Какво да очакваме от Ноа Ланг в Наполи?

След повече от десетилетие вярност към 3-5-2 (с някои вариации на 3-4-2-1 в Челси и Тотнъм) в Неапол Антонио Конте очевидно е преоткрил удоволствието да играе с крила. Парадоксално развитие, като се има предвид, че през януари клубът продаде най-доброто си крило (Кварацхелия), а заместникът му (Нереш) често бе контузен. Наполи все пак успя да триумфира, но Конте побърза да постави условия за оставането си и вече над месец се спекулира с различни имена на крила. В крайна сметка, между ексцентричния Санчо и дисциплинирания Ндой, изборът изглежда ще падне върху Ноа Ланг – може би най-странният вариант сред всички обсъждани.

Холандецът пристига след най-продуктивния сезон в кариерата си, в който помогна на ПСВ да спечели Ередивизи с 11 гола и 10 асистенции. На 26 години той идва в Италия в разцвета на футболната си зрялост, макар и с по-малко сигурност от други трансферни цели на Наполи: Ндой вече е доказан в Серия А, с голям принос както в атака, така и в защита, докато Санчо, в подходяща среда, може да възроди блясъка си, който доскоро впечатляваше и в Шампионската лига.

Тъй като за пръв път Ланг напуска комфортната зона на Нидерландия и Белгия (след като започна в Аякс, продължи с утвърждаване в Брюж), остава въпросът: как ще се впише Ланг в Наполи? Кои негови качества ще улеснят адаптацията му? И какви трудности може да срещне?

Какъв играч търси Конте

Да започнем с очевидното: Наполи избира Ланг, за да възстанови поне част от креативността и индивидуалната инициатива, изгубени след продажбата на Кварацхелия. Подобен профил изглеждаше наложителен, тъй като атаката на неаполитанците често изглеждаше беззъба. А и Нереш – единственият, способен да внесе промяна в ритъма – се оказа ненадежден физически, така че бе нужен поне още един подобен играч за лявото крило.

Ланг разполага с качествата да вдъхне свежест на атаката на Наполи. В ПСВ беше свикнал да получава топката широко по фланга, макар понякога, спрямо стандартите на Конте, да се връщаше твърде дълбоко, за да я вземе и да създава ситуации чрез изолиране срещу крайния бранител. Ланг е гъвкав и бърз, с отлична техника на малки пространства, която проличава в дрибъла му на зиг-заг или в лекотата, с която използва ходилото. При поемане веднага намира ритъма, с който рязко ускорява движението.

Тъй като по природа внася хаос в атаката, Ланг поема голям риск с топка в крака. Това бе именно приносът, който треньорът му в ПСВ Петер Бош търсеше. Тимът бе офанзивно агресивен, както количествено, така и качествено – често достигаше до Ланг чрез втори топки, спечелени от Люк де Йонг, и му възлагаше задачата да дестабилизира защитите с индивидуални действия. Ланг поемаше, нападаше и търсеше комбинация край наказателното поле или директен дрибъл.

Не се плашеше дори когато бе опеката му бе удвоена или когато пространствата в центъра бяха затворени – като десничар, играещ отляво, първият му инстинкт е да навлиза навътре. Това често водеше до загуба на топката: според WhoScored в миналия сезон на Ередивизи е осъществил 1.4 успешни дрибъла на 90 минути при 2.7 неуспешни; в Шампионската лига съотношението беше 1.8 срещу 3.9. Данни от предходния сезон (2023/24) не са показателни, тъй като почти изцяло го пропусна заради контузии в бедрото.

Не бива обаче тези числа да будят особена тревога. Както бе споменато, стилът на игра на Бош бе изключително директен. А и в Наполи при Конте, Нереш – логичната отправна точка за сравнение – също губеше топката средно на всеки 3 дрибъла срещу 2.3 успешни на 90 минути, т.е. статистиките са сходни.

Ланг би трябвало да е по-многостранен футболист от Нереш, способен да влияе върху играта по различни начини.

Силни страни

Например, Ланг обича да комбинира с партньорите си в зона около наказателното поле, като така внася непредвидимост не само чрез дрибъл. Той е крило, което умее да води топката, но и да се освобождава от нея навреме – детайлът, който отличава продуктивните крила от "декоративните" такива.

