Джентълменът Тото

Домът винаги е бил там, където е сърцето на Антонио Ди Натале. Роден в Помиляно д’Арко, предградие на Неапол, той се мести в Тоскана на 13-годишна възраст, за да се присъедини към академията на Емполи. Само три дни по-късно, обзет от носталгия, Ди Натале изминава 500 километра обратно до семейството си.

След като отново е убеден да се върне в Емполи и прекарва следващото десетилетие в клуба, Ди Натале пристига в Удине през 2004 г. Исторически град с население от около 100 000 души, само на 40 километра от словенската граница – там той намира своя идеален дом. Това е човек, който просто не иска да напуска.

Идеята един играч да олицетворява клуба си винаги е привлекателна. Франческо Тоти за Рома, Дел Пиеро за Ювентус, Малдини за Милан. Ди Натале не е просто част от Удинезе – той е Удинезе. Нисък на ръст, но огромен талант, който винаги се съревновава с по-големите и постига неща, които изглеждат невъзможни.

„Мисля, че това, което направих с Удинезе, ще остане в историята на клуба“, казва Ди Натале. „И не смятам това за нещо незначително. Истината е, че намерих своя естествен дом тук, във Фриули, и никога не съм мислил да напусна отбор, град и семейство – семейство Поцо (президентът на Удинезе Джанпаоло Поцо) – които ме приеха като син.“ Темата за семейството е лайтмотив в почти всяко негово интервю.

Ди Натале не е суперзвезда. Не краси билбордове, няма поп певица за приятелка и стои далеч от светлината на шоубизнеса – познават името му, но не и имената на децата му. Той е футболист в най-чистия смисъл на думата – човек, който обича да играе, да гледа и да мисли за футбола.

Лоялността е странно понятие в съвременния футбол. Матю льо Тисие си спомня как през цялата си кариера е бил хвален за вярността си към Саутхемптън, но веднага след като се пенсионира, същото това качество започва да се възприема отрицателно. „Браво, че остана“, се превръща в „Защо никога не отиде в голям клуб?“.

„За мен това беше житейски избор“, обяснява своята вярност Ди Натале. „Чувствах се чудесно в Удине, а семейството на президента винаги ме е карало да се чувствам като един от тях. Има неща, които струват повече от парите.“

Най-известният му отказ е от 2010 г., когато Ювентус изразява публично интереса си към нападателя на Удинезе, опитвайки се да притисне клуба. Попитан дали се страхува, че ще пропусне голямата сцена, след като отказва на такъв колос, Ди Натале отговаря просто: „Страхувам се от смъртта, не от футбола.“

Играчът може да омаловажава собствената си вярност, но това не я прави по-малко значима. Докато Паоло Малдини и Хавиер Санети, други емблематични играчи за Серия А, които остават само в един отбор, печелят общо 12 титли, 6 Шампионски лиги и 5 Купи на Италия, Ди Натале не е вдигал нито един трофей. Удинезе има само две отличия в историята си – Англо-италианската купа от 1978 г. и Купата Интертото от 2000 г.

Когато Ди Натале подписва последния си договор с Удинезе, годишната му заплата нараства от 800 хиляди на милион и сто хиляди евро. Преди това той отказва предложение от Марчело Липи и Гуанджоу Евъргранде, което би увеличило възнаграждението му с почти 800%.

Кариерата на Тото е почти уникална във време, когато нападателите достигат своя връх все по-рано. Да вземем три примера: най-резултатните сезони на Лионел Меси са на 24 и 25 години, на Кристиано Роналдо на 25 и 28, а на Уейн Рууни на 24 и 26. При Ди Натале това се случва на 32 и 34 години. Той е вкарал повече голове в Серия А след навършване на 30, отколкото Пипо Индзаги, Ернан Креспо или Кристиан Виери в цялата си кариера.

Дори за Серия А, където по-бавното темпо на играта позволява по-късно израстване, Ди Натале е изключение. Дебютира в елита чак на 25 години и преди 30 е вкарал едва 47 гола. След това нещата стават, меко казано, абсурдни.

