5 млади звезди, които да гледаме на Европейското до 21 години

Сряда в Словакия започва 25-ото издание на Европейското първенство за младежи до 21 години. Както винаги младежките първенства са отлична възможност да се следят млади таланти, да се наблюдава тяхното развитие, да се оцени доколко са готови за редовна изява в първенства от най-високо ниво. Ето защо подбрахме десетима футболисти, които според нас са сред най-интересните на турнира. Приятно четене и приятно Европейско!

Исмайл Дукуре, 2003, Франция/Страсбург

Още един ,поредният, френски бранител, който съчетава техника и лекота в движенията, стабилност в краката и бързина с топка, способен да играе на всяка позиция в отбраната, включително като краен защитник, а при нужда – и в центъра на халфовата линия. Уверен и хладнокръвен с топка в крака, без страх да излеза с дрибъл отпреса, Исмайл Дукуре, който това лято ще навърши 22 години, вече има натрупани над 6000 игрови минути за три сезона със Страсбург – тимът, който завърши седми в Лига 1, с равен брой точки с Лион.

Дукуре не е особено висок и не може да разчита единствено на физиката си, за да надвие противниците. Но е упорит и интензивен в играта си при връщане на топката – както напред, така и назад. Лиъм Росиниър, 40-годишният английски треньор на Страсбург не вярва, че играчите трябва да бъдат ограничавани до строго фиксирани позиции. В своята система, силно ориентирана към персонално опазване, той често използва Дукуре като ляв централен защитник в тройка, но и като десен кран, флангови играч или дори дефанзивен халф (например срещу Монако, за да неутрализира Минамино или Бен-Сегир зад нападателя).

В последните мачове за младежкия национален отбор Дукуре играе като ляв бек, макар силният му крак да е десният. Технически е много уверен с топка в крака, води добре и в тясни пространства и притежава добър вертикален пас, включително с извеждащи подавания, без обаче да поема излишни рискове с дълги или прибързани пасове. Атлетичният му потенциал изглежда близо до тавана, което означава, че може да се окаже уязвим в дуели „един на един“ срещу по-бързи или по-мощни играчи. Но за сметка на това е предпазлив защитник, който преценява добре кога да атакува топката, кога да забави играта и кога да се отдръпне назад.

Това, което най-много го отличава, е неговият интелект и тактическа гъвкавост – качества, които го правят една от най-интересните фигури не само на това Европейско. Страсбург е собственост на същия конгломерат, която държи и Челси (BlueCo, ръководена от Тод Боели), а миналото лято трансфер му във Волфсбург бе стопиран в последния момент. Това лято обаче може да се окаже решаващо за очаквания му преход към Висшата лига.

Натаниел Браун, 2003, Германия/Айтрахт Франкфурт

Натаниъл Браун бе едно от големите открития в сензационния състав на Айнтрахт Франкфурт през изминалия сезон в Бундеслигата. В дебютната си кампания в елита той се наложи като титуляр от втората ѝ половина и изигра ключова роля за третото място на клуба – позиция, която осигури участие в Шампионската лига. Сред всички крайни бранители в първенството именно Браун е с най-много участия в голове (3 попадения и 6 асистенции), както и с най-много спечелени дефанзивни единоборства. Разбира се, интензивният и атакуващ стил на игра на Айнтрахт му помага, но тези статистики ясно показват колко разностранен и перспективен е като играч. В съвременния футбол за крайния защитник е от решаващо значение да бъде комплексен – Браун е именно такъв: стабилен в защита, талантлив в нападение. Чувства се комфортно когато навлиза навътре в терена и комбинира в полупространствата.

Контролът на тялото и ориентирането при първото докосване вече са на много високо ниво, макар че му предстои да подобри избора на пас и като цяло вземането на решения. Физически има още накъде да се развива, но притежава отлична скорост, което му помага в защитните дуели. Развитието му е особено важно за Германия, тъй като в последните години националният тим изпитва трудности да намери постоянен титуляр на този пост. Това Европейско изглежда като преходен етап към мъжкия национален отбор – турнир, в който да демонстрира таланта си, преди да се утвърди на още по-високо ниво.

Марио Сауер, 2004, Словакия/Тулуза

Няма как едно уважаващо себе си Европейско първенство до 21 години да мине без онзи класически централен полузащитник – строен и елегантен, с изпито лице и меланхоличен поглед, част от някой отбор от централна Европа. Този път тази роля се пада на Словакия и Марио Сауер. Роден в Братислава, Марио преминава от школата на Слован в тази на Жилина, където дебютира професионално още през 2021 г., на 17-годишна възраст. Вече закупен през май от Тулуза, преди дори да се е изявил на Европейското, той отдавна е под наблюдението на скаутите – и не само заради собствените си качества, а и защото има по-малък брат на име Лео (роден през 2006 г.), който вече гради кариера в Нидерландия (взет от Фейенорд, игра този сезон под наем в НАК Бреда).

