Защо големите грандове от Висшата лига не пожелаха Осимен?

За да спечелиш Висшата лига днес, са нужни много качества – но едно изглежда по-важно от всички останали: да имаш на терена едър и безмилостен централен нападател.

Не става дума за мода, наложена от Гуардиола с трансфера на Ерлинг Холанд преди вече три години, а за естествено развитие на диалектиката във футбола, който се играе на Острова. За да се справиш с защити, изградени от снажни и бързи централни бранители – все едно си срещу велосираптори – се нуждаеш от „деветка“, която да им се изправи насреща. Да имаш централна фигура в нападение, която да печели единоборства и да праща топката в мрежата, вече се смята за задължително.

Това лято станахме свидетели на безпрецедентно разместване на капитали в опит да се привлекат най-добрите нападатели на пазара. Ливърпул предложи 140 милиона евро за Александър Исак и плати 95 милиона за Уго Екитике; Арсенал взе Виктор Гьокереш за 72 милиона евро; Челси брои 64 милиона за Жоао Педро. Междувременно Манчестър Юнайтед и Нюкасъл се надцакват до над 80 милиона евро за Бенямин Шешко.

Може би затова не бива да е изненадващо, че нито един отбор от Висшата лига не посегна към Виктор Осимен. Челси и Манчестър Юнайтед, двата клуба, които изглеждаха заинтересовани миналото лято, не дадоха никакъв знак на интерес. Нигериецът остана сам край шведската маса, докато в центъра на залата вървеше валсът на нападателите.

След като дори ПСЖ не се обади, можем спокойно да кажем, че нито един от европейските грандове с нужните финансови ресурси не се опита да го купи. А той бе на пазара доста отрано и след силен сезон в Галатасарай. Осимен със сигурност не струва по-малко от останалите изброени нападатели. В разцвета на кариерата си е и изигра един много добър сезон под наем в Турция – 37 гола и 8 асистенции в 41 мача, които помогнаха на отбора да спечели и първенството, и купата.

Няма нужда да се обяснява какво означаваше за турската лига присъствието на здрав и мотивиран Осимен. И все пак, от началото на трансферния прозорец единствената сериозна алтернатива за Осимен изглеждаше Саудитската лига. Ал Хилал постигна споразумение с Наполи и изглеждаше, че се е разбрал и с играча. Но след дълго обмисляне и колебание, Осимен избра да се върне в Галатасарай – този път с постоянен договор. Така поне твърди самият той, а по улиците на Истанбул от дни се носи фразата на италиански: „solo il Gala“ – само Гала.

Осимен подписа договор за четири години. Ще получава нетна заплата от 15 милиона евро на сезон, плюс бонус за лоялност от 1 милион на година и още 5 милиона за имиджовите си права. Трансферната сума е тази, която вече се обсъждаше – 75 милиона евро, плюс 10% от евентуална бъдеща печалба при препродажба. Галатасарай не обяви официално тази подробност, но според френското издание SoFoot в договора има и една изключително рядка клауза: ако в следващите две години турският клуб продаде Осимен на италиански отбор, ще трябва да плати още 75 милиона евро на Наполи. Хипотезата, че Осимен може да използва Галатасарай като трамплин към Ювентус, вероятно е лишила Де Лаурентис от спокойни сънища.

Всички ли са доволни след тази сделка? Поне Наполи със сигурност е. Клубът получава желаната сума, централният нападател вече е подсигурен (с привличането на Лукаку и Лука) още преди началото на лагера в Трентино Алто Адидже, а Осимен няма да подсили директен конкурент.

Без изненада, това е най-скъпият трансфер в историята на турското първенство. Турският вестник Fotomaç го определи като „трансфера на века“. Осимен разби стъкления таван, който дълго време ограничаваше колко вълнуващ може да бъде трансферният пазар в Турция. За сравнение, само няколко часа след завръщането му в Истанбул, вечният съперник Фенербахче представи Милан Шкриниар и Нелсон Семедо – играчи, по-близки до традиционния профил на турските трансфери. Ако продължи по пътя от миналия сезон, Осимен има всички шансове да се превърне в една от най-важните фигури в историята на турския шампионат.

Въпросът защо нито един отбор от Висшата лига не се поинтересува сериозно от Виктор Осимен остава отворен и отговорът му може да се търси само в съвкупност от хипотези.

Първата от тях е свързана със самия нападател и финансовите му изисквания. Според The Athletic Осимен е поискал от английските клубове нетна заплата от поне 10 милиона паунда на сезон, плюс бонуси за себе си и комисиони за посредниците по сделката. За сравнение, Виктор Гьокереш е подписал с Арсенал при възнаграждение от 7 милиона паунда, което го прави петия най-добре платен футболист в отбора на Артета. Ако Осимен бе пристигнал, щеше да оглави класацията с 2 милиона паунда над втория Кай Хаверц.

Дори на фона на разточителните разходи за заплати във Висшата лига, изискванията на нигериеца биха нарушили установената йерархия. И отново според The Athletic някои клубове имат притеснения и относно физическата му надеждност. А това не е детайл, който можеш да подминеш, ако трябва да инвестираш толкова много пари. През последните пет години Осимен е пропускал средно поне по седем мача на сезон – факт, който влиза в остър конфликт с икономическите му претенции.

Освен това, както припомни и Джеймс Хорнкасл в подкаста си, в края на декември 2025 и началото на януари 2026 предстои Купата на Африка – турнир, в който Нигерия и Осимен са сред фаворитите. Именно в този период обаче календарът във Висшата лига е свръхнатоварен – тогава са коледно-новогодишният маратон, прочутият Boxing Day, последните кръгове от груповата фаза на Шампионската лига, както и двубоите от ФА Къп и Купата на лигата. Само през декември 2024 и януари 2025 г. Ливърпул изигра цели 16 мача.

Футболист, който напуска за лагер с националния си отбор и стигне до финала на турнира, вероятно ще пропусне поне 12 последователни мача – и то точно в най-решаващата част от сезона. Да платиш висока трансферна сума и астрономическа заплата за играч, който няма гаранция да изиграе дори 40 мача на сезон, се превръща в огромен хазарт.

Това твърди и директор по селекцията на един от големите английски клубове пред The Athletic, който остава анонимен: „Пазарът за централни нападатели е толкова ограничен, че английските клубове предпочитат играчи с опит във Висшата лига“. Именно по тази причина Арсенал избра Виктор Гьокереш – още преди престоя си в Спортинг, той се представяше добре в Чемпиъншип. Може да изглежда маловажно, но за хората, които взимат решения, това е ценен ориентир.

В толкова конкурентна среда, където дори кратка серия от отсъствия може да коства решаващи точки, не е лесно просто да залагаш. Може би, ако Осимен беше смекчил финансовите си претенции, щеше да има друг развой. Но разглеждан като цял пакет от трансферна сума, заплата, отсъствия заради травми и турнири, Осимен изглежда като твърде голям риск дори за най-големите европейски клубове.

Корица: Getty Images

Статия: Ultimouomo.com