Колектив, пейнтбол и истории от требъла: Киву, разказан от своите момчета

Беше 18 февруари 2025 г. когато Кристиан Киву започна приключението си в Серия А. Това се случи на пейката на Парма – отбор, съставен главно от млади футболисти. Сега, само няколко месеца по-късно, той е готов да се завърне в Интер. Този път като старши треньор на първия отбор. А за да ни разкажат за Киву, думата взимат няколко от играчите му от Примаверата на нерадзурите, които го познават отблизо.

Някои са били с него години наред – като вратарят на Про Патрия Уилям Ровида, защитникът на Потендерa Андреа Морети или атакуващият халф на Леняго Лоренцо Пешетола. Други са работили с него по-кратко – като полузащитника на Тренто Матия Сангали и нападателя на Про Патрия Денис Куратоло. Но всички до един споделят едно и също: уважение и обич към бившия защитник на Интер.

„Първото нещо, което ми идва наум, е харизмата му. Когато играехме, беше сякаш той също е на терена с нас. Предаваше ни цялото си желание“, разказва Куратоло. Една всепоглъщаща любов към работата: „Спомням си почивката на един мач от младежката Шампионска лига – играехме добре, но губехме. Влезе в съблекалнята почти разплакан. Толкова много му пукаше, толкова беше отдаден. Увличаше те докато говореше. Излязохме през втората част и направихме невероятно полувреме“. „Когато говореше, ти настръхваше. Докосваше най-дълбоките струни в теб. Бях готов на всичко за него на терена“, добавя Пешетола.

Диалогът и колектива

Слушайки момчетата му, една дума постоянно се повтаря: диалог. „Специален човек. Помагаше ни, говореше с нас, подкрепяше ни. Отдава голямо значение на хората пред себе си и на тяхното благосъстояние“, спомня си Ровида. „Вярвай в себе си, силен си. Говори с играта си – само тя има значение“, бил неговият съвет след грешка. Впечатлява и „пълната му скромност. Слагаше се наравно с нас. Винаги търсеше разговор, слушаше ни и имаше огромно желание да учи“, казва Сангали. „Като човек е изключителен. Миналото му като футболист му помага да разбира нуждите на момчетата. За него колективът е всичко“, допълва Куратоло. Не са липсвали и шегите: „Винаги държи атмосферата да е положителна. Колко пъти ни се е подигравал за начина, по който се обличаме...“, смее се Пешетола.

Да, колектива. Той трябва да се пази и защитава: „Винаги ни защитаваше, дори и срещу съперниците ни. След един мач Интер–Фиорентина се скара с Акуилани (негов бивш съотборник в Рома) за да защити едно от момчетата“. Отборът преди всичко, дори пред стари приятелства: „Разкри ни, че след този инцидент вече не си говори с Акуилани“. И онзи пропуснат тренировъчен ден: „Имахме труден период, играта не вървеше“. В съблекалнята влиза тим-мениджърът: „Днес няма тренировка“. „Как така?“. Появява се Киву: „Пригответе се всички – отиваме да играем пейнтбол“. „Беше негова идея – да ни разтовари, да свали напрежението. Много ни помогна“.

Хъс, мачлета и цигари

„На пейката изживяваше мача на максимум. На всеки гол избухваше като луд. Беше ключова фигура за нашия отбор“, продължава нападателят Куратоло. Отношението бе най-важно: „На терена и извън него, когато представлявахме клуба. Но в личния живот ни даваше свобода“, спомня си Сангали.

От игрището – на пейката, макар и с бутонките все още на краката: „Понякога играеше с нас. Беше страхотно. Не издържаше дълго, тъ като пуши много. Но през онези няколко минути, в които имаше въздух, беше просто невероятен - правеше разликата“, разказва Пешетола. А Морети допълва: „Беше супер състезателен, мразеше да губи. Влизаше без колебание в единоборства с нас“. „Фактът, че играеше с нас, мисля че беше решаващ за връзката между него и отбора. Често оставаше след тренировка, за да ми бие фаулове“, добавя Ровида. Резултатът? „Всички в ъгъла. Един от първите треньори, които повярваха в мен. Винаги ще съм му благодарен“.

Схеми? Не, пространства

В Кристиан Киву съжителстват в пълна хармония италианската школа и холандската философия. „Нямаше фиксирана система на игра. Отборите му трябва да могат да сменят постройката си дори по време на мач“, разказва Куратоло. „Първоначално ни трябваше време да свикнем. Донесе нови идеи, различни от класическите италиански стандарти. Все пак идва от школата на Аякс“, спомня си Сангали.

„Често ни повтаряше да не гледаме на футбола само под формата на схеми и тактики, а като на заемане на пространства и бързо придвижване на топката. Една различна визия“. Тактическа идея, но винаги в името на победата: „Искаше да играем, да градим, но не просто заради самата идея – трябваше да води до резултат“, завършва Моретти.

Скудетото и историите от требъла

Ясен образ, останал в съзнанието на всички, е титлата: „Отборът го издига във въздуха след победата. Той беше нашият водач, а ние – неговите момчета“, казва развълнуван Матия Сангали. Десетото скудето за Примаверата, първата звезда за младежите на Интер: „Празнувахме с песни и скандирания в автобуса по пътя от Сасуоло. После с торта в базата“. Макар че за някои купонът не е продължил дълго: „На следващия ден имах изпит за матурата“, смее се Ровида.

Спомените и уроците от годините с Моуриньо също са оствали след: „Разказваше ни, че през годината на Требъла съблекалнята била разделена на няколко вътрешни групи. Но когато излизали на терена – били братя. И затова са спечелили всичко“. И някои анекдоти: „Като мачлетата с числено неравенство или многото шеги в съблекалнята“. Сега, след всичко преживяно като играч, Кристиан Киву се надява да напише нова страница в кариерата си. Този път от треньорската скамейка. „Заслужава го, ще се справи. Той е специален човек“.

Късмет, от твоите момчета.

Николо Франческин, 5 юни 2025, gianlucadimarzio.com