успешни прогресивни водения на топката в противниковата половина в Серия А), но и с офанзивни действия: вече е вкарал три гола, включително едно много красиво попадение срещу Милан с прехвърлящ удар срещу Менян на Сан Сиро.

ФЕДЕРИКО БОНАЦОЛИ

Преди година Федерико Бонацоли "слезе" в Серия Б, за да играе с Кремонезе, и това изглеждаше като неговото ниво. Беше изиграл няколко сезона в Серия А, в които само веднъж бе отбелязал 10 гола (2020/21 с Салернитана) и изглеждаше, че бившето дете-чудо на Интер бе казал всичко, което имаше да каже в топ дивизията. Но тази година започна сезона с онзи прекрасен гол срещу Милан със задна ножица, който всички помним. После вкара и срещу Интер, а при дубъла си срещу Дженоа вкара още един ножичен гол. Пет гола, една асистенция и отлично разбирателство с Джейми Варди: двамата вече са титулярната нападателна двойка без конкуренция. Бонацоли обича играе с гръб към вратата и да търси топката, да свързва отбора с качеството на левия си крак. Изглежда, че вече има (сигурно) място в Серия А, кой би го предвидил преди началото на сезона?

ТОМА БАШИЧ

Футболната история на Тома Башич в Лацио е наистина интересна. Пристига през 2021 г. на 25 години като потенциален титуляр след три добри сезона в Бордо, но първите две кампании при Маурицио Сари са по-скоро на ротационен играч, който не може да се наложи по убедителен начин. На третата година обаче нещо идва разрив в отношенията с клуба и той остава извън състава, след като отказва няколко летни трансфера. През януари е преотстъпен на Салернитана – следват петнадесет мрачни участия в отбор, който бързо изпада. Връща се в Лацио и прекарва лятото на 2025 извън състава, отказвайки трансфер и с изтичащ контракт през 2026. През октомври обаче Деле-Баширу получава мускулна травма, която е посления проблем в халфовата линия след отсъствието на Гендузи и Белаян за наказание, както и това на Ровела и Весино заради трайни контузии: ето, че Башич се връща в състава за Дженоа–Лацио от петия кръг по крайна необходимост.

Оттогава Тома Башич не излиза повече от терена под ръководството на Сари, превръщайки се в идеален box-to-box полузащитник за Лацио през този сезон. 2 асистенции, много пробези между линиите за свързване на полузащита и атака и един решаващ гол при победата над Ювентус – може би най-високият момент през този сезон, пълен с проблеми извън терена за Лацио. Башич отново показва качествата от Бордо и в офанзивен план. Той е първи в отбора по очаквани голове без дузпи (non-penalty xG) на 90 минути (0.08) и дори втори сред играчите с поне 10 участия по очаквани асистенции (expected assists) на 90 минути (0.14). Невероятно развитие, като се има предвид, че през януари ще може да избира къде да играе следващата година като свободен агент.

АРТУР АТА

Изглежда като далечно минало, но през втория мач за този сезон Артур Ата накара феновете на Интер да замлъкнат с удар от далечна дистанция и донесе победата на Удинезе на „Сан Сиро“. От странен инструмент в склада на Руняич, интересен и мистериозен, Артур Ата почти веднага се превърна в един от най-атрактивните и търсени играчи в първенството. Допреди няколко месеца се говореше се за интерес от страна на Интер, Барселона и Манчестър Сити. Звучи ли ви прекалено?

Стилът на игра на Ата е от тези, които карат феновете да се влюбват. И в същото време е един от най-редките в съвременния футбол. Дългокрак играч, почти метър и деветдесет от предимно кости, които са заредени с бавни движения, но и котешка техника. Вътрешен халф, който умее да води топката. Физически силен, труден за избутване. Силен и в притежанието около наказателното и тесните пространства. Дрибльор с почти два метра ръст, с визия за игра и добър удар.

В Серия А, където в халфовата линия би могъл да играе и хладилник на колелца, Артур Ата е изключение. Той не е черноработник. Не е и целта на центриранията на отбора, какъвто беше Сергей Милинкович-Савич - може би играчът, на когото най-много прилича (повече отколкото на Погба, с когото често го сравняват просто заради националността и дългите крайници).

Когато се контузи през ноември изглеждаше вече извън мащаба на Удинезе и може би дори на Серия А като класа и постоянство в играта. Оттогава не е играл. Може би това добро начало на сезона не е достатъчно, за да се разчита сляпо на таланта му. Но сърцето има своите причини, които разумът не разбира.

ТИАГО ГАБРИЕЛ

Тиаго Габриел изглежда като напълно нов играч, но всъщност пристигна в Серия А още преди година, през януарския трансферен прозорец, срещу два милиона евро от Ещрела Амадора. Ранните му години са в школата на Спортинг, откъдето си тръгва, тъй като не е смятан за достатъчно перспективен. Когато Корвино го привлича, той има едва 11 мача на професионално ниво с Ещрела в португалския елит.

Беше впечатляващо колко лесно се адаптира към толкова труден шампионат като Серия А. Тиаго Габриел е висок метър и 96, а спуснатите му чорапи го карат да изглежда още по-висок. Във въздуха печели почти всичко. Той е защитникът с най-много спечелени въздушни дуели в Серия А и е сред първите пет в Европа. Когато трябва да защитава напред, не е само агресивен. Той има чиста техника на отнемане и тайминг на голям защитник. Рядкост в първенство, пълно с централни бранители, които разчитат основно на физическия сблъсък.

