90-те години се завръщат с Матео Пелегрино

Ако сте носталгично настроени към Серия А като повечето фенове, то Парма е едно от местата, където това чувство се усилва. Клипчетата в Интернет със стари голове на Креспо или спасявания на Буфон често подбуждат чувството за времена, които няма да се върнат. Друг фактор в тези клипове е и стилът на игра и позабравените похвати, които може да видим в тях. Един от тях несъмнено е безкомпромисната игра с глава на топ футболистите от това време. Нещо, което може да открием и днес в Парма.

Аржентинецът Матео Пелегрино е нападателят в Серия А, който печели най-много въздушни дуели. До момента, според статистиката на Hudl StatsBomb, той е спечелил 105 такива (Стефано Морео от Пиза е с 82), което е цели 44% от всички дуели, в които е участвал.

В Европа има и други подобни профили, захранвани от дистанция с високи топки, но те не са много. В Бундеслигата това са Андрей Илич от Унион Берлин със 137 и Рагнар Ахе от Кьолн със 125. Във Висшата лига, където съдиите позволяват сериозни физически сблъсъци в наказателното поле, се открояват Калвърт-Люин от Лийдс със 114, Тиерно Бари от Евертън със 109 и Игор Тиаго от Брентфорд с 95. В Испания са Тони Мартинес от Алавес със 132, както и двама бивши играчи от Серия А – Мурики със 123 и Анте Будимир със 104, съответно в Майорка и Осасуна.

Никой от тях обаче не зависи от играта с глава така, както Матео Пелегрино. Никой не изгражда стила си почти изцяло около това да играе с челото си или, когато е по-удобно, с гърди. Достатъчно е да гледате негов мач, изолиран от контекста и ще разберете, че Пелегрино практикува почти различен спорт от повечето си колеги. Именно това го прави толкова интересен и толкова харесван в Италия – изглежда като футболист от друга епоха, по-груба, но и по-проста.

В последния мач срещу Торино, в който отбеляза десетия си гол с глава, Пелегрино трябваше да чака 17 минути, преди да докосне топката с долната част на тялото си. И дори тогава не особено успешно. Ниска топка стигна до него, удари се в гърдите му и се отдалечи на около метър, докато той се бореше с бранителя зад гърба си, Исмаили. Въпреки че протегна крак, не успя да я достигне. Съдията отсъди фаул.

Две минути по-късно Пелегрино вкара с глава.

Трудно е дори да се опише как играе с крака, как подава, как контролира топката, толкова рядко участва в играта извън дуелите със защитниците. Дори когато топката не е в наказателното поле, задачата му остава същата – да задържи бранителя зад себе си и да се обърне, често печелейки нарушение. В повечето случаи пасовете към него идват високо – от вратаря, от тъч, от дълъг пас от защитата.

Понякога атаката на Парма се свежда почти изцяло до това да се търси Пелегрино с дълго подаване. Трудно е да се каже дали това идва от доверието в неговите 192 сантиметра и физика или самият той е развил този аспект от играта си, за да отговори на нуждите на отбора на Куеста. Парма е отборът, който създава най-много удари и очаквани голове (xG) след тъч през този сезон, както и през последните шест в Серия А.

Откакто е в Италия (Пелегрино пристигна през зимния трансферен прозорец на миналия сезон), аржентинецът е вкарал 14 гола във всички турнири. Повече от две трети от тях, 10, са с глава.

Любопитното е, че преди това в Аржентина, с втория отбор на Велес и с Атлетико Платенсе, от общо 16 гола той беше отбелязал само веднъж с глава.

Доминацията на Пелегрино срещу защитниците е впечатляваща, дори когато топката е на земята, но във въздуха е наистина смазваща. В днешния футбол, в който статичните положения и въздушните дуели стават все по-важни, Пелегрино може да бъде много полезен за много отбори, не само в Италия. Следващата есен ще навърши 25 години и ако има още стъпала, които талантът му може да изкачи, моментът да го направи е сега.

Но това не е задължително. Пелегрино е напълно на мястото си и като нападател в по-малък отбор, където може да поеме всичко на гърба си в трудните моменти. Местен герой или международна звезда, разликата не е толкова съществена. Най-интересното при Пелегрино е, че стои на границата, че е футболист между старото и новото, между миналото и бъдещето. Превъплъщение на номер 9 такъв, какъвто си го представяме като деца – най-едрият и най-силният в отбора, към когото се вдига топката в наказателното поле, за да доминира сам срещу защитата. Това може да не е най-ефективният начин да се играе футбол в статистически план, но удовлетворението, когато този образ оживее, е трудно сравнимо с нещо друго във футбола на фалшивите деветки и късите вертикални пасове.

Photo credit: imagephotoagency.it