Как би се вписал Адемола Лукман в Интер?

Спомняте ли си кога Адемола Лукман пристигна в Серия А? Идваше след един приличен, но не особено вдъхновяващ сезон с Лестър, където беше под наем от РБ Лайпциг. Това беше вторият му пореден наем в Англия – отчаян опит на германския клуб да възвърне поне част от инвестираните 18 милиона евро, след като футболистът така и не оправда очакванията.

По време на престоя си във Фулъм се говореше най-вече за злополучната му дузпа – неуспешен опит за „Паненка“ срещу Лукаш Фабиански в последната минута на важен сблъсък с Уест Хем. Мениджърът Скот Паркър тогава каза: „Не можеш да изпълняваш така дузпа – и той го знае“. Грешката се обсъждаше широко и допринесе за изграждането на лоша репутация около Лукман.

Затова очакванията не бяха особено високи, когато Аталанта го привлече от РБ Лайпциг срещу 12 милиона евро. В първите 600 изиграни минути той вкара 5 гола. След всяко попадение правеше жест с ръце като бинокъл и гледаше в камерата. През първия си сезон в Бергамо отбеляза само един гол по-малко, отколкото във всичките си предишни участия в топ първенства взети заедно.

Днес Интер изглежда близо до трансфер на стойност 40 милиона евро. Лукман е на 27 години и успя напълно да промени възприятието за себе си: от крило, обсебено от дрибъла и често неефективно, се превърна в истинска офанзивна машина. Доколко обаче тази трансформация се дължи на контекста в Аталанта и доколко формата му може да се възпроизведе и другаде – това е въпросът, който всички си задават сега.

Автономна продуктивност

Понякога се преувеличава с провалите на играчите на Гасперини, след като напуснат „гнездото“. От друга страна е вярно, че игровата система и атмосферата в Аталанта са толкова специфични, че не всеки е способен да покаже същото ниво на друго място. В този контекст обаче Лукман е може би играчът, който е демонстрирал най-ярко индивидуалните си качества и способността да бъде самостоятелна офанзивна единица.

Вкара 57 гола и даде 21 асистенции в 117 мача – впечатляващо представяне, дори и с уговорката за благоприятния колективен контекст в Аталанта. И най-вече, постиженията му са постоянни: 15 гола в първия сезон, 17 във втория и 20 в третия, в който блесна и в Шампионската лига. Сред най-запомнящите се моменти е представянето му срещу Реал Мадрид в Бергамо, истинска демонстрация на това колко хаос може да създаде в противниковите защити.

Още през май Лукман показа, че се възпламенява в големите европейски вечери. Хеттрик във финала на Лига Европа, това бе първият играч, който го постига в историята на турнира. Три гола, които илюстрират цялото му офанзивно меню: хитро пласиране в наказателното поле, фалцов удар с десния крак след дрибъл през краката на съпреник и прецизен изстрел с левия след двойно залъгване. В определени моменти Лукман изглежда почти нереален - като играч от FIFA - с прецизните движения и почти безкрайния репертоар от възможности.

След този финал изглеждаше, че ще напусне Аталанта. Говореше се за интерес от страна на ПСЖ (а ако го бяха взели, дали щяха да се откажат от Кварацхелия? Как изобщо да измерим този ефект на пеперудата върху съдбата на европейския футбол?). В крайна сметка Гасперини и клубът успяха да го задържат - макар и с някои вътрешни напрежения.

Така Лукман не само натрупа впечатляваща статистика, но и остави ярки спомени като голям играч, който не се страхува от напрежението и може да решава мачове на най-високо ниво. Миналата година завърши на 14-о място в класацията за „Златната топка“ и беше обявен за най-добър африкански футболист.

Подредени така, фактите правят много по-трудно да си представим Лукман да се проваля извън системата на Гасперини. А 40 милиона евро изглеждат като разумна сума, имайки предвид днешния пазар – и не е чудно, че дори Наполи също е проявил интерес.

Най-сетне Интер търси дрибльор

Една от причините Интер да е готов да похарчи подобна сума за Лукман може да се крие именно в онези първични качества на играча – способността да води топката и да преодолява съперник. Умения, които липсват в сегашния им отбор. Дори напротив - дрибълът изглежда като похват, който Интер съзнателно е отхвърлил на философско ниво.

Отборите на Симоне Индзаги (който наследи тази особеност от Конте) изглеждат като дългосрочен експеримент: как да изградиш конкурентен отбор в Европа без почти никакъв дрибъл. Без елемент, който днес изглежда решаващ за елитните отбори. Сред осемте четвъртфиналиста в Шампионската лига тази година, може би само Астън Вила не използва систематично индивидуалното надиграване по крилата.

Тактическата структура на Индзаги е добре позната: 3-5-2 с голяма гъвкавост и множество ротации; нападателите играят с гръб към вратата, за да придвижват играта напред, а крилата са почти като допълнителни нападатели, които завършват атаката. В този контекст не е лесно да си представим крило като Лукман, който в Аталанта винаги е действал отляво, с обърнат крак и близо до тъчлинията. От тази позиция прави средно по 5 дрибъла на мач – висок показател, но без да обрисува играч, който е обсебен от надиграването. По-скоро играч, който е научил кога и как да го използва.

Зоната, в която получава топката, може би поражда най-много съмнения относно евентуалния му трансфер. Вярно е, че инстинктът му на реализатор го води към центъра и понякога получава топката между линиите, но това се случва основно при позиционни атаки. При преходите Лукман инстинктивно се отдръпва встрани.

