Какъв Де Бройне ще пристигне в Наполи?

Ами сега? Както заяви президентът Аурелио Де Лаурентис в едно от многото интервюта, дадени в тези бурни часове на радост, Наполи все още има глад за победи. Докато се бореха за четвърто Скудето, непрекъснато излизаха новини за интерес към Кевин Де Бройне. В началото изглеждаше като някаква футболна халюцинация, но с времето слуховете ставаха все по-реални.

Няма нужда от дълги представяния. Говорим за един от най-добрите играчи в историята на Премиър лийг — дори според противниците му. Един от най-добрите асистенти, които сме виждали през последните години. След като помогна на Манчестър Сити да спечели 6 титли в Премиър лийг и една Шампионска лига, Де Бройне ще напусне „Етихад“ на 30 юни. Прощалният му мач бе обявен още през април от самия играч в Инстаграм, а официалното сбогуване се състоя на 20 май, в последния двубой за сезона на Сити. Прощаване, което не остави безразличен дори Пеп Гуардиола — той не спести сълзи, но въпреки това позволи на Де Бройне да организира своята собствена церемония за раздяла.

Де Бройне изглеждаше обречен да поеме към други континенти. Например Чикаго Файър проявяваха интерес, но халфът вече е отказал оферта от САЩ, докато изглежда доволен от предложението на Наполи. На „Диего Армандо Марадона“ Де Бройне дори може да се срещне с националния си съотборник Ромелу Лукаку (разбира се, ако централният нападател не тръгне след Конте към друг клуб).

Номер 17 на Сити се чувства все още в кондиция за високо ниво. Затова и изборът му да дойде в Наполи е по-логичен — дори да се наложи да взема по-малка заплата от тази, която може да получи в САЩ.

Но какъв играч ще пристигне в Серия А? Колко далеч е от идеалната версия на Де Бройне? На 34 години белгиецът идва от най-слабото си до момента първенство. Все пак продължава да е един от играчите с най-високо качество в Премиър лийг — където знаем, че темпото и интензитетът не прощават дори на лек спад във формата. От друга страна, Де Бройне никога не е бил статичен — талантът му се е развивал и променял с времето, съобразявайки се с различните варианти, които Гуардиола дава на Манчестър Сити.

РАЗЛИЧНИТЕ ЛИЦА НА ДЕ БРОЙНЕ

Когато Гуардиола пое отбора, Де Бройне вече бе в Сити от един сезон, в който бе използван главно като крило вдясно (под ръководството на Мануел Пелегрини). С идването на Пеп ролята му се промени. Първоначално той играеше като вътрешен халф, свободен да се движи по централните коридори на терена в схема 4-3-3, където Бернардо Силва бе вторият вътрешен халф. Всъщност двамата халфове бяха като по един „десен“ (номер 10), но играеха като „вътрешни“ (номер 8), свободни да се движат по офанзивната линия.

После Гуардиола премести играча по-напред, давайки му ролята на „десетка“ в схема 4-2-3-1. Зад Серхио Агуеро или Габриел Жезус в сезон 2019/20 Де Бройне записа 11 гола и 20 асистенции. Повечето от тях дойдоха от десния или дясноцентралния фланг, с диагонални подавания от външната зона. Една от по-малко известните му умения е да превръща центрирания (и странични топки въобще) в асистенции.

Като „десетка“ той се озова в зоната между защитата и халфовете на противника. Оттам можеше директно да стреля, да комбинира с централния нападател или да подава към крилата, когато те режат навътре към вратата.

Сезон 2020/21 бе този, в който Гуардиола върна използването на „фалшивата деветка“ — с Бернардо Силва, Илкай Гюндоган, Фил Фодън и самия Де Бройне на тази позиция. Тази схема остана и през следващата кампания — единствената до момента в кариерата на Кевин, в която той е отбелязал повече голове (15), отколкото асистенции (8) в първенството.

Пристигането на Ерлинг Холанд отново промени нещата. Норвежецът донесе на Сити класически централен нападател — висок и физически доминиращ, което наложи адаптация за отбор, който се гради върху контрола над мача. Връзката между двамата бе важно оръжие за Гуардиола — според данни на The Athletic Де Бройне участва пряко в 20 от общо 120-те гола на Холанд с екипа на Сити (повече от 16%) във всички турнири.

„От мач на мач всичко се променя — казваше самият Де Бройне. — Имаше сезони, в които играех по-защитно, после по-офанзивно, дори като номер 9.“

За съжаление на „гражданите“ тази комбинация не можеше да се наблюдава с постоянство заради контузиите на Де Бройне, които ограничиха приноса му както през миналия сезон, така и в настоящия. През миналата кампания, поради различни здравословни проблеми, белгиецът пропусна цели 36 мача. А през тази – макар и да става дума за една-единствена травма (на бедрения бицепс), тя го извади от игра за още 12 двубоя. Не особено сериозно, но досадно физическо неразположение, което му попречи да се изразява на 100%, дори когато беше на терена.

Ако погледнем само мачовете от Премиър лийг, Де Бройне е записал 46 участия в последните два сезона, за общо 2922 минути. Сравнено с предходните два (2021/22 и 2022/23), където има 63 мача и 4623 минути, спадът е очевиден.

Тези травми, съчетани с възрастта, закономерно доведоха до това, че белгиецът вече не фигурира в основните планове на Манчестър Сити. От следващия сезон клубът се очаква да стартира нов цикъл, като ще заложи все повече на млади играчи като Нико О’Райли, Рико Луис, Джеймс МакАти и Клаудио Ечевери.

