Вечното завръщане на Лоренцо Пелегрини в дербитата

Около 12:30 в неделя, когато излязоха съставите, публиката се раздели между изненаданите и онези, които вече знаеха. От едната страна бяха хората, които не виждаха никаква логика в избора Лоренцо Пелегрини да започне като титуляр в дербито. След трудното начало на сезона, без нито една минута игрово време и след като неведнъж беше критикуван в пресконференции, сега той бе пуснат като титуляр точно в най-важния мач? От другата страна стояха тези, които го очакваха, вярвайки в едно колективно подчинение на магическото мислене, според което нелогичното става логично. Пелегрини титуляр именно защото нямаше никакъв смисъл, и защото винаги бележи в дербитата, а във футбола има енергии, които текат под повърхността на онова, което виждаме.

Възможно ли е дори Джан Пиеро Гасперини, най-студеният и анти-сантиментален от италианските треньори, да е повярвал във приказката за капитана на Рома, който винаги получава изкупление в дербито? Възможно ли е толкова суров треньор да е готов да вземе символични решения, жертвайки дори част от собствените си идеи?

Понякога Пелегрини изглежда като футболист, роден в грешната епоха. Играч, който става все по-бавен във футбол, който става все по-бърз. С технична и нежна идея за игра, но смазван от един футбол на единоборства, на сгъстени пространства и ускорени ритми. Поет, но без достатъчно интелект, визия и харизма, за да превърне слабостите си в сила. Минималистичен футболист в максималистичен футбол. Казано накратко: обречен на провал и отстъпление.

Но дайте на Пелегрини топката на границата на наказателното поле, на десния му крак, без човек до него и той ще я прати в ъгъла. Ще направи трудното да изглежда лесно. Пелегрини се движи небрежно към центъра на наказателното поле, докато Ренш неотстъпно пресира Нуно Тавареш. Докато другите се борят, той чака топката. И когато тя пристига, стреля от раз, извивайки тялото си напред и насочвайки я към далечния ъгъл. Онази идея, която при четенето на съставите изглеждаше като чиста суеверност, засиява с цялата си очевидна реалност.

Пелегрини разперва ръце и гледа към земята, поема шума на „Олимпико“, докато гледа навътре в себе си. Изглежда сякаш единствената му емоционална форма вече е мълчанието, интровертността, която често преминава в тъга. Тъкмо в тази емоционалност, толкова затворена и необичайна за футболист, се крие неговата освобождаваща сила. Пелегрини е критикуван, прогонван, мразен; Пелегрини е обичан, възхваляван, винаги решаващ във всяко дерби. Пелегрини, който след гола се оставя да бъде отнесен от колективната радост, но с изражение на човек, който сякаш вече сам не (си) вярва. Падал е и се е изправял твърде много пъти и вече не знае откъде да намира сили. Да го гледаш в този вид те кара да се запиташ дали е нормално да се стига дотук заради футбола.

Преди една година преживяхме почти същата сцена.

През октомври феновете се бяха втурнали към „Тригория“, за да го освиркат. Юрич бе уволнен и за някои вината бе негова. Запалянковците обградиха колата му заплашително: „Колко още треньори искате да изгоним?!“. А той отвърна между изненадата и горчивината: „Не разбирам освиркванията. Винаги съм излизал с лицето пред вас, винаги съм поемал отговорността“.

Раниери го пусна титуляр в първия мач срещу Наполи, но го замени още на почивката. След мача заяви, че трябва да бъдат близо до него, излагайки го така на публично съжаление: „Пелегрини минава през особен момент“. Лекът на треньора бе да го остави на пейката за неопределено време, защото вече не се забавлявал от футбола.

Пелегрини е отново освиркван, оспорван, Пелегрини е мразен и отхвърлен. Почти не играе и изглежда сякаш пътят му в Рома е към края си. После обаче излиза изненадващо като титуляр в дербито, получава диагонално подаване от Салемакерс, забавя крачка и след два подготвителни похвата – едно спиране и един финт – изящно прости, преразказващи неговия съществен стил, стреля с вътрешен фалц към далечната греда.

