Хакан Чалханоглу от далече

Интер - Фиорентина, шейсет и шеста минута. Нерадзурите атакуват с шестима играчи, Фиорентина е притисната дълбоко в защита около наказателното си поле. Играе в този краен защитен режим от началото, а Интер изглежда все по-малко търпелив в търсенето на гол. Деветима футболисти са зад линията на топката, когато Барела подава на Чалханоглу. Турчинът има пространство, финтира опита за затваряне на Фацини, измествайки си топката на десния крак на около двайсет метра от вратата.

В този момент вече всичко е ясно. Между извивката на гърба и разтреперената мрежа минава частица от секундата, достатъчна, за да подготви поредното си техническо бижу.

До края Чалханоглу имаше време да реализира и дузпата за 3:0, а с двата си гола стана халфът с най-много попадения в Серия А през последните пет сезона. С други думи, откакто е в Интер, никой играч на неговата позиция не е вкарвал толкова в италианското първенство – вече има 33 гола в 135 мача.

Трябва да се отбележи, че част от попаденията му са от дузпи, в които Чалханоглу е изключителен майстор – цели 19 гола. Но още по-впечатляваща е статистиката за головете извън наказателното поле: десет пъти е вкарвал от над шестнайсет метра с екипа на Интер. В епоха, в която ударите от дистанция изглеждат на изчезване, изстрелите на Чалханоглу са ценен ресурс. Особено в първенството, където отборите често се затварят плътно пред собствената си врата.

Когато защитата е прибрана, а Интер обсажда наказателното поле търпеливо, ударите на Чалханоглу винаги висят като заплаха на хоризонта.

Горната графика показва картата на ударите, които Чалханоглу е опитал в началото на този сезон. Извадката е малка, но помага да се види кои зони на терена предпочита, когато търси завършващия удар.

На снимките по-долу от гола срещу Наполи през декември 2023 г. е гениалното изпълнение на Барела, който намира Чалханоглу с брилянтен пас с външен фалц. Турчинът на първия кадър дори не е в обектива, а Барела не трябва да го гледа, за да знае, че ще е там, готов да шутира от движение.

Чалханоглу започва кариерата си като плеймейкър. В Милан започва да играе по-често като вътрешен халф, но именно Симоне Индзаги вижда в него потенциален организатор на играта. Турчинът изпълнява ролята толкова специфично, че когато липсва, е почти незаменим. Умението му да бележи е едно от качествата, които го правят уникален. Вместо да го ограничи, отдалечаването му от наказателното поле го издигна още повече в култ. За един плеймейкър или вътрешен халф не е лесно да намери пространства в Серия А, но Чалханоглу често стреля от втора линия, докато останалите вече са покрити.

Долу – срещу Монца през март – този път подаването с глава е на Бисек, но принципът остава същият. В този случай Чалханоглу започва атаката, подава на Бастони, който центрира. Турчинът не влиза в наказателното поле, а остава в своята зона и чака, за да завърши атаката с удар.

В началото на кариерата си Чалханоглу беше основното оръжие на Леверкузен на Роджър Шмид, известен със своята високоинтензивна игра. Ударът му, търсен почти обсесивно, беше начин да се увеличи хаосът и да се поддържа високо темпо. Днес, когато Чалханоглу е далеч по-зрял и уравновесен играч, шлифован от годините в Серия А, неговият удар има различна функция. Ако по-рано стрелбите му изглеждаха импровизирани, сега те са често кулминация на търпеливо и продължително обсаждане от страна на отбора му. Тактическата култура на италианския футбол го е направила по-чувствителен в разчитането на ситуациите.

Понякога обаче, дори с екипа на Интер, се появяват проблясъци от онази стара склонност към изненадващия удар, която не е напълно изчезнала. Пример е голът му срещу Верона през май 2023 г. Когато получава топката от Брозович, в съзнанието на Чалханоглу вече е оформено решението да стреля. Бързината, с която спира с левия крак, подготвя с десния и подготвя удара, изглежда продиктувана от натиск на защитата, но не е така. Скоростта му идва от скоростта на мисълта. Подготвителното докосване замества засилката – Чалханоглу всъщност стреля почти от място. Удря топката с частта между глезена и пръстите, придавайки ѝ едновременно сила и траектория.

