Какво да очакваме от Пиза в Серия А след напускането на Индзаги?

Пиза сложи край на 34-годишното чакане за завръщане в Серия А след като тимът на Филипо Индзаги си осигури промоцията с общо 76 точки и директно класиране от второто място.

Както при доста италиански професионални клубове, и историята на Пиза е изпълнена с перипетии. След златните години през 80-те, финансови проблеми доведоха до два фалита и съответно две пререгистрации — първо през 1994 г., а после и през 2009 г.

Днес обаче, под ръководството на легендарния нападател Филипо Индзаги, градът, прочут с наклонената си кула, отново има повод за гордост, когато става дума за футбол.

Златната ера през 80-те години

Пиза изживява най-силния си период през 80-те и началото на 90-те години, когато се утвърждава като стабилен и уважаван отбор в италианския футбол.

Под ръководството на легендарния Ромео Анконетани клубът изиграва шест от седемте сезона в Серия А между 1982/83 и 1990/91, а освен това печели два пъти и Mitropa Cup — континентален турнир за клубове от Централна Европа, прекратен през 1992 г.

Завръщането в елита през 1982 г. е едва второто в историята на клуба след кратко участие през сезон 1968/69. Именно тази кампания се оказва най-успешната в Серия А, като Пиза завършва на 11-о място.

Изпадането през 1990/91 слага начало на стремглаво пропадане - клубът се свлича до третото ниво, а впоследствие обявява фалит. След първото си възраждане през 1994 г., Пиза започва от Серия Д и постепенно се изкачва обратно до Серия Б през 2007 г.

Само две години по-късно обаче, неочаквано изпадане води до нова финансова катастрофа, в резултат на която Италианската футболна федерация отново изключва клуба от професионалните дивизии.

Ново начало

След ново прераждане през 2009 г., Пиза започва сезона 2009/10 в аматьорската Серия Д. Кратко завръщане в Серия Б има през сезон 2016/17, но след ново изпадане, тимът отново намира пътя си нагоре и се завръща във втора дивизия през 2019 г., където се задържа шест поредни сезона. А този сезон успя най-сетне да завърне и сред най-добрите.

След като миналия сезон завърши едва на 13-о място, на само три точки над зоната на плейофите за оцеляване, Пиза смени треньора Алберто Акуилани (бивш полузащитник на Рома и Ливърпул) с Филипо Индзаги. И той напълно преобрази отбора от кандидат за изпадане до един от най-силните състави, които атакуват елита.

Назначението изглеждаше мъдро още от самото начало. Индзаги спечели Серия Б с Беневенто през сезон 2019/20, при това със серия от рекорди. Тогава тимът му бе едновременно с най-добра атака и най-добра защита, спечели промоцията седем кръга преди края и завърши с 18 точки аванс пред втория Кротоне.

Преди това Индзаги бе стигал плейофи с Венеция, а след успеха в Беневенто направи същото с Бреша през 2021/22 и с Реджина през 2022/23. Последният случай завърши със спорен развой - два месеца преди края на сезона, с отбора на пето място, Индзаги бе уволнен от прочутия със своето нетърпение президент Масимо Челино.

Сезон 2024/25: Пиза отново пише история

С краен актив от 76 точки, Пиза подобри клубния си рекорд за най-много точки в един сезон в Серия Б – 71, и то постигнати в 42 мача през кампанията 2007/08. Тимът на Индзаги успя да се съвземе и от трудна серия с едва четири точки от пет срещи, която заплаши да провали целия сезон през средата на кампанията.

Не е изненада, че с Индзаги начело Пиза бележи стабилно в атака. С 64 попадения тимът е втори по резултатност в Серия Б през сезона, отстъпвайки единствено на лидера Сасуоло (78). „Нероадзурите“ са и втори по ефективност при реализиране на ударите си – 12.9%, след Сасуоло (16.1%).

