Джан Пиеро Гасперини напуска Аталанта: деветгодишното наследство, което промени всичко

Златната ера на Аталанта под ръководството на Джан Пиеро Гасперини официално приключи. След девет преобразяващи години в Бергамо, 67-годишният тактик – който изведе клуба до първия му европейски трофей с триумфа в Лига Европа през 2024 г. – се оттегли от поста старши треньор.

Новината не беше изненада – още през февруари Гасперини обяви, че няма да поднови договора си, който изтичаше в края на сезон 2024/25. И все пак потвърждението бе тежък удар, особено за привържениците на Аталанта, които демонстрираха открита подкрепа в дните преди официалното съобщение – включително чрез транспарант, разпънат в града, на който пишеше просто: „Гасперини трябва да остане“.

Реакцията им беше напълно разбираема. Под ръководството на Гасперини Аталанта не само се превърна в редовен участник в европейските клубни турнири – с пет класирания в Шампионската лига и исторически трофей в Лига Европа – но и се наложи като един от най-уважаваните клубове на континента, както на терена, така и извън него.

Докато италианският наставник слиза от сцената, ще направим обзор на неговото време в Аталанта и ще се спрем на ключовите статистики, които го определят.

Прероден клуб

Когато Гасперини беше назначен през юни 2016 г., Аталанта току-що бе завършила на 13-о място в Серия А и не беше постигала класиране в горната половина на таблицата в предишните осем сезона. Клубът бе най-известен с отличната си школа, но реално нямаше амбиции да се намесва в битката на върха в италианския елит.

Това, което последва, бе една от най-впечатляващите трансформации в съвременния европейски футбол. С подкрепата на собствениците – фамилията Перкаси – и с дългосрочна визия, основана на интелигентна селекция, инвестиции в инфраструктура и, разбира се, тактическото ръководство на Гасперини, в Бергамо се роди една нова ера.

След изключително труден старт на сезон 2016/17, в който Аталанта загуби четири от първите си пет мача под ръководството на новия треньор, нещо се промени рязко. Отборът спечели осем от следващите девет срещи и никога не погледна назад.

От сезон 2016/17 до 2024/25 Аталанта се класира за евротурнирите в осем от девет случая, като в пет от тях стигна до участие в Шампионската лига и нито веднъж не завърши под осмо място в Серия А.

В най-мощния си период – през сезон 2019/20 – Аталанта отбеляза впечатляващите 98 гола в Серия А – клубен рекорд – и събра 78 точки, постижение, което повтори и през следващата кампания 2020/21.

Мачовете на „La Dea“ под ръководството на Гасперини винаги бяха зрелищни: срещите в първенството с участието на Аталанта имаха средно по 3.1 гола – повече от всеки друг отбор, играл два или повече сезона в елита през същия период. Именно този вихрен, атакуващ стил донесе на Гасперини широка слава и признание.

Европейският пробив

Преди идването на Гасперини Аталанта имаше едва четири участия в европейските клубни турнири – два в КНК и два в Купата на УЕФА. С него начело класирането за Европа престана да бъде изключение и се превърна в очаквано събитие.

От четвъртфинал в дебюта си в Шампионската лига през 2019/20 до триумфа в Лига Европа през 2023/24 – Аталанта неведнъж надскачаше собствените си възможности. Разгромното 3:0 над Байер Леверкузен във финала в Дъблин, срещу съперник, който не бе допуснал нито една загуба в предишните си 51 мача във всички турнири, бе върховият момент на ерата „Гасперини“.

В онази вечер Гасперини стана най-възрастният треньор, спечелил голям европейски финал при дебюта си (на 66 години и 117 дни), докато Аталанта стана първият италиански клуб, триумфирал в Купата на УЕФА/Лига Европа от Парма насам през 1993 г.

Адемола Лукман, който отбеляза и трите гола във финала, стана едва вторият футболист, реализирал хеттрик за италиански отбор в голям европейски финал след Пиерино Прати за Милан през 1969 г. и само вторият изобщо в историята на финалите на Купата на УЕФА/Лига Европа.

Гасперини си тръгва като най-успешния треньор в историята на Аталанта. Неговите 439 мача начело на отбора и 228 победи са клубни рекорди във всички турнири (от сезон 1929/30 насам). В историята на Серия А само Джовани Трапатони е водил един отбор в повече мачове — 402 с Ювентус — от 342-та на Гасперини с Аталанта.

Наследството на Гасперини не се измерва само в трофеи или статистики, а и в развитието на играчите, които израснаха под негово ръководство. Мартен де Роон, който стана капитан на клуба, записа 270 мача в Серия А при Гасперини – най-много от всеки играч под ръководството на един треньор от началото на ерата с три точки за победа през сезон 1994/95. Съотборниците му Марио Пашалич (230) и Рафаел Толой (229) също са сред първите пет в тази класация.

Щом говорим за отделни играчи, едва ли има по-емблематичен мач, който да въплъщава духа на Аталанта на Гасперини, от този на Йосип Иличич срещу Валенсия в осминафиналите на Шампионската лига през 2020 г., когато словенецът отбеляза четири гола. Никой друг футболист не е вкарвал четири попадения в елиминационен мач от турнира за италиански клуб, а Иличич се нареди до избрана компания от играчи с четири или повече гола в мач на директна елиминация в Шампионската лига: Лионел Меси (два пъти), Марио Гомес, Роберт Левандовски и Ерлинг Холанд.

По време на престоя на Гасперини в клуба, само Дуван Сапата (82) и Луис Муриел (68) са вкарали повече голове във всички турнири от Иличич (60). А със своите 40 асистенции, само Сапата (120) и Папу Гомес (104) имат повече общо голови участия от словенеца, който приключва с точно 100.

След девет години, 439 мача и стил на игра, който спечели симпатии в цяла Европа, пътищата на Гасперини и Аталанта се разделят. Макар че раздялата може да се окаже само географска – според слуховете, Гасперини е сред фаворитите за нов треньор на Рома.

Докато вярната публика на Бергамо се обръща назад към тази епоха от историята на клуба, една истина не подлежи на съмнение: Джан Пиеро Гасперини не просто водеше Аталанта — той преосмисли самата идея за това какво този клуб може да бъде.