Футболната интелигентност на Педро не познава старост

Изминалите седмици донесоха дежавю за феновете на Интер. Сезонът, който обещаваше исторически успехи с амбиции за требъл и полуфинали в Шампионската лига срещу Барселона, неизбежно напомни за кампанията 2009/10. В този контекст дори Педро Родригес изглеждаше като онзи отпреди 15 години.

Времето, всъщност, е относително понятие за испанското крило, което на 38 години, с двата си гола срещу "нерадзурите" в неделя, вече има 14 попадения за сезона – 10 от тях в Серия А. Това е четвъртото му най-добро постижение в първенството, след кампаниите през 2009/10, 2010/11 и 2013/14 – с тази разлика, че тогава зад него стояха Меси и Шави… което несъмнено е носело определени предимства откъм създадени положения.

Интер е петият отбор в дългата му кариера, срещу който Педро е отбелязал най-много голове – общо 5. Първият му сблъсък с нерадзурите датира именно от онзи сезон 2009/10, който днес звучи толкова актуално. Тогава той се разписа в победата с 2:0 в груповата фаза на Шампионската лига – с удар с левия крак от воле след центриране на Дани Алвеш.

Но най-важният гол дойде няколко месеца по-късно, в първия полуфинал. Педро се оказа на точното място на границата на наказателното поле и завърши с гол пробив по левия фланг на Максуел. Попадението за 0:1 даде надежда на Барселона, но тя се оказа илюзорна – това остана вероятно най-великата вечер на Интер на Моуриньо, който в крайна сметка обърна мача до 3:1.

През годините Педро изживя множество футболни животи, разкривайки нови аспекти от играта си и адаптирайки се към различни треньори. В Барселона той изглеждаше като специалист за определени ситуации, но се утвърди като универсален играч, чиято мъдрост и талант вървят ръка за ръка, позволявайки му да бъде решаващ дори на прага на 40-те.

Достатъчно е да изброим постиженията му, за да разберем величието му: Педро е единственият играч в историята, спечелил всички водещи трофеи с клуб и национален отбор. Освен това, той винаги се е отличавал с умението си да се представя в най-важните моменти, отбелязвайки голове във финалите на Шампионската лига, Лига Европа, Световното клубно първенство и Суперкупата на Европа.

Въпреки това, Педро не беше считан за един от най-обещаващите продукти на Ла Масия. Дебютът му в първия отбор на Барселона дойде относително късно – на 20 години и 6 месеца, през януари 2008 г. срещу Мурсия. Тогава той замени Ето’о в 88-ата минута, носейки фланелка с номер 33 и името „Педрито“, за да се различава от друг играч на академията с име Педро Гарсия.

Необходими бяха още усилия, за да се утвърди като титуляр и да стане познатият ни Педро. Това се случи през сезон 2009/10, вторият под ръководството на Гуардиола. Предходната година Педро се разкъсваше между първия и втория отбор, изглеждайки като полезен играч за разширяване на състава. Основните надежди на Барселона бяха насочени към други имена като Боян Къркич. Въпреки това, Педро притежаваше специфични качества, изключително полезни за Гуардиола. Със спада на формата на Тиери Анри и несъвместимостта на Ибрахимович с Пеп и културата на клуба, Педро постепенно се утвърди като титуляр.

Той вече беше играч с отлични технически умения, но талантът му с топката често оставаше в сянката на звездите около него. Така Педро в Барселона на Гуардиола се запомня предимно като изключително тактическо оръжие, върхът на атаките, организирани от Меси, Шави и Иниеста. Невъзможно беше да се защитиш едновременно срещу движенията на Меси като фалшива деветка, магнетичното притежание на топката от халфовете и внезапните пробиви на Педро, които разкъсваха защитите.

Педро изглеждаше почти по-полезен без топка, тъй като управлението ѝ беше в ръцете на някои от най-добрите играчи в историята. Това се потвърждава от коментара на испанската телевизия по време на финала на Уембли през 2011 г., когато Барселона победи Манчестър Юнайтед с 3:1. Докато всички следяха топката, вторият коментатор, Хуанма Лило, подчерта как отворената позиция на Педро освобождаваше пространство в центъра за Меси и компания, правейки терена твърде голям за защита.

„Педро, без да докосва топката, е по-полезен от тези, които изглежда правят повече“.

В действителност, Педро беше много повече от тактическа интелигентност и движения. Той беше технически на нивото на своите съотборници, изключителен както в пробивите и завършването, така и между линиите, където се вклиняваше, за да освободи фланга за Дани Алвеш. Дел Боске скоро осъзна това и, без предишни повиквателни, го включи в последния момент в състава за Световното първенство в Южна Африка. Неговото представяне в полуфинала срещу Германия беше триумф на получаванията между линиите, кошмар за германските защитници и халфове, които никога не разбираха как да го спрат.

С отличен първи контрол и бърз дрибъл в тесни пространства, Педро знаеше къде да се позиционира зад дефанзивните халфове и, веднъж получил топката, често беше неуловим. Тези същите качества бяха перфектни в схемата 3-4-3 на Антонио Конте в Челси, където се премести през лятото на 2015 г., уморен от ролята си на второстепенен играч в Барселона, която междувременно беше станала отборът на "МСН". През първата година с Конте на скамейката, „сините“ доминираха във Висшата лига, а Педро отдясно беше един от най-важните играчи, далеч по-значим от Вилиан, който, въпреки таланта си, не притежаваше позиционната интелигентност и качеството в първия контрол на Педро.

