Какво може да очакваме от Петър Сучич?

„Доста редки включвания в играта на Сучич откакто влезе.“ – „Да, почти не се видя с топка в крака.“ Това е размяната на реплики между Андреа Страмачони и Пиерлуиджи Пардо в 82-рата минута на дебютния мач на Интер на Световното клубно първенство срещу Монтерей на Серхио Рамос, около четвърт час след като Петър Сучич се появи на терена на мястото на Аслани.

Сучич игра с идеята да не греши, но все пак направи сериозна грешка в третата минута на добавеното време – нещо като подаване назад в собствената третина, което попадна право на гърдите на нападателя на съперника и доведе до последната опасност в мача. За радост на Интер Деоса стреля в аут от остър ъгъл вляво в малкото наказателно поле.

Двубоят с Монтерей, завършил 1:1, не каза много за евентуалното въздействие на Сучич върху халфовата линия на Интер, или поне не пряко. Той действаше отляво в централната двойка халфове, с Барела на същата линия, но вдясно, а Мхитарян (или Залевски, който го смени) малко по-напред, близо до Лаутаро и зад Тюрам в системата 3-4-2-1, която Киву изпробва през втората половина на второто полувреме.

Трудно е да се каже дали качествата на Сучич, който в Динамо Загреб е играл както в двойка полузащитници, така и като вътрешен халф или плеймейкър, са подтикнали Киву към тази смяна на схемата или, по-вероятно, това е просто допълнителен вариант, който той искаше да тества и ще тества отново в бъдеще, независимо от присъствието на Сучич.

Срещу Монтерей, така или иначе, всичко минаваше през Барела вдясно – той се връщаше да изнася топката и стигаше чак до границата на противниковото наказателно поле, докато вляво топката се разиграваше главно между Бастони и Ачерби. Сучич беше плах, все едно си потопи краката в морето за първи път преди наистина да се гмурне.

През един сложен за Динамо Загреб сезон, в който клубът смени четирима треньори (сред които и Фабио Канаваро), а един от тях, Сандро Перкович, бе извикан на пожар два пъти като временен наставник, Петър Сучич все пак успя да убеди ръководството на Интер да инвестира около 14 милиона евро плюс бонуси за правата му. И това, въпреки че халфът получи фрактура на метатарсалната кост и отсъстваше от края на ноември до началото на февруари.

Според Мирослав Бичанич, бивш агент на Марсело Брозович, който твърди, че е препоръчал Сучич на Аузилио, скаутите на Интер са го гледали на живо за първи път във втория мач от групите на Шампионската лига срещу Монако. В този двубой, малко преди почивката, Сучич отбеляза великолепен гол на контраатака в тандем с Батурина, който пък бе купен от Комо това лято. На подгизнал и тежък терен той овладя плъзгаш се пас на границата на наказателното поле, финтира с тяло и елегантно замахна, след което прибра топката с подметката си пред очите на хвърлил се бранител, който се опита да му препречи пътя към вратата, след което прехвърли вратаря с прецизен и мек удар с левия си крак.

Класен гол, в стила на други негови изпълнения. Подобен на последното му попадение в хърватското първенство, което се оказа и негово прощаване с екипа на Динамо (около 5-тата минута във видеото по-долу).

Финтът преди удара е като запазена марка в много от головете на Петър Сучич и – макар да изглежда като нещо дребно – разкрива най-доброто от неговия талант, който не се корени толкова в чистата индивидуална техника (като качество в контрола или дрибъла), а по-скоро в умението да интерпретира и използва пространствата в движение.

Като плеймейкър той не притежава особени дефанзивни качества и страда от леко муден ритъм. С гръб към вратата често търси най-близкия пас назад – по-скоро пази топката, отколкото да гради играта. Въпреки това е интелигентен футболист, който сканира терена и има отлична осъзнатост за случващото се около него. Геометричен играч е, подава и се движи. И има нужда от съотборници, които също подават и се движат около него, и които му връщат топката с нужната точност.

