Зидан: Липи и Анчелоти ми повлияха най-много, Милан на Саки е най-трудният ми съперник

Зинедин Зидан отново говори за футбол - с обичайната си мъдрост, елегантност и човечност. По време на Фестивала на спорта в Тренто бившият халф на Ювентус и Реал Мадрид сподели спомени, уроци и своята философия за играта, в която „простотата е най-голямото изкуство“.

„Винаги съм търсил простотата в играта си“, каза той. „Във футбола, както и в живота, най-трудно е да правиш простите неща. Когато накараш отбора да играе естествено, с лекота, тогава всичко става красиво за гледане.“

„Ювентус ме направи професионалист, а Реал шампион“

Зидан си спомни с усмивка на лице годините в черно-бяло, започнали през 1996 г. „В началото беше трудно, доста ме критикуваха, но Липи вярвяше безрезервно в мен. Той беше един от най-важните треньори в живота ми. Разликата от футбола във Франция беше наистина огромна. Там играех за забавление и красота, в Юве се играеше за победа. Всеки мач, независимо дали у дома или навън ние трябваше да победим. Във френското първенство гостуванията бяха бонус, дори равен понякога беше добър резултат, но не и в Ювентус!

Фигурата на "адвоката" Аниели също беше въздействаща: понякога ми се обаждаше в шест сутринта, само за да ми каже на чист френски, че съм играл добре. Беше невероятен ценител на играта и истински джентълмен.“

След това дойде и Реал Мадрид - мястото, където Зизу достига митични измерения. „Там разбираш, че не можеш да бъдеш на 90%. Трябва да даваш всичко, винаги. В Реал победата не е изключение, тя е задължение.“

„По-важно е да разбираш хората отколкото системите на игра“

„Не обичам да говоря прекалено за тактика. Предпочитам да говоря с играчите си, да ги слушам. Работата ми е да осигуря най-добрите условия, за да изразят себе си. Когато един футболист се чувства добре, всичко останало идва от само себе си. Все пак сме човешки същества. Когато имаш проблем, треньорът трябва да е този, който да го разбере и да ти помогне да го оставиш извън терена. Енергията на отбора и подготовката му идва от треньора, той е много важен.“

„Днес не е толкова трудно да спечелиш мач, колкото да управляваш 25 души с различни характери и истории. Трябва да си човек преди да си треньор. Понякога е достатъчна само една дума или един жест. Когато спечелих 3 поредни титли в Шампионската лига с Реал имах много силен отбор, но успях да им предам самочувствието и работната етика - всеки ден на терена трябва да докажеш, че си най-добрия.“

Липи, Анчелоти и Милан на Саки

„От Липи научих значението на колектива, от Анчелоти - спокойствието. Дори под огромно напрежение, той не променя изражението си. Това вдъхва доверие.“

„Милан на Саки беше нещо уникално. Ван Бастен, Гулит, Малдини, Барези…невероятни играчи, а всички се движеха заедно, в пълна хармония. Изглеждаше сякаш играят наизуст. Този Милан промени футбола. Те бяха най-силният съперник срещу когото съм се изправял“

„Можех да играя още, но не съжалявам за оттеглянето си“

„Можех да продължа още кариерата си на футболист, отказах се на 34 години, защото вече исках да бъда повече със семейството си. Беше ми писнало от постоянни пътувания, хотели, лагери…не съжалявам за това решение. След това си поживях добре, но след 2-3 години бях отегчен. Тогава реших да се подготвя и да уча за треньор. Със сигурност ще се върна отново като треньор.“

На въпроса дали би поел Ювентус залата избухва в аплодисменти.
„Никога не казвай никога. Юве винаги е в сърцето ми. Един ден бих искал да водя и френския национален отбор.“

„Футболът ми липсва, но не бързам“

„Да, липсва ми футболът. Но не бързам да се върна в този свят. Играта няма да избяга, забавлявам се да обикалям света и да следа кариерата на синовете си. Футболът днес не винаги е по вкуса ми - липсва му техниката. Има много силни и много бързи играчи, но все по-рядко виждаш изявен дрибльор или пас на 40 метра, а това е същността на играта.“

„Най-добрите с които съм играл?“

„Енцо Франческоли беше моят идол, когато играеше за Марсилия докосна сърцето ми. А Феноменът (Роналдо) правеше на тренировки неща, които бяха просто невероятни. Можеше да ти обещае да прекара два пъти топката през краката на тренировка и наистина го правеше! Той беше уникален талант, може би най-добрият ми съотборник“.