Лео също е част от състава: мощно ляво крило, което вече е дебютирало за мъжкия национален отбор. В тази младежка селекция обаче прожекторите са насочени към Марио. От неговите крака тръгва движението на топката, от неговите подавания идват основните голови положения, от нивото на неговото вдъхновение зависи дали Словакия ще може да се надиграва с големите. Марио е офанзивен плеймейкър, който в кадрите от словашкото първенство сякаш винаги носи ръкавици или термоблуза, с излъчването на човек, който предпочита топката да тича вместо него. Главата му е постоянно вдигната, погледът – насочен към нападателите, а когато те направят правилното движение, той се заема с това да им достави топката.

Владетел на диагоналните извеждащи подавания към наказателното поле, Сауер лесно се намира с топката, постоянно я иска, а веднъж получил я – никога не прибързва. Сравя се с натиска на противника със спокойствието на човек, който знае, че може да се измъкне с топка в крака или чрез чисто подаване. Играта му е базирана основно на прогресивни пасове и изнасяния с цел да се заобиколи противниковата преса. Изглежда напълно безразличен към дефанзивния аспект на играта – сякаш е грях дори да се помисли за борба за владение на топката. Когато темпото се вдигне прекалено, той опитва да го забави чрез дълги разигравания, дори и с риск да се увлече в опасни ситуации с дрибъл в собствената половина. Изглежда истински в свои води само когато топката се движи така, както той иска.

Именно липсата на дрибъл напред и способността да смени рязко ритъма го правят по-малко влиятелен в последната третина, отколкото би могъл да бъде с техниката си. Но когато получи топката с лице към вратата в централната зона, с изправена стойка и невъзмутим израз, той излъчва онзи старомоден плеймейкърски чар, който трудно се учи – и още по-трудно се забравя.

Даниеле Гиларди, 2003, Италия/Верона

Може и да не сте обърнали внимание, но от октомври насам, и то с доста редовност, в Серия А (по-точно в състава на Верона) играе млад защитник, роден през 2003 г. (навърши 22 години в началото на юни). Много се говори за Копола, който е близо до трансфер във Висшата лига след дебюта си за националния отбор, но кой знае – може би следващият, за когото ще се шуми, ще е неговият партньор отдясно, Даниеле Гиларди (който всъщност този сезон игра и като ляв централен бранител).

Това е третият му пореден сезон с редовно присъствие в професионалния футбол, след като натрупа опит под наем в Серия C с екипа на Мантoва и след това в Серия Б със Сампдория през изминалия сезон. Сребърен медалист от Световното първенство за младежи до 20 години през 2023 г., Гиларди носи фланелката с №6 за Италия и изпълнява ролята си на централен защитник по класически и агресивен начин – макар че, за разлика от системата на Верона, тук играе в четворка в защита. Висок е около метър и деветдесет, което го прави опасен и в противниковото наказателно поле.

Налага присъствие на първо място с физика – търси изпреварване или просто измества съперника, без обаче да губи топката от очи и без да прибързва с намесите си. Гиларди има отличен тайминг и добра скорост в краката при единоборствата, макар да не е от най-гъвкавите или експлозивни защитници в открити пространства. Когато спечели дуел, изнася топката уверено с двата крака, с високо вдигната глава. Един достоен наследник на италианската дефанзивна школа, който обаче умее да играе агресивно напред – без да е пасивен, но и без да се впуска в безразсъдни шпагати с краен резултат жълти картони. Истински бранител: техничен, смел, модерен.

Дано развитието му продължи в правилната посока, защото Италия наистина има огромна нужда от такива играчи.

Рубен ван Бомел, 2004, Нидерландия/АЗ Алкмаар

Вероятно вече сте се досетили – Рубен ван Бомел е футболист по наследство. Баща му е харизматичният Марк ван Бомел, играл и за Милан, а и дядо му не отстъпва: Берт ван Марвайк, селекционерът на Нидерландия, която стана вицешампион на света през 2010 г. Рубен, както и баща му, започва от академията на ПСВ Айндховен, но истинския си път намира в АЗ Алкмаар – клуб, който в последните години се специализира в износа на таланти към Серия А (самият Ван Бомел е в радара на Джовани Сартори и Болоня).

Ван Бомел е ляво крило, играещо с обърнат крак, но не е типичното флангово крило, което търси дрибъл на всяка цена. С ръст над 190 см, с издължено, но мощно и пъргаво тяло, той се чувства по-комфортно, когато получава топката във вътрешните зони, където може да разгърне отличната си техника – особено при първото докосване, с което се справя добре дори в сгъстени пространства. Има фин усет към топката, зряла тактическа мисъл и способност да влияе върху играта по разнообразни начини – макар че все още е трудно да се определи какъв точно тип нападател може да стане. Към момента креативните му показатели са незрели, а и пред гола е по-обещаващ, отколкото резултатен (6 гола при очаквани 7.9 xG в последното издание на Ередивизи).

Въпреки това профилът му е повече от интересен – особено с модерната си способност да покрива огромни пространства без топка, както в защита (статистиката му в дефанзивен план е отлична), така и в атака. Движи се добре в наказателното поле и има усет към гола, но не изглежда като типичен централен нападател. По-вероятно е да се развие като втори нападетел или дори като плеймейкър зад нападателя – роля, която извън Серия А постепенно изчезва. Във всеки случай, Ван Бомел е от онези футболисти, които трудно можеш да дефинираш по позиция или по конкретно качество, но щом веднъж го видиш на терена – не искаш да бъде сменян.