Удинезе привлече нов култов шотландски халф

В лятото на събирането на Oasis е трудно да останеш безразличен към Ленън Милър, новия халф на Удинезе. Той е на 18 години, с къса и гъста коса като на скинар от This is England, а в средата на терена влиза на шпагат, сякаш изпитва физическо удоволствие да го прави. Удинезе го купи от Мъдъруел за пет милиона евро, интерес към него имаше и Болоня, а по принцип е смятан за един от най-големите таланти на шотландския футбол.

Това е прекалено, за да останеш безразличен. За да не поискаш да разбереш всичко за него. В Мъдъруел Милър вече е изиграл два сезона при професионалистите, започвайки още като непълнолетен. Емблемата на клуба е жълто-червена, а в центъра ѝ има смърчове и фабрика - работническа простота, която трогва, особено защото принадлежи на едно различно време, към което изпитваме абстрактна носталгия. Шотландия и северът на Англия от времената преди разпадането на работническата класа - онази от филмите на Кен Лоуч и Майк Лий, където пролетариатът още се бори за правата си, има добро сърце, мечтае за прост живот, изпълнен с близост, футболни мачове и халби бира. Филми, които ни показват, че само обединени можем да победим, че солидарността между хората е всичко.

Ленън Милър ли ни говори ли за всичко това? „Той е просто футболист“, ще кажете вие. И все пак вижте как води топката - само с десния крак, приведен, сякаш с наченки на кифоза. Няма никаква грация, никаква елегантност! Само Милър, който иска да погълне терена пред себе си, да се възползва от всяка възможност. Не ни ли препраща този стил на игра към цял един свят - така, както го правят някои песни и филми?

Преди две седмици YouTube каналът на шотландската федерация публикува компилация с акценти, посветена на Ленън Милър. Заглавието, с простичък патос, гласи: „10 минути Ленън Милър, който прави неща по Ленън Милъровски“. А какви са тези неща?

Овладявания с пета, които издават голяма бързина на мисълта; асистенции с елегантни центрирания от статично положение; включвания с глава, появявайки се изневиделица от втора линия с цялата бързина на света. Спасителни намеси на голлинията с духа на човек, който би се запалил, само и само да не допусне гол. Репертоарът на халф, който умее да прави почти всичко, но с дълбоко британско отношение към футбола. А това означава да нападаш директно без да се мотаеш, да правиш всичко с решителност и емоция. Да стреляш силно, да играеш с глава, да влизаш на шпагат, да се движиш бързо, да бъдеш интензивен във всяко действие.

Как да не свържеш този стил на игра с мястото, откъдето идва Ленън Милър? Прекалено детерминистично ли е?

Ленън Милър, с това име на басист от Ride, е роден в Уишоу, на 7 километра от Мъдъруел. Индустриалната революция тук е пристигнала с пълния си арсенал. В Уишоу е имало въглищни мини, леярни, произвеждали са желязо и стомана. Строели са вагони, обработвали са глина.

Милър, както вече казахме, е смятан за един от най-интересните таланти на шотландския футбол. Вече е дебютирал за мъжкия национален отбор. За повода даде интервю, от което, за съжаление, разбрах малко. Невъзможно е обаче, ако човек има вкус към такива неща, да не остане запленен, слушайки този акцент в стил Робърт Карлайл. Има хора, които за да се отпуснат, гледат видеа с лакирани ръце, потракващи по дърво; и такива, които слушат шотландци, говорещи помежду си.

Един плешив мъж - треньорът Стивън Несмит го интервюира, като спазва почтително разстояние.

Той е доста уверен в себе си. Когато го повикаха в националния, каза: „Ясно е. Не е като да отида там и веднага да стана най-добрият играч. Но може и да стана след два месеца“. Два месеца, разбирате ли? Думи, които му донесоха доста критики в Шотландия. Наложи му се да обяснява, а в защита се включи и селекционерът Стив Кларк: „Какво лошо има в това да кажеш, че искаш да си най-добрият?“.

В същото време Милър не се виждаше да играе в Премиър лийг с хора като Били Гилмор или Джон Макгин. Би било прекалено. Може би затова отиде в Удинезе като междинна стъпка. А може и защото в момента в Италия играят някои от най-добрите шотландци, свързани помежду си по все по-дълбок и странен начин, който няма как да не харесваш. Сега тук са Мактоминей, Фъргюсън и самият Гилмор. Това все още е пазар, достъпен за Серия А, защото може би Премиър лийг е на твърде високо ниво и скокът би бил шокиращ.

Това са играчи, които вдигат атлетичното ниво на италианското първенство и имат сигурно въздействие. В Англия и Шотландия малко се ядосват, че е отишъл в Удинезе. Беше високо ценен и накрая се озова в този почти непознат клуб от италианското първенство за 5 милиона. „Защо не го взе Селтик? Защо не го взе Брайтън?“, питат в коментарите под видеото. През май дори се говореше за евентуален трансфер в Манчестър Юнайтед. Защото, да повторим, е трудно да останеш безразличен пред чара на този халф, който напълно отговаря на представата ни за футболист, израснал в Шотландия, гледайки клипове на Рой Кийн.

Той е най-младият дебютант в историята на Мъдъруел. Най-младият, който е вкарал гол. Когато му се налага да го каже пред камерите, се разсмива, докато баща му го подстригва, минавайки с машинката по страните на главата му. Лий Милър, баща му, също е бил футболист, а след Ковид стана бръснар, след като изкара специален курс. В британския футболен свят се говори много за Ленън Милър. Бившите му съотборници казват неща като: „Той е най-добрият млад играч, с когото съм играл“. Милър е от онези халфове, които изпитват по-силно от обичайното привличане към тревата - играчи, които падат на земята, плъзгат се по свежата шотландска трева, влизат на шпагат, умеят да координират тялото си, докато се плъзгат. Ако харесвате футболисти с тази естетика, малко в стила на Даниеле де Роси, няма как да не го обикнете.

С топка в крака обаче е специален играч. През миналия сезон е сред топ 5 на футболистите под 18 години с най-много ключови подавания.

Ясно е, че в халфовата линия на Удинезе има нужда от такъв играч. Халф, който е физически здрав, но също така динамичен, бърз и с технически качества да подаде последния пас. Това е вътрешен полузащитник, който не бива да мисли прекалено много и трябва да бъде оставен свободно да се хвърля напред с увереността, че после ще се върне и ще помогне с щедрост.

Скокът от шотландското първенство до Серия А няма да е лесен. Все пак момчето е едва на 18. В един италиански трансферен пазар, който сякаш винаги страда от липса на идеи, колебаейки се между сигурното старо и безрисковите залозите, удар като този с Ленън Милър не е много обичаен и не може да ни остави безразлични.