Историята на Пелегрини в Рома всъщност започна именно с едно дерби. През 2018 г., след като се завърна в отбора на сърцето си и след труден старт с пропуснат фрапантен гол срещу Болоня, той отбеляза с пета срещу Лацио (0:50 във видеото долу). Още един малък, но гениален жест. Сред множество критики той сложи дланите си зад ушите (като друг екзекутор на лациалите Марко Делвекио).

И така кариерата на Пелегрини придоби тази форма на кръговрат, едновременно славна и мрачна. Една самопредсказваща се цикличност, в която може би дори Гасперини е повярвал: щом се е случвало, може да се случи отново. Тъкмо в момента, в който изглежда, че пътят на Пелегрини в Рома е изчерпан, едно дерби е способно да го възроди.

В действителност използването на Пелегрини надхвърля „магическото мислене“. Гасперини го пусна титуляр, защото имаше нужда от него. Преди мача беше отправил брутален апел към публиката: нужно е всички да помогнат на Пелегрини, той сам не стига. На Рома ѝ трябва Пелегрини, за да преодолее техническите си ограничения. Отбор, който вече има агресията на тим на Гасперини, но не и неговите офанзивни качества: създава малко, вкарва малко и драматично ѝ липсват играчи с идеи и класа в последните метри. Пазарът не даде това, което искаше и така Гасперини трябва да работи с наличното – да върне Балданци и Пелегрини, които вече бяха с единия крак извън отбора.

Пелегрини е единственият десничар, който може да играе отляво с потенциал за голове и асистенции. Проблемът обаче не е техниката: след мача треньорът обясни намерението си да го превърне (отново) в атлет:

„Въпросът е да стане атлет с голяма личност и голямо сърце, а той ги има, защото е изключително момче. На 29 години е, здрав е и физически има всички показатели на средно-високо ниво. Играе с малко разход на енергия, защото има технически качества, не му се налага да харчи много. Днес излезе от игра, защото получи крампи. Може да стане отличен и в атлетичен план“.

В същото интервю, в което преди година Раниери обяви завръщането на Пелегрини, той го нарече „феномен“. „В кариерата си съм имал двама халфове-феномени, които бележат голове: единият е Лампард, другият е Пелегрини“. Сега Гасперини превърна въпроса най-вече във физически. Ако не беше контузията му в края на миналия сезон, вероятно Рома щеше да успее да го продаде, както бе планирано.

Това лято Гасперини практически го изкара на пазара, клубът също го изкара на пазара, а той прие ситуацията по единствения начин, който познава - с мълчание. Гасперини му отне капитанската лента с хладно бюрократично обяснение: носи я този, който има най-много мачове за клуба. Зад привидно неутралния жест се криеше тежък удар, особено в клуб като Рома, толкова привързан към символите. Изглеждаше, че историята се повтаря: още един капитан (след Флоренци) е оставен завинаги настрана. Гасперини бе откровен до скандалност на пресконференция, признавайки публично, че клубът не иска да подновява договора на Пелегрини и че той има нужда да играе, намеквайки между редовете, че самият той няма намерение да го пуска. „Ако намери подходящо решение и той ще е доволен да си тръгне, но това е трудно постижимо към момента“.

Пелегрини никога не е говорил публично. Добра част от тифозите на Рома, особено организираните ултраси, оценяват този профил и продължават да го подкрепят. Посрещнаха го на стадиона със знаме „Добре дошъл, капитане“ и някак си сякаш разбират неговото страдание. Уважават неговата сериозност, неговата тъга, приемат дори техническите му ограничения. Като че ли феновете и Пелегрини са обвързани в мълчаливо взаимно разбиране.

След мача, с наградата за най-добър играч в ръце, Пелегрини посвети победата на феновете – с една нежност и щастие, които могат да прозвучат почти нереални, ако си спомним, че до вчера бе „разведен“ със собствения си клуб. После отиде да празнува с феновете от „Курва Суд“. „Просълзих се след гола. Откакто се контузих, само близките ми знаят колко държах да се завърна по този начин“. А после каза нещо малко и истинско: „Има една константа, аз обичам Рома“.

След гола в дербито през декември миналата година Пелегрини не вкара нито едно попадение от игра до мача вчера. Ще успее ли да спре този (порочен) кръговрат?

Корица: asroma.com