Какво да очакваме от Джонатан Дейвид в Ювентус?

След като Ювентус бе елиминиран от Световното клубно първенство от Реал Мадрид, клубът бързо намери утеха в пристигането на Джонатан Дейвид като свободен агент. Канадецът отдавна е горещо име в полезрението на италианските отбори. През годините беше свързван първо с Милан, после с Наполи, преди да се превърне в цел на Ювентус, където всъщност бе набеляззн още през 2023 г.

Съвсем естествено е играч като канадеца да предизвиква интерес в Серия А. Джонатан Дейвид никога не е бил толкова гръмко име, че да предизвика наддаване между отбори от Висшата лига или испанските грандове – клубове, с които италианските тимове трудно могат да се конкурират на пазара. Въпреки това, става дума за нападател, който за пет сезона се превърна във втория най-резултатен футболист в историята на Лил с впечатляващите 109 гола в 232 мача, средно 0,47 гола на 90 минути.

Най-слабият му сезон във Франция по отношение на попаденията бе първият, през 2020/21, когато отбеляза 13 гола в Лига 1. Оттогава насам Дейвид неизменно бележи поне по 15 гола в първенството: 15 през 2021/22, 24 през 2022/23 – неговият пик, 19 през 2023/24 и 16 през миналия сезон (към които се добавят и 7 гола в Шампионската лига, наред с другите приноси откъм асистенции и свързване на играта).

КАКЪВ ИГРАЧ ТЪРСИ ЮВЕНТУС?

Канадецът е последователен играч, доказал се като способен да поддържа стабилно ниво през годините, а през 2020/21 дори си подари и титла в Лига 1. Именно „последователност“ е ключовата дума, когато говорим за какъв тип футболист става дума и защо Ювентус вероятно избра да заложи на него. Дейвид може и да не е изключителен в нито един конкретен аспект, но е завършен играч със стабилни основи във всички компоненти и ситуации на играта.

Тази последователност е и въпрос на физика. Според Transfermarkt, откакто играе професионално, е пропуснал едва три мача заради контузия. А както знаем, последните сезони на Ювентус бяха силно повлияни от травмите. От тази гледна точка Джонатан Дейвид би трябвало да бъде сигурен избор, а и надеждността му е още едно от качествата, които правят трансфера почти без рискове.

Дейвид пристига в Ювентус на 25 години, влизайки в пика на кариерата си. Официално идва като свободен агент (макар че знаем как протичат преговорите със свободни агенти – комисионни и пари при подписване са част от всяка сделка. Дори и да не повтори представянето си от Лил, е трудно да си представим, че нападател на тази възраст и с такава история ще загуби много от стойността си. В най-лошия случай няма да има големи финансови последици и Ювентус може да реализира печалба при евентуална продажба.

Това, че трансферът като цяло не носи голям риск, означава ли, че Юве ще има нужда от още опции в атакуващия сектор (особено ако, както се предполага, Влахович и Милик вече не са част от проекта)? Или Джонатан Дейвид ще бъде истинският удар в офанзивата и няма да се купуват гръмки имена?

И ако е така, какво ни казват характеристиките му? Може ли да поеме тежестта на атаката като титуляр, или и той, и Ювентус ще имат нужда от допълнение?

СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА ДЕЙВИД

Най-прекият начин да се оцени възможното влияние на канадеца в тима на Тудор е като се сравнят качествата му с тези на Влахович и Коло Муани – двамата, които през последната година се бореха за титулярното място в атака.

Дейвид не е напълно самодостатъчен като французина, но определено е по-независим от сърбина. В сравнение с двамата има по-постоянно присъствие в мача и далеч по-разнообразен стил. Ако приносът на Влахович към играта с топката е минимален, а този на Коло Муани се изразява главно в индивидуални дуели, способността да атакува пространствата и да дриблира защитници, то Джонатан Дейвид предлага много по-широк набор от решения.