Статистиката потвърждава тези качества. Тиаго Габриел е сред първите пет централни защитници в Европа по спечелени владения на топката. Това е особено показателно, като се има предвид по-малко ориентираният към персонална защита стил на Лече, който играе с четворка в отбрана. Той е много добър в това да се възползва от неточен първи контрол на нападателите и да вкара крак за пресичане. Това са търсени качества и затова името му се свързва с почти всички отбори в Серия А. Корвино призна, че цената е над 25 милиона евро и че вече има запитвания. Трансферният пазар става все по-бърз и осъзнат.

Тиаго Габриел обаче си остава защитник на 21 години, който допуска и някои наивни грешки. Когато трябва да защитава назад или да брани наказателното поле, личат липсващите години опит. Не е особено бърз при връщанията към вратата си и често е лесно манипулируем в наказателното поле от опитните нападатели чрез проста игра с тяло.

Остава съмнението, че шумът около Тиаго Габриел се дължи най-вече на това, че стилът му е изчистен и приятен за окото, а статистиките му са високо над стандартите на защитник в отбор, който се бори да не изпадне. И това не е малко за изграващ талант.

ИДРИСА ТУРЕ

Гледайки дори първия мач от първенството на Пиза веднага изниква въпросът: кой е този номер 7 с ръце на културист, към когото Пиза насочва всички дълги топки? В отбор от гиганти Идриса Туре изглежда като гиганта, който може да прави най-много неща, този, който би бил полезен дори в тим, който не се бори за оцеляване. За тези, които не знаят: той е на 27 години и е в Пиза вече пети сезон, като първите четири естествено минаха в Серия Б. Туре има толкова заплашителна аура, че при пристигането му в Италия, изглежда, не са искали да го пуснат да слезе от самолета и са извикали полиция. Не, расизмът няма общо, просто аурата му е такава. Берлинчанин, германец, Туре е създаден за италианския футбол на дуели, в който десетките са продадени на дявола в замяна на флангови играчи, които тичат без умора, за да печелят войните. Дайте го на Гасперини и започнете да се молите за левите бекове в първенството.

ДЖОВАНЕ

На 25 август Джоване дебютира в Серия А и още преди да отбележи първия си гол името му вече беше свързвано с почти всички отбори от челото на класирането. Минаха няколко месеца, Джоване вкара 3 гола и името му продължава да се цитира като общо желание, като спешна нужда за почти всички италиански отбори.

Трудно е човек да си спомни по-бързо задействане на интерес за футболист, който е постигнал толкова малко. Все едно бяхме убедени, че Джоване е добър още преди изобщо реално да го видим на терена. В края на септември, при нула отбелязани гола в Италия, Рафаеле Паладино вече го споменаваше като свое несбъднато желание. Футболист, който е искал във Фиорентина и не му е бил купен. Каза го така, сякаш бъдещето с Джоване е можело да бъде различно. Съществува ли времева линия, в която Джоване води атаката на Фиорентина на Паладино, втори или трети в класирането?

Всъщност защо е целият този "хайп" около Джоване, ако в момента има същия брой голове на Морео или Нзола? Футболист, чийто сборни голове в кариератане стигат за голмайсторския приз (дори) на сегашната Серия А, в която почти никой не вкарва ежеседмично?

Едва ли половината агенти и спортни директори в Серия бъркат. Джоване притежава интересен суров талант. Технически е надарен, умее чудесно да води топката и стреля много добре. Стреля добре, но още вкарва рядко. Две на пръв поглед противоречиви неща, които всъщност говорят най-вече за прибързаност и липса на хладнокръвие при вземането на решения в последните метри. Недостатък, който споделя със съотборника си Гифт Орбан, превръщайки сезона на Верона на моменти в трагичен. В сравнение с Орбан обаче Джоване обича да играе по-далеч от противниковата врата, често изнесен вдясно. Това е и начин да прикрие някои свои слабости. Играта с гръб към вратата, първото докосване, което не винаги е прецизно и се влошава от използването почти изцяло на левия крак. Когато обаче Джоване играе с лице към вратата, със свободно пространство по диагонал, той е опасен футболист. Бърз е, силен в дуелите в движение и с деликатния си ляв крак чете много добре вертикалната игра. Вече има 4 асистенции през сезона.

Във воденето на топката използва почти само левия крак, но при удар борави добре и с по-слабия десен, с който наказа Интер. Вече показа, че присъства в мачовете, работи здраво, печели дуели. Това е футболист, върху когото може да се работи. Към днешна дата обаче е доста суров и изглежда има нужда от определена тактическа свобода, за да извади най-добрите си качества на показ. Кой е готов да поеме риска?

ДАВИДЕ БАРТЕЗАГИ

През септември Давиде Бартезаги беше едно от онези млади имена, призвани да търкат дългите пейки на отборите от Серия А. Днес е "новият Малдини". По-голяма скок е трудно да си представим. По средата стоят доверието на Алегри и една очевидна, непрекъсната еволюция. Само преди сезон беше част от състава на Milan Futuro, изпаднал в Серия Д. Днес вече се говори за него като за възможен национал.

Бартезаги умело се възползва от физическите проблеми на Еступинян, който трябваше да бъде неизменен титуляр отляво. Но и Алегри заслужава похвала, защото не се скри зад странни експерименти само и само да не даде шанс на млад играч в първия му сезон в Серия А. Бартезаги бързо се превърна във важна фигура за Милан. Физически не усети сблъсъка с първенството и като ляв халф-бек дава баланс на отбора. Ако вдясно Салемакерс носи креативност и непредсказуемост, той може да бъде по-механичен и да подпомага при нужда Леао или Рабио по лявото крило. С топка в крака е чист и сигурен, центриранията му вече са на добро ниво, а в защита дава повече стабилност на Алегри в сравнение с Еступинян. Засега това е напълно достатъчно.