Още по-значима беше ролята му при Маурицио Сари, който от самото начало в Лондон изглеждаше перфектен треньор за Педро. Този Челси завърши трети в Премиър лийг и спечели Лига Европа в края на сезон с променливи резултати, където Педро остана сигурна опора за Сари. Толкова, че две години по-късно Сари не се поколеба да го вземе със себе си в Лацио, убеждавайки Лотито да заложи на играч, който идваше директно от Рома.

Педро се превърна в любимец на феновете на Лацио и, ако първите два сезона бяха положителни, дори с напредването на възрастта, настоящият сезон надмина всички очаквания. Сезон 2024/25 беше преходен за Лацио, който започна нов цикъл. Педро, заедно с другите ветерани, трябваше да води напълно нова група. Онези, които смятаха, че ще бъде по-полезен в съблекалнята, отколкото на терена, сгрешиха.

С летния трансферен прозорец Лацио заложи на играчи с добър потенциал като Чаона, Деле-Баширу и Нослин. Никой от тях обаче все още не се е утвърдил. Когато отборът имаше нужда, Педро направи крачка напред и промени хода на мачовете. Испанецът започна като титуляр само в 6 случая в шампионата, но на този етап от кариерата му е по-важно качеството на минутите, отколкото количеството:

„Тичам по-малко, но имам опит: разпределям енергията си. Знам кога да ускоря, за да вкарам, или да остана в позиция: винаги съм имал този инстинкт, който ме води в точния момент“, каза той в интервю за L’Équipe.

Тежките голове и уменията за завършване винаги са били характерни за Педро, който в Серия А, сред офанзивните играчи (нападатели, втори нападатели, крила, плеймейкъри) с поне 1200 минути, е втори по процент на конверсия: 27% от ударите му стават голове, по-добре се представя само Асан Диало с 29% (данни от Hudl Statsbomb). Инстинктът на Педро в последната третина на терена винаги е приличал повече на този на нападател, отколкото на крило: пробивът на границата на засадата между централния защитник и бек, с който вкара срещу Емполи през октомври, е точно същото движение, с което беше отбелязал срещу Реал Мадрид в решаващия мач за Ла Лига през 2009/10 и срещу Манчестър Юнайтед във финала на Шампионската лига през 2011 г.

Както по времето в Барселона, головете и сега са само златната повърхност на неговия принос – ценен e и в други аспекти от играта. Педро обикновено влиза като резерва на позицията дясно крило, но често се използва и като плеймейкър зад нападателя. Независимо от позицията си, той има свободата да се измъкне от гъстотата и да се върне по-назад, за да получи топката – похват, който откри при Сари в Челси и който се превърна в негова запазена марка в Лацио. Още повече днес, в отбор често воден от припряност, където неговата мъдрост е по-нужна от всякога.

Педро може да получава топката на фланга, но също така да се изтегли до нивото на Гендузи, ако е необходимо, като сам определя посоката, в която ще се развие атаката. Ако съотборниците му правят диагонални пробиви, той може да ги изведе с прецизен пас зад защитата. В противен случай води топката сам и комбинира в очакване на по-добро развитие. А когато стигне близо до наказателното поле – техниката му е несравнима. Способността му да се обръща с първото докосване си остава ненакърнена, също както и тесния дрибъл в малки пространства. Сред офанзивните играчи в Серия А с поне 1200 игрови минути, Педро е пети по най-малко допуснати загуби на топка (1.86 на 90 минути), причинени от неуспешен дрибъл или лош контрол. Дори на 38 години да отнемеш топката от Педро остава изключително трудно – попитайте Тимъти Уеа, който няколко пъти беше надигран по фланга от испанеца в последния мач Лацио – Ювентус.

В крайна сметка говорим за един талант от Канарските острови – място, чиито футболисти винаги изглеждат благословени с особен вид виртуозност. Днес Педри е най-яркият пример, както преди беше Давид Силва. Дори в Серия А имаме представител в лицето на Нико Пас, без да забравяме и по-малко познатите герои като „магьосника от Ферия“ Хонатан Виейρα или Роке Меса.

Педро получи футболното си изграждане в Ла Масия, но запази любовта към топката, която беше започнал да открива още у дома – в Абадес, село, основано първоначално като убежище за прокажени, тъй като в първата половина на миналия век проказата била широко разпространена в Тенерифе. Именно там Педро пося семената на шампиона, който щеше да стане – не само развивайки техниката си, но и усъвършенствайки слабия си крак, благодарение на часове тренировки с рикошети от стената. И до днес е почти невъзможно да се каже кой му е силният крак – Педро води топката, дриблира и стреля еднакво добре както с десния, така и с левия крак.

Но само талантът не би бил достатъчен, ако не беше подкрепен от изключителна решителност. Същата решителност, която му помогна още като дете да преодолее трудните първи месеци в Барселона, и която по-късно го направи решаващ играч всеки път, когато наистина имаше значение.

Преди да бъде велик футболист, Педро е изключителен състезател. Тази решителност е все още жива в него и вероятно ще остане такава до деня, в който реши да спре:

„Това усещане, че мога да направя разликата, ме държи. Ако някой ден изчезне – тогава за мен всичко ще е приключило.“