Той е полезен както в играта с гръб към вратата, така и при атаки в дълбочина. След първите си сезони във Франция, в които играеше с партньор в атака, в последните два бе използван като единствен централен нападател. Дейвид носеше отговорността да преценява кога да се върне назад и да свърже играта, и кога да атакува вертикално.

От тази гледна точка той е интелигентен играч, който намира пространствата и винаги усеща кое движение е най-полезно за отбора.

Когато играе между линиите се възползва от това, че е играе и с двата крака – както при първото докосване, така и при пасовете. Разбира се, понякога първото му докосване не е прецизно и топките, които подава с едно понякога са трудни за овладяване от съотборниците. Въпреки това, таймингът на включванията му и интелигентността в решенията прикриват факта, че технически не е виртуоз – макар и да притежава достатъчни умения, за да участва в разиграванията. Без съмнение е по-привикнал да свързва играта от Влахович и Коло Муани.

Когато атаката стига до третата четвърт на игрището Давид внимава да не изпадне в засада и с интелигентно движение показва къде да получи топката…след което бележи с хладнокръвие

Ако успее да се завърти с лице към вратата между линиите, Дейвид обича да търси близкия съотборник, за да комбинира с него и евентуално да стигне до наказателното поле чрез двойно подаване. Очаква се той да внесе повече динамика и непредсказуемост в атаката на Ювентус, особено ако до него действа Кенан Йълдъз. В една хипотетична схема 3-4-2-1 турчинът би могъл да се опира на Дейвид, за да разиграват бързо и да разкъсат противниковата защита.

Такъв тип партньор е именно това, от което се нуждае десетката на „бианконерите“ – играч, който да му помага в тесните пространства и да "отключва" допълнително техническите му умения. Дейвид, освен това, има навика да се измества леко наляво при включванията си между линиите – зона, която често обитава и Йълдъз. Потенциалната връзка между тях е може би най-интригуващият елемент от привличането на Дейвид.

Освен всичко друго канадецът, когато се връща назад и повлича със себе си защитник, отваря пространства зад гърба му – и неведнъж е получавал топката между линиите, завъртал се е и е извеждал съотборник с пас в дълбочина. Макар да не е типичен плеймейкър, Дейвид притежава нужната интелигентност и визия, за да изпълнява къси извеждащи подавания.

Това са качествата на Джонатан Дейвид при спусканията му назад към топката, но към тях трябва да се подходи с известна доза предпазливост. Серия А е първенство, в което за нападателите е изключително трудно да играят с гръб към вратата. В Лига 1 Дейвид успяваше да се предлага между линиите именно защото защитниците рядко излизаха агресивно срещу него. Те предпочитаха да пазят позицията си, за разлика от това, което сме свикнали да виждаме в Италия особено през последните сезони. Ще успее ли Дейвид да се справи с индивидуалните покрития, които са често срещани на Апенините?

Със сигурност той може да бъде полезен и без да се връща назад. Както вече споменато, Дейвид разполага с голямо разнообразие в движенията си. Например, малко нападатели изпълняват по-добре от него вътрешно-външния диагонален спринт – може би най-силният елемент в арсенала му. Това беше похват, който използваше най-често в сезон 2020/21, когато Лил стана шампион, а той играеше до Йълмаз в нападателна двойка: Дейвид атакуваше най-често вдясно, като по този начин даваше възможност за вертикален пас към фланга за отбора на Галтие, който по този начин избягваше рискове при изнасянето на топката.

Точно това би могъл да прави и в Ювентус. Когато прави тези диагонални пробиви към фланга, Дейвид умее да понася добре сблъсъците със защитниците зад гърба си – не е висок, но има силни крака и здраво телосложение – и позволява на отбора да излезе напред внезапно. В такива ситуации той успява да овладее трудни подавания по тъчлинията, с които обикновено нападателите се затрудняват. Оттам, ако защитникът е неопитен, Дейвид може да се откъсне и да пробие; ако не – просто изчаква съотборниците си да го подкрепят.