Никой не е по-прецизен от Модрич, когато трябва да получиш топката в полупространство. В мач от Лигата на Нациите тук движението на Сучич е консервативно, когато е с гръб към вратата, но когато топката се движи напред - намира нужните пространства и стига до чуждото наказателно поле.

В този смисъл Интер, поне както го остави Симоне Индзаги, изглежда като тип отбор, който би паснал на Сучич: не такъв, в който се разчита на дрибъл, а на умело излизане от опека и динамично комбиниране със съотборници.

В Динамо Загреб, в двойка с Мишич, често именно Сучич оставаше по-назад, въпреки че най-силната му страна определено е движението напред с излизане от преса и вертикалност в придвижването с топка или с подавания. Не е бърз, но напредва с дълги крачки и в открито пространство умее да сменя посоката, за да избегне дуел с бранител или да го преодолее с дрибъл. При тесни пространства не губи добрия си допир до топката – понякога излиза от трудни ситуации с креативност и самочувствие: с лек дрибъл или инстинктивни движения с ходилото, не по учебник, но много ефективни – макар и понякога да изглежда леко скован.

В дефанзивен план също още не е напълно завършен като играч, който да печели топки; не е особено висок, около 183 см, но знае как да използва дългите си крайници в единоборствата и обикновено добре чете играта. Покрива добре терена както напред, така и при връщане назад; не се отличава с висока интензивност, но, разбира се, това зависи и от отборния контекст.

Големият въпрос сега е как Киву ще го използва и, по-общо казано, в какъв тип играч ще се превърне Сучич, който е все още само на 21 години. Ще заложат ли на него основно във фази на задържане и изграждане на играта, използвайки техническите му качества и уменията му в подаванията – както къси, така и дълги? Или ще се стремят да оползотворят вертикалността и динамиката му, поставяйки го по-близо до противниковата врата? Или може би и двете, в по-балансирана двойка в халфовата линия, за разлика от партньорство с Барела, който има тенденция да се включва постоянно в предни позиции?

В мач от декември 2023 за Лига Европа срещу Балкани Сучич намира празното пространство (след като разчита движението на другия халф), за да получи топката в собствената половина и да я води със самочувствие.

Самият той, представяйки се на клубните канали на Интер, беше сдържан в описанието си: „Не обичам много да говоря за себе си, аз съм футболист, който обича да играе за отбора.“ Вече споменатият Мирослав Бичанич го определи по малко двусмислен начин като „Брозович 2.0“.

Ясно е, че никой не разполага с кристално кълбо, и макар качествата на Петър Сучич да изглеждат добре очертани – както потенциалът му, така и нещата, върху които трябва да работи – много ще зависи от игровото време, което ще получи, и от изискванията, които ще му бъдат поставени.

За да играе пред защитата като опорен халф в полузащитен триъгълник – позиция, която може да няма сигурен титуляр през следващия сезон, ако Чалханоглу си тръгне – ще трябва да подобри ориентирания си контрол на топката, играта под напрежение и агресивността в дефанзивните намеси.

Но ако си го представим като вътрешен полузащитник в халфовата тройка, каквато бе тази от миналия сезон (по-добре вдясно, но и би се справил и вляво), Сучич ще трябва само да се адаптира към ритъма на игра и да влезе в синхрон със съотборниците си, да ги опознае и да спечели доверието им. Преди това обаче трябва да убеди Киву да му даде шанс и да спечели конкуренцията с Аслани или Зелински – двамата, които са най-близки до него по профил.

С други думи, необходима е малка крачка напред, но именно такъв тип играч Интер искаше да привлече: млад, който може да израсне значително в рамките на няколко години. Качествата са налице, характерът му на терена също (спокоен, но никога плах) - изглежда готов винаги да поеме отговорност. А някой ще трябва да го направи, ако Интер иска в най-кратък срок отново да се състезава с най-добрите.