Разбира се, Де Бройне не споделя решението на клуба, вярвайки, че все още може да бъде полезен на най-високо ниво. В първите си думи след раздялата, Кевин призна, че е бил изненадан, когато спортният директор Чики Бегиристайн и изпълнителният директор Феран Сориано са му съобщили решението.

„Не получих нито една оферта от тях през цялата година. Клубът просто взе решението си. Разбира се, останах леко изненадан, но го приемам. Ако трябва да съм честен, все още вярвам, че мога да играя на това ниво – както го доказвам – но разбирам, че клубовете трябва да вземат решения“, каза Де Бройне.

НАДОЛУ ЛИ ВЪРВИ ДЕ БРОЙНЕ?

Именно физическата издръжливост на Кевин е една от основните теми, които трябва да бъдат преценени при евентуалното му преминаване в Наполи. Самият Гуардиола каза през този сезон, че Де Бройне „е от онези футболисти, които трябва да са в отлична форма, за да могат да използват пространството и енергията си“.

Спадът в игровите минути логично се отрази и на представянето му. През последните два сезона Де Бройне не е отбелязал повече от 4 гола в първенството, а общият брой на асистенциите за този и миналия сезон е 17. Създава се усещането, че след тежката травма на бедрото миналата година, той вече не е същият. Загубил е част от физическата си острота, а това го прави по-малко точен и ефективен и в техническо отношение.

Тези показатели са далеч от върховите 22 гола и 24 асистенции, които Де Бройне записа в рамките на сезоните 2021/22 и 2022/23. Между другото, Премиър лийг 2021/22 – сезонът, в който Сити спечели титлата с точка пред Ливърпул на Юрген Клоп – е и този, в който Кевин реализира най-много голове в кариерата си в първенството (15).

С връщането в Шампионската лига Наполи неизбежно ще трябва да играе повече мачове. Затова е трудно да си представим, че Де Бройне ще бъде в състояние да издържи целия календар. Ключово ще бъде правилното му дозиране – вероятно като титуляр основно в най-важните двубои.

От тактическа гледна точка много ще зависи от това кой ще е следващият треньор на Наполи. Ако Антонио Конте остане (или бъде заменен от някой със сходни идеи), белгиецът ще може да заеме ключова роля като офанзивен вътрешен халф или плеймейкър в системите 4-3-3 или 4-2-2-2, използвани този сезон. При Гуардиола Де Бройне понякога бе използван и като втори опорен халф в структура 4-2-2-2 — роля, която улесняваше разиграването и контрола, но излагаше отбора на контраатаки, както се видя във финала за Купата на ФА срещу Кристъл Палас.

В този смисъл би било логично белгиецът да бъде комбиниран с по-позиционен и динамичен халф, който да покрива повече терен назад. Например на Замбо Ангиса може да се наложи да ограничи атакуващите си изяви – нещо, което бе едно от основните оръжия на отбора за титлата този сезон.

Интересно би било и партньорството между Де Бройне и Скот МакТомини. Шотландецът, определен за най-добър играч в Серия А този сезон, би имал зад себе си разиграващ футболист, който може още по-добре да използва неговите движения без топка и атакуващата му натура. Вярно е, че това може да намали влиянието на МакТомини с топката, което бе особено силно в пролетния полусезон при Конте.

Полупространството вдясно е любимата зона на Де Бройне — и именно там новият наставник на Наполи трябва да се опита да го постави. От тази зона белгиецът може да продължи да доставя центрирания, пасове между линиите и диагонали, които извеждат съотборниците му на чисти позиции.

Както се вижда, с Де Бройне Наполи не само ще придобие класа и опит (нещо безценно в Шампионската лига), но и многостранност. Самият играч е казвал:

„Привикнал съм да играя на шест различни позиции. Винаги съм се местил по терена и не очаквам това да се промени. За мен всичко е едно и също – важно е само как интерпретираш ролята.“

Независимо от позицията, Де Бройне си остава великолепен играч по периферията – дали като „шестица“, „осмица“ или „десетка“.

В по-малко интензивен шампионат като италианския Де Бройне може да окаже влияние, което да не бъде толкова ограничено от последния му физически спад. Разбира се, ще бъде от ключово значение около него да бъде изградена система и мрежа от съотборници, които да подчертаят качествата му. В крайна сметка немалко скорошни трансфери от Висшата лига показаха колко лесно може да се адаптира един футболист: не само МакТомини, но и съотборниците му Лукаку и Били Гилмор; също така бившите играчи на Рома Крис Смолинг и Хенрих Мхитарян.

Изключителният удар на белгиеца ще даде на бъдещия му треньор още едно оръжие – далечния изстрел. Рядкост в съвременния футбол – било заради треньорски предпочитания, било заради липсата на играчи с подобна техника. В последните петнайсет години във Висшата лига именно Де Бройне е футболистът с най-много голове от дистанция – цели 29 извън наказателното поле.

С две думи – ако наистина Кевин Де Бройне облече синята фланелка на Наполи, това ще бъде страхотна новина не само за неаполитанците, но и за цялата Серия А. Независимо от физическото му състояние, КДБ все още е феномен, способен сам да наклони везните в даден мач. А евентуалното му присъствие би било още едно доказателство за амбицията на клуба на Де Лаурентис да остане водеща сила в Италия – и да се опита да бъде такава и в Шампионската лига.