Тук канадецът използва опита на защитника да го изпревари и го оставя зад гърба си чрез бързата си реакция. Стига без проблем до аутлинията и доставя асистенция с нисък пас на първа греда

Дейвид обикновено търси диагоналното включване основно през дясната зона. Ако обаче успее да го направи и отляво, дори без да получи топката, а само за да повлече със себе си защитник, може да освободи интересни пространства в центъра за Йълдъз.

Именно подвижността му и способността да се адаптира към различни ситуации го правят интригуваща придобивка, която ще позволи на Тудор да мисли по-креативно за атаката си. Лесно е да си представим, че Дейвид ще бъде използван като централен нападател в схема 3-4-2-1. Но е възможно и по-консервативен вариант: 3-5-2 с тандем Йълдъз-Дейвид, предвид опита на канадеца да играе в двойка и да се движи между центъра и фланга. Ако ролята на типичната „деветка“ бъде запазена за друг (в момента се говори за Осимен, но е възможно и Коло Муани да остане), Дейвид би могъл да се преквалифицира като втори нападател в 3-4-2-1: вляво – като алтернатива на турчина (в началото на кариерата си в Европа, в Генк Дейвид често започваше отляво, за да влиза навътре с десния крак); или вдясно - за да прави включвания в дълбочина и да стартира като титуляр в силно офанзивен състав с Йълдъз отляво и още един централен нападател.

С други думи, Дейвид може и да не е трансфер, който променя облика на отбора, но е играч, който придава смисъл на атаката именно чрез своята универсалност. Освен това се раздава много и в играта без топка и е физически издръжлив и в разцвета на силите си. Според StatsBomb, в Лига 1 той е пети сред нападателите по брой пресирания спрямо притежанията на противника: Дейвид е нападател, който изпълнява указанията - било в затварянето на пространства, било в активната преса. Тудор е показвал различни лица в кариерата си: бил е предпазлив във Верона и агресивен в Марсилия - Дейвид има потенциал да се впише и в двата стила.

Но както винаги, оценката за един нападател ще зависи най-вече от головете му. А в този аспект случаят с Дейвид е по-особен. Както вече беше споменато, от сезон 2021/22 досега той никога не е падал под 15 гола в шампионата на Франция. От друга страна, никога не е стигал и до 20.

Когато един нападател пристига от първенства като френското, обикновено правим корекция колко от головете му биха „се загубили“ срещу защитите в Серия А. Как да гледаме тогава на Джонатан Дейвид, който откакто е във Франция, е вкарал всичките си голове в наказателното поле, с изключение на едва два извън него (по данни на WhoScored)?

Традиционно нападатели, които бележат само от близка дистанция, биват етикетирани като „хищници в пеналтерията“. Но въпреки добрите му показатели, напредналите статистики сочат, че не говорим за хладнокръвен реализатор. В последните четири сезона (откакто StatsBomb събира данни за Лига 1), головете на Дейвид никога не са надхвърляли значително очакваните голове без дузпи (npxG). В две от тези кампании дори е отбелязал по-малко от очакваното: 14 гола от 15,28 npxG през 2022/23 и 10 гола от 11,57 npxG през изминалия сезон.

Ювентус изглежда е взел нападател, който е полезен в много аспекти, но не е играч, който да осигури скок в завършващата фаза. Поне на теория, защото подобни неща се говореха и за Ретеги и Кийн миналата година, а видяхме какво се случи на практика.

С Дейвид Тудор ще има на разположение нападател, който не е ефектен, но предлага много опции. Със стабилна основа във всички ключови елементи от играта, той компенсира с интелигентност и динамика факта, че не винаги е изящен в изпълнението. Дали това ще бъде достатъчно, за да подобри атаката на „бианконерите“? Или ще трябват и гръмки имена?