В защита също се вижда сериозен напредък спрямо миналата година. През сезон 2023/24 Пиза допусна 54 гола – повече от всеки друг отбор освен последните два в класирането: Леко (74) и Фералписало (65). Сега, в 2024/25, отборът е допуснал едва 36 – по-малко са само Специя (33), а единствено Кремонезе (344) са допуснали по-малко удари към вратата си от Пиза (349).

Ефективаната преса на Индзаги

Пиза не доминира притежанието на топката – отборът е трети отзад напред в Серия Б по брой успешни подавания и притежава топката средно само в 45.3% от времето. Но това, което компенсира липсата на контрол, е интензитетът и директността в играта.

Една от основните характеристики на атакуващата игра на Пиза е скоростта на придвижване напред. Със средна скорост от 2.13 метра в секунда при разиграванията от игра, тимът е сред най-бързите в Серия Б, като дели първото място със Специя.

Освен това, Пиза играе с изключително къси разигравания – средната продължителност на притежание при действия от игра е едва 6.8 секунди, което е третият най-нисък показател в лигата.

Клубът е сред първите четири в Серия Б по брой удари след бързи контраатаки (40), но това, което прави най-силно впечатление, е способността на тима да печели топката високо в половината на съперника и да реализира от тези ситуации.

Макар Пиза да не е водеща сила по брой високи отнемания (209 – осмо място в лигата) и да е едва в долната половина по удари след такива ситуации (28), отборът е извлякъл максимума – 8 от тези високи отнемания са довели до гол, повече от всеки друг тим в Серия Б този сезон.

В петте водещи европейски първенства и техните втори дивизии – Италия, Англия, Испания, Германия и Франция – единствено Нюрнберг от Втора Бундеслига има по-висок процент реализирани високи отнемания (6%), в сравнение с Пиза (4%).

Звездите на Пиза

Един от ключовите играчи зад успешния сезон на Пиза е лявото крило Матеo Трамони.

25-годишният французин играе третия си сезон в клуба, но през миналата кампания така и не успя да се наложи, тъй като скъсана предна кръстна връзка го ограничи до едва седем мача в края на сезона. Въпреки това, дори тогава Трамони успя да запише три гола и една асистенция само за 257 минути игра.

Сега, напълно възстановен, той поведе Пиза в битката за промоция с 13 гола – петият най-добър резултат в Серия Б. Измерено на база изиграни минути, Трамони бележи веднъж на всеки 130 минути – по-добър показател от трима от четиримата играчи, които са пред него в голмайсторската класация.

Макар контузиите му този сезон да не са толкова сериозни, отсъствието му се усеща силно.

В 25-те мача, в които Трамони е играл, Пиза има феноменален актив от 2.43 точки средно на мач и печели в 78.3% от случаите. В останалите 13 двубоя, в които той не е участвал, тимът взима едва 1.18 точки средно и печели само в 27.3% от тях.

Подкрепата за Трамони идва от Стефано Морео и Александер Линд – и двамата с по над 10 гола + асистенции този сезон.

Морео, нападател с ръст над метър и деведесет, е изключително опитен на това ниво. В кариерата си има над 250 мача в Серия Б но така и не е дебютирал в Серия А, въпреки че навърши 31 още преди началото на сезона. През тази кампания той има 7гола и 6 асистенции, което е второто му най-добро постижение по участия в голове в Серия Б след сезон 2021/22 с Бреша (10 гола и 4 асистенции).

Известен с играта си с глава, Морео е четвърти сред нападателите по спечелени въздушни дуели (3.8 на мач) и води класацията по продължени топки с глава (flick-ons) – 4.2 средно на мач. Само седмица след като стана баща за първи път, той успя да донесе и спортна радост на града с класирането в Серия А. Така му остана само една мечта за сбъдване - дебют (и защо не, активно участие) и в първа дивизия.

Последният мач на Пиза в Серия А е срещу Рома през май 1991 г. Само няколко месеца по-късно младият Филипо Индзаги прави професионалния си дебют като 18-годишен юноша на родния Пиