Мактоминей задава стандарта в Серия А

„Играчите дадоха всичко“, казва Скот Мактоминей, с ръце зад гърба и обичайната визия на добро момче. Изглежда като поредното дипломатично интервю след голям мач, но после внезапно променя тона. Започва да изброява с ръка. „Без Ангиса. Без Лукаку. Без Гилмор. Без Де Бройне. Без Рахмани в началото на сезона. Нереш е контузен. Искам да кажа, опитайте да отнемете на Интер Тюрам, Лаутаро, Барела, Чалханоглу. Трудно е. Ние се борим до край във всеки един мач.“

Беше странно да чуем Мактоминей да говори с такава нахаканост. Откакто пристигна в Италия, изглеждаше като марсианец. Феноменален и леко разсеян. Човек, който пие кафе с ръце в джобовете край тъчлинията, а после вкарва всички важни голове. И сякаш малко откъснат от случващото се около него. Толкова дисциплиниран, че дори не му се налага да повишава тон.

В предишна статия го бяхме сравнили с Том Рипли. Англоезичен турист, който идва да живее в Италия с глава, пълна със стереотипи. В интервюта разказваше за доматите като за най-голямото откритие в живота си. „My god, the tomatoes“, казва в захлас пред The Athletic. Говори за ризото, риба, тиквички. Цял хранителен свят, който сякаш му е отворил пътя да стане решаващ футболист в Серия А. Частният му готвач дава интервюта като важна фигура. Самият той се появява сниман на Уимбълдън с двуредно сако, обсипано с копчета, и кърпичка в джоба.

С Мактоминей имаш усещането, че не разцъфтява само един футболист, а един човек. И сега наистина е този, който поема на раменете си шампиона на Италия в момент на най-голяма трудност.

Мактоминей даде това лидерско интервю след сблъсък, в който спечели приза за играч на мача. Не какъв да е мач, а директен сблъсък между двата най-добри отбора в Серия А. Мактоминей вкара два гола и позволи на Наполи да избегне загуба, която щеше да усложни класирането.

Откакто е в Италия, около него винаги има ореол на "deus ex machina". Фактор, който се появява неочаквано и променя съдбата на мачовете. Играч, който нахлува от втора линия. Вече не изненадва никого, всички го познават, и все пак е неизбежен. В този мач това негово качество изпъкна особено ясно.

Наполи изглеждаше на път да загуби два пъти. И на два пъти Мактоминей оправи нещата.

Не изглеждаше като неговия мач. В деветата минута получи пас от първо докосване от Лоботка с прекалена небрежност. Пьотр Зелински, бивш играч на Наполи, го изпревари и го надигра. Оттам започна атаката за аванса на Интер.

В онзи момент изглеждаше, че нерадзурите са поели контрол над мача. Стояха трайно в половината на Наполи, който вече нямаше много решения за излизане от пресата. До момента, в който Мактоминей не вкара за 1:1. Той започва атаката с вертикален пас с едно докосване към Хойлунд. Ход, който Конте беше подготвил, за да обезвреди пресата на Интер. После нахлува в наказателното поле при включването на Елмас. Нахлува към първа греда и изпреварва един от най-добрите защитници в първенството - Аканджи. За да отбележи, отваря вътрешната част на левия крак с подценявана чувствителност. Успява, докато тича към топката и ъгълът се затваря, да я върне меко към вратата.

През второто полувреме Интер сякаш беше решил мача с дузпата на Чалханоглу, но дойде още един гол на Мактоминей. По-лесно попадение, при което се възползва от върнатата топка на Ланг и от повърхностната реакция на защитата на нерадзурите. Мактоминей обаче потвърди това свое нематериално качество да привлича топките в наказателното поле и най-вече да вкарва, без да греши. Дори в сложни ситуации. Акробатични. С глава. С първото си докосване. Често с човек до или дори върху него, в последните минути, показвайки постоянна креативност в това как си представя завършващия удар и какви нови форми тялото му може да приеме, за да изпрати топката във вратата. Понякога изглежда като единствения човек, който знае как се бележи в първенство, в което стана трудно дори да се вкарват дузпи.

Как изобщо е било възможно такъв футболист да бъде възприеман като дефанзивен халф, или дори като централен защитник? Той сам го каза в интервю, че в академията на Манчестър Юнайтед са го използвали именно там. Как подобно недоразумение се е проточило толкова дълго? По неговите думи това е въпрос на уважение, може би и на срамежливост. Като млад не можеш просто да отидеш при мениджъра и да му кажеш, че вероятно бърка с позицията ти.

Беше отбелязал и четири дни по-рано като изпревари вратаря Монтипо при излизане срещу Верона и даде начало на обрата на Наполи. Беше вкарал и в мача от първия полусезон с Интер. Прекрасен гол. Удар от воле по диагонала, след като топката отскочи примамливо на границата на наказателното поле. В тези голове Мактоминей носи аурата на футболист от минало време. Време, в което топките се ритаха право напред и сякаш пламваха. Години, в които се бележеше с глава, със задна ножица, а халфовете нахлуваха в наказателното поле като спецчасти във военна акция.

През ноември той вкара със задна ножица срещу Дания. Първият гол в исторически мач, който позволи на Шотландия да се класира за Световното първенство за първи път от 1998 година. Кадърът от тази задна ножица е поразителен, защото не изглежда възможно толкова масивно тяло да победи гравитацията. Този момент беше изложен в Шотландската национална галерия до 5 януари.

В много отношения Мактоминей задава стандарта в Серия А. Той е идеалният архетип за първенство, в което халфовете трябва да вкарват голове вместо нападателите. Първенство, в което в средата на терена се живее от физически дуели, тактически прочит на ситуациите и постоянни включвания в нищожни пространства, които могат да се появят внезапно. Експресивен халф за важни мачове, за решаващи и зрелищни голове. Пълната противоположност на всички онези полузащитници, които съществуват само за черна работа.

Рискуваме да приемем за даденост дубъла на Мактоминей срещу Интер или поне да го разглеждаме като част от тенденция, която продължава отдавна. Откакто е в Италия, той има 17 гола в 52 мача. Въздействието му е трудно за измерване. Спечели наградата за MVP на сезона. Вкара по-голямата част от головете, които донесоха на Наполи Скудетото. Имаме усещането, че никога не е спирал. В действителност преди последната седмица Мактоминей беше вкарал твърде малко през този сезон за утвърдените си стандарти. Само два гола в шампионата. Ролята му се беше променила.

Преди контузията на Кевин Де Бройне играеше изнесен почти вляво, за да остави централното изграждане на атаките на белгиеца. След травмата на Ангиса трябваше да се върне назад в двойката халфове, със задача да покрива огромна зона в едно доста офанзивно за стандартите на Антонио Конте 3-4-3. Мактоминей си свърши работата с дисциплина. Но именно когато може да се насочи към вратата, той става наистина изключителен футболист. Ако погледнем статистиките му от двете кампании в Серия А, ще виждим, че този сезон стига по-рядко до наказателното поле. Стреля по-малко. Има по-малко ситуации за гол.

Вчера той играеше отново като дефанзивен халф, но когато Наполи изостава в резултата, отборът пълни наказателното поле с много хора. В този момент МакТоминей се появява като фигура на неизбежността, готов да нанесе удара.

Интер – Наполи беше един от най-красивите мачове на сезона. Високо физическо и тактическо ниво. Двата отбора създаваха усещането, че могат да печелят и да контролират мача на смени. В момента, в който единият започваше да доминира обаче - допускаше гол. Има мачове, които си играят с желанието ни да ги рационализираме събитията. Да търсим тактически модели и технически контекст. Те се решават от епизоди, които имат само частична връзка с анализа. В такива епизоди, когато топката тежи и мачът е важен, много често в центъра стои Мактоминей. Като олицетворение на съдбата.