Комо си купува...дрибъл от пазара

В разговори за трансфери преди няколко години Пеп Гуардиола ясно заявява, че иска само едно от своите директори:

„Този играч умее ли да дриблира? Аз искам футболисти, които дриблират. Нищо друго. Това е основният ми въпрос. Искам крайни защитници, които дриблират, централни бранители и халфове и крила, които дриблират. Защото контролът и пасът могат да се научат… Но дрибълът и способността да се измъкнеш – това е ключът.“

Като треньор Сеск Фабрегас явно не мисли много по-различно.

Все пак той се е изградил като професионалист в школата на Барселона, също като Гуардиола, и дори е бил воден от него през сезон 2011/12 – трансфер, който Пеп силно желаеше след магическите сезони на Сеск в Арсенал. Наследството на Гуардиола и каталунската школа личат ясно в арсенала на Фабрегас като треньор – особено в игровите принципи, които прилага в Комо. Затова е напълно естествено подобен подход да ръководи и трансферната стратегия на клуба. В първите седмици на лятото ларианите осъществиха четири трансфера, всички водени от една и съща логика: търсене на играчи, които умеят да се справят под напрежение, да водят топката и, най-важното, да преминават съперник с дрибъл.

Знаем, че техниката и дрибълът не са сред водещите критерии за селекция в Серия А. През миналия сезон според WhoScored в топ 25 по успешни преодолявания на противници са попаднали само два италиански отбора – Милан (8-о място) и Ювентус (25-о) – при осем английски, седем френски, пет испански и три германски. По данни на Hudl StatsBomb средната стойност на успешни дрибли на мач в Серия А е най-ниската сред топ 5 първенствата – само 6,13 на отбор. Само Бундеслигата се доближава (6,60), а останалите са значително напред: Ла Лига и Висшата лига – по 7,64, а Лига 1 е лидер с 7,94.

На този фон Комо явно не следва логиката на останалата част от Серия А. Клубът привлече Мартин Батурина, Хесус Родригес, Джейдън Адай и Николас Кюн – четирима футболисти, които ще зарадват всеки фен на „екзотичните“ имена. Общото между тях обаче не е произходът, а профилът: всички те са технични, умеят да дриблират в тесни пространства – както за да задържат топката, така и за да елиминират опонент.

Мартин Батурина е може би най-добрият пример за хърватската школа халфове – играчи с отличен първи контрол, способни да скрият топката от всеки и да пробият с нея дори в най-тесни пространства. Според FBRef, извън топ 5 първенствата, Батурина е в топ 1% от играчите при: опити за дрибъл (5,67) и успешен дрибъл (2,91) на 90 минути, създадени удари след дрибъл (0,44), голове след дрибъл (0,15) и прогресивни водения на топката. Ако не се доверявате на тези данни главно от хърватското първенство, Батурина е бил в топ 20 по успешен дрибъл и в миналогодишната Шампионска лига, въпреки че Динамо Загреб отпадна в групите. Там той се нареди до Белингам, Мусиала и Витиния. Партньорството му с Максанс Какере – друг майстор в прикриването на топката – изглежда като една от интригуващите комбинации за новия сезон.

Хесус Родригес, от своя страна, е най-новият представител на великата школа на андалусийските крила (Хесус Навас, Хоакин, Рейес). Бившият играч на Бетис не се плаши да атакува директно – играе с обърнат крак, но може както да влезе навътре, така и да стигне до аутлинията. Според Hudl StatsBomb, сред играчите под 23 г. с поне 1000 минути в топ 5 първенствата Родригес е седми по успешен дрибъл за 90 минути (2,76) – редом до Доку, Ламин Ямал и братята Уилямс. Успеваемостта му още е ниска - 35,7%, но е в топ 3 по опити. Все пак става дума за играч, роден през 2005 г., с огромно поле за развитие.

Джейдън Адай, също роден през 2005 г., е играл само 652 минути през миналия сезон, но въпреки това е с впечатляващи покозатели: в едва 315 минути в Ередивизи е опитал 30 дрибъла и е завършил успешно 19. Адай е бърз, но не скоростта, а работата с крака го отличава – постоянен контрол, бърза смяна на посоката, търсене на левия крак за шут. За две години във втора холандска дивизия има 17 гола и 7 асистенции в 31 мача. Разбира се, тези числа трябва да се преценяват спрямо нивото на първенството. Големият въпрос е: ще се окаже ли Адай достатъчно „стабилен“ за Серия А?

Николас Кюн, макар да няма бляскави статистики, изглежда като най-сигурният трансфер. Миналия сезон с екипа на Селтик създаде немалко проблеми на Байерн в Шампионската лига. Кюн е типичен с левичар – играе предимно с любимия си крак и води зорко топката, чака подходящия момент за удар или асистенция, било то центриране или креативен пас.

Посоката, в която Комо поема, е пределно ясна. Още миналия сезон отборът бе пети в Серия А по успешен дрибъл на 90 минути (6,68) – изпреварен само от Лацио, Удинезе, Ювентус и Милан. Какво да очакваме тогава през новата кампания?

Меркатото на Комо трудно може да подлежи на класическа оценка. Да, финансовата им мощ е извън нормите за клуб с такива размери. И да, наистина е трудно да не изпиташ тревога, сравнявайки ги с големите исторически клубове в Италия, които броят всяко евро. Но това лято Комо действа съвсем премерено: ясна техническа стратегия (играчи под 25 г., силни в дрибъла) и разумни разходи – около 55 милиона евро за тримата вече официално привлечени играчи (Kюн все още не е обявен).

Да, Комо може да си позволи екзотични имена, които не биха вълнували други фенски бази. Но колко от големите клубове имат такъв широк хоризонт при селекцията?

Винаги си казваме, че италианските отбори трябва да компенсират липсата на пари с креативност. Но засега само един клуб действа наистина креативно – и това е този, който няма проблеми със средствата. Разбира се, всичко ще се мери в резултати. При похарченото и при избраните профили Комо няма как да крие амбициите си: европейско класиране изглежда като съвсем реалистична цел и всичко различно би било провал.