Не че Наполи е взел гений, който с лекота извежда съотборници очи в очи с вратаря. Но Ланг е отличен в това да подава от фланга навътре, като прокарва топката между двама защитници – както за къси комбинации, така и за пренасочване на атаката към зоната пред наказателното поле. Именно такъв тип пас често е изискан от Конте – хоризонтална топка от фланга към центъра, особено когато намира Лукаку, който излиза да я посрещне. В ПСВ това беше начин да се активира играта с гръб към вратата на Люк де Йонг.

Ланг притежава и финален пас, който би се комбинирал добре с навиците на Мактоминей и начина на атакуване на Наполи като цяло. Шотландският халф често се измъкваше необезпокояван в наказателното поле за пас към него, а това е точен тип асистенция, която Ланг предпочита. Двамата биха действали по левия фланг, така че синхронът им може да се получи естествено: ако Ланг поведе топката, стигне до аутлинията и привлече двама защитници, Мактоминей ще има пространство да се включи в освободената зона и всичко ще зависи от последвал точен пас на Ланг.

Като крило с обърнат крак, Ланг често търси центриране с вътрешен фалц. Десният му крак е всичко друго, но не и банален в тези ситуации – пасовете му обикновено са бързи, с точен радиус, и попадат в зоната, където Наполи обича да напада масирано.

С други думи, ако Де Бройне е творческата искра отдясно, Ланг може да бъде огледален еквивалент отляво (а в най-добрия случай Мактоминей ще се възползва както от извеждащите пасове на първия, така и от рязко завиващите подавания на втория).

Слабости

И тук стигаме до ключовия въпрос: колко свобода е готов да даде Конте на Ланг? Макар че статистиката за неуспешен дрибъл на холандеца е сходна с тази на Нереш, решенията, които Ланг взема, са по-рисковани. Например моментите, в които се впуска с топката към центъра в търсене на пространство. Или когато предпочита да се приближи към съотборници, за да създава постоянни асоциации – нещо, което знаем,че притеснява Конте, особено що се отнася до позициониране в атака. Наскоро самият той призна, че у дома си има игра "Subbuteo", с която моделира игрови ситуации.

Как ще се впише толкова спонтанен футболист (с топка, защото без топка Ланг спазваше указанията на Бош и знаеше кога да стои широко по терена и кога да влиза навътре) в идеите на Конте? Колко ще му тежи преходът от свързан, комбинативен отбор като ПСВ към много по-различна структура като Наполи? Ще се ограничи ли до типичното подаване „на сляпо“ с гръб към вратата, така характерно за крайните играчи на Конте?

И още – ще успее ли да се адаптира към играта без топка? За Конте това е нещо, за което не съществува компромис. ПСВ защитаваше почти изцяло с висока преса и индивидуално пресиране. Психологически е много по-лесно да тичаш напред, отколкото да се прибираш десетки метри назад.

Нереш, например, миналия сезон бе в в топ 13-те % сред крайните нападатели по брой шпагати в собствената третина (не изключително, но е показателно за усилията му): ще покаже ли Ланг същата отдаденост?

Неапол е шансът на живота му и ще бъде жалко, ако не се опита да направи крачка към треньора си. А и Ланг не се плаши да носи води в преход на дълга дистанция, дори започвайки от собствената половина – ако Конте успее да го приобщи към дефанзивната работа (а знаем, че Наполи обича да се прибира дълбоко), отборът може да стане още по-опасен на контраатака.

При крайните футболисти на Антонио Конте границата между провал и успех е много тънка – може да се премине от едната страна на барикадата към другата за нула време, дори в рамките на един сезон. Достатъчно е да си спомним за Перишич в шампионската година с Интер – от нежелан до незаменим титуляр. Това е критична позиция, особено по отношение на баланса, и всяко решение трябва да се обмисля внимателно.

Няма да е лесно, но ако всичко се развие добре, Наполи ще разполага с крило, способно да разчупва затворените мачове в Серия А. Ланг може и сам да решава двубоите, тъй като притежава отличен удар – иронията ще е пълна, ако след години на "tiro a giro" (марковия удар на Инсинье към втора греда с вътрешен фалц), господарят на левия фланг на „Диего Армандо Марадона“ се окаже крило, което предпочита плътен удар в близкия ъгъл. А и в Брюж Ланг често играеше като втори нападател или плеймейкър – позиция, на която Распадори така и не убеди напълно: макар шансовете да го видим там да са минимални, това остава интересна опция в хода на мачовете.

Снимка: Justin Setterfield/Getty Images