Passmap от Hudl Statsbomb

Това би могло да е проблем за Интер, където нападателите са държани нарочно близо един до друг, за да могат да комбинират бързо и да действат при втора топка. Маркюс Тюрам е по-склонен да се изтегля встрани, но има физическо предимство в единоборствата, особено при бързи преходи. Когато пространствата се свиват обаче, Лукман се отличава с изключителен баланс, експлозивност и креативност в движение.

С две думи: досега Интер играеше с двама нападатели, позиционирани близо един до друг в централната зона, които служат като вертикален ориентир за отбора. Лукман не изглежда особено подходящ за тази структура.

Смяна на схемата?

Така възниква въпросът дали Киву не обмисля промяна в схемата към 3-4-2-1, за да може да използва заедно Лукман, Лаутаро и Маркюс Тюрам. Би било жалко да не се изпробва подобна опция, особено в мачове, в които съперникът отстъпва инициативата и териториалния контрол. Макар да е силен в изолация, Лукман има нужда от мрежа от взаимодействия около себе си - играчи, които му осигуряват опции за пас или му отварят пространства. Това беше едно от оръжията на Аталанта при Гасперини: перфектна офанзивна структура, която позволяваше на играчите да получават топката в опасни зони и без да са откъснати от останалите.

Най-вече изграждането на фланговите вериги при Гасперини постоянно осигуряваше опора и дублирания на движенията с топка на Лукман. Колкото по-солидна е структурата около него, толкова по-голямо е влиянието му. Лукман не е като Маркюс Тюрам, който може да извлече нещо от почти всяка трудна топка, подадена напред.

Световното клубно първенство не е кой знае какъв ориентир, но Киву вече показа, че иска да промени отбора – например като настоява за по-интензивно връщане на владението и по-активна преса. Това са тактически аспекти, с които Лукман е напълно запознат.

Да си го представим в едно 3-5-2 подобно на схемата на Интер от последните години изглежда по-трудно, но взаимодействието с останалите нападатели в състава би могло да улесни адаптацията му – все пак Лаутаро, Тюрам и Бони са играчи, които се справят добре с гръб към вратата.

Дори и да се наложи тактическо приспособяване, говорим за интелигентен футболист, който вече премина през трансформация в Аталанта. Самият Гасперини бе изненадан колко бързо се адаптира: „Лукман е нашият основен офанзивен ориентир, дава ни изключително много. Не очаквах подобен старт. Трудно ми беше да оставя на пейката играчи като Малиновски и Пашалич, но те бяха достатъчно добри, за да ме затруднят. Лукман направи силно впечатление още от самото начало – разбрахме, че е много полезен за нас.“

Лукман носи голове

Лукман би бил ключова покупка и от символична гледна точка. Интер би привлякъл един от най-добрите нападатели в Серия А в последните години, побеждавайки теоретично и директен конкурент като Наполи. Освен това говорим за утвърден играч, който вече три сезона прави разликата в първенството.

Сделката обаче би била скъпа: 40 или 50 милиона евро за играч на почти 28 години не са малко. Рядко италианските клубове инвестират подобна сума в играч, който почти със сигурност ще доведе до счетоводна загуба – чиста финансова "minusvalenza". Особено за отбор като Интер, който в последните години харчи малко за трансфери. Вярно е обаче, че когато Марота е харчил, е било за сигурни футболисти с вече утвърден профил, не непременно млади: примери са Лукаку или Павар. Лукман попада в същата категория - купуваш си не само качествата, но и надеждността на високо ниво. А на 28 години той все още има поне два сезона на топ равнище.

С Лукман Интер би взел нападател, способен да атакува пространствата и да носи проникване в последната третина – играч, който е по-опасен при завършването, отколкото при създаването на атаки. Той е отличен в защитата на топката, в дрибъла в тесни пространства и асоциирането с другите.

Но Лукман блести най-силно, когато се приближи до вратата – когато дрибълът му носи допълнително напрежение заради опасността от удар. Тъй като стреля добре и с двата крака, действията му са изключително трудни за предвиждане. Има нисък център на тежестта, прави бързи финтове и контрафинтове като класически дрибльор, а е и достатъчно експлозивен в първите си няколко крачки. Когато наближи наказателното поле е почти невъзможно да му се затвори пространството за стрелба. Може да бележи и от дистанция – както показа срещу Наполи на „Сан Паоло“. Срещу пасивните и дълбоки защити в Серия А пробивите му с топка към центъра, когато заплашва с удар, бяха присъда в последните години под ръководството на Гасперини.

Най-красивият му гол този сезон дойде именно срещу Наполи у дома. Атаката започна с дрибъл в стила на класическо крило – рязко движение, с което избегна хлъзгащия се към него Ди Лоренцо. Веднага след това беше заобиколен от трима играчи, премести си топката на левия крак, за да стреля, но междувременно Политано се бе върнал, за да го блокира. Лукман обаче реагира светкавично и импровизира удар с левия външен фалц в ъгъла.

Това е гол, който събира в себе си хитростта, бързината и опасността на Лукман край наказателното поле. Опасност, идваща както от техниката му, така и от естествения му голов нюх – точно той му позволи да направи качествения скок в Италия. Привличането му би донесло на Интер играч с уникални характеристики, но и би било демонстрация на сила към останалите претенденти след едно лято, изпълнено с медийно напрежение.