В петте сезона между 2009 и 2014 г. (на възраст между 31 и 36) Ди Натале вкарва 120 гола в първенството. В цяла Европа повече имат само Меси и Роналдо. И човек би заподозрял, че те са получавали малко по-добро обслужване от своите съотборници.

Ди Натале не е особено бърз, не е и физически доминантен, а при ръст от 1,70 м рядко печели въздушни двубои. Но притежава съвършеното чувство за момент – изкуството да бележи. Първия, втория, третия и четвъртия път, когато топката го намира сам в наказателното поле на два метра от вратата, човек може да си помисли, че е късмет или лоша защита. При 206-ия, 207-ия и 208-ия път обяснението е ясно – Тото е кралят на тайминга.

Но не само. Той далеч не вкарва само лесни голове. Ако се загледате в която и да е топ 10 класация на голове от 2000-та година насам, Тото неизменно ще присъства с някакво изпълнение. Отличен изпълнител на преки свободни удари, способен да бележи извън наказателното поле – както с фалцови, така и със силови удари. Клише е, което се използва за много големи нападатели, но когато Ди Натале стреля, сякаш топката е магнитно привлечена към ъгъла на вратата. Упоритост, тренировки, още тренировки.

Наскоро Джиджи Буфон заяви в спортен подкаст, че този гол на Ди Натале срещу Катания е най-подцененото изпълнение в Серия А за последните десетилетия

Ако Ди Натале е изключителен нападател, то като човек е също толкова забележителен. И все пак винаги се забелязва една несправедлива изненада, когато футболист постъпи по начин, различен от лошите очаквания. „Играч направи добро дело“ не би трябвало да е новина – не всички в професията са безчувствени. Малцинството съсипва репутацията на мнозинството.

Но Ди Натале отива по-далеч от повечето. През 2011 г. получава наградата Pallone d’Argento (Сребърна топка) – отличие, присъждано на футболиста, който се отличава с „футболен талант, спортсменство, добри нрави и щедрост към по-слабите“.

Най-известният му акт на доброта е свързан със смъртта на Пиермарио Морозини през април 2012 г. Ди Натале и Морозини са били съотборници в Удинезе. Халфът умира след сърдечен арест по време на мач на Ливорно срещу Пескара.

Смъртта на Морозини е последната глава в дълга поредица от трагедии за неговото семейство. Майка му умира, когато е на 15, баща му на 17, а година по-късно брат му, който е с увреждания, слага край на живота си. Неговата сестра, също с увреждания, разчита на доходите на Пиермарио, за да продължи престоя си в специализирано заведение. Именно тогава Ди Натале се намесва.

„Знаем каква е ситуацията със сестрата на Пиермарио и ние като отбор, като клуб и чрез фондацията Udinese for Life решихме да ѝ помогнем, защото наистина има нужда от това,“ казва Ди Натале. „Важно е да сме до нея през целия ѝ живот. Тя има нужда от нас и искаме да помогнем – заради нея и заради Марио.“

След края на кариерата си Тото се оттегли в анонимност, която му беше присъща извън терена и по време на състезателната му кариера. Някои футболисти отварят барове след като се откажат, други опитват късмета си в медиите. При Ди Натале бе трудно да си го представиш на друго място освен терена. Може би един ден ще тренира юношеския тим на Удинезе, съчетавайки спокойния семеен живот с редовни посещения на „Стадио Фриули“, своя втори дом. А ако онези млади футболисти успеят да възприемат дори частица от духа, лоялността и професионализма му, ги очакват чудесни кариери и пълноценен живот.

Рекордът на Ди Натале като голмайстор е впечатляващ, разбира се, но радостта от неговата кариера нямаше да бъде по-малка, дори да бе отбелязал с 50 или 100 гола по-малко. Великите не се измерват само с головете или трофеите си, а с разликата, която правят. В това отношение той е по-велик от повечето.

Някои намират щастието в успеха, други – в парите и признанието. А трети – в самите моменти: в удоволствието да вкараш гол, да чуеш тълпата да скандира името ти, да помогнеш на приятел. Да кажеш, че Ди Натале е пропилял кариерата си, означава само да изобличиш себе си – защото той следва различни правила, свой морален кодекс. Ако преследването на щастие и лична пълнота е престъпление, тогава го осъдете и хвърлете ключа.