Особеният му маниер на удар почти от ждроп му позволява, когато намери перфектната координация, да се прицели в ъгъла и да го уцели, без да губи сила в изпълнението. При този гол срещу Венеция през ноември 2021 г. Чалханоглу се насочва към долния ъгъл, но механиката на удара е същата. В случая пред него има повече играчи, няма време за допълнително докосване, затова нуждата да постави топката в най-добрата позиция се решава с контрола. Точката на контакт – в зоната на метатарзуса – е същата, както и движението на крака: ударът е почти като камшик, сякаш не му коства усилие.

С екипа на Хамбургер той отбелязва гол, останал в историята на Бундеслигата – пряк свободен удар от огромно разстояние, изпълнен по същия принцип. Говорим за изпълнение от 45 метра, което естествено изисква засилка, но динамиката на удара е същата. Силата служи само за едно – да стигне топката възможно най-бързо в избрания ъгъл.

Особеността на удара на Чалханоглу е именно в това: търсенето на сила като средство за постигане на прецизност. Турчинът стреля чисто, често фронтално към топката, която остава права в рамките на вратата. Никога не търси фалц, най-много ударът да получи вертикална траектория. За вратарите това често изглежда като дузпа – принудени са да реагират предварително, за да не позволят на топката да влезе в ъгъла, който Чалханоглу вече е избрал.

Рекордът, който Чалханоглу постигна с двата си гола срещу Фиорентина, се дължи и на почти пълната му безпогрешност при дузпите. Откакто пристигна в Италия, статистиката е ясна: 29 точни изпълнения от 30 опита. В цялата му кариера цифрите са 52 гола от 58 дузпи. Това означава 89 процента успеваемост – една от най-високите в историята досега.

Дузпата е елемент с различни технически параметри от обикновения удар, а Чалханоглу не прави изключение. Неговата точност не се обяснява само с техниката, а и с менталния му подход. Турчинът има изчистен стил: почти никога не забавя засилката и рядко стреля по средата. Винаги избира ъгъла предварително, независимо кой е вратарят срещу него. Както сам каза пред DAZN след победата над Фиорентина: „Правя това, което правя винаги. Не мисля за вратаря, мисля само за себе си и за топката.“

Парадоксално, редките му грешки потвърждават тази логика. Както при пропуска срещу Наполи миналия ноември – изпълнение по обичайния му модел: права засилка и точен удар, този път прекалено насочен, който се удари в гредата. Това остава единствената му пропусната дузпа с екипа на Интер.

Единственият вратар напоследък, успял да спаси негово изпълнение, е Дани Уорд в европейска квалификация през юни 2023 г. За да открием предишен подобен случай, трябва да се върнем чак до 2016 г., когато Петър Гулачи го спря в мач от Бундеслигата – в съвсем различен етап от кариерата му.

Началото на този сезон показва Чалханоглу като още по-незаменим за Интер – нещо трудно за предвиждане през лятото. След разочароващото отпадане от Световното клубно първенство срещу Флуминензе, президентът Джузепе Марота го посочи косвено като виновен, визирайки думите на Лаутаро Мартинес за нежеланието на някои играчи да продължат в отбора. Тогава изглеждаше, че турчинът е загубен за проекта, но той остана и в първите кръгове изглежда напълно възроден – върнал се на нивото отпреди две години.

Отвъд схемите и структурата, Киву има в лицето на Чалханоглу оръжие, способно да разбива типичните затворени защити в Серия А. Играч, който стреля с такава естественост, може да променя баланса на мачове и турнири.

Голът срещу Фиорентина го потвърди още веднъж: в мач, който ставаше все по-труден, колко отбори могат да се похвалят с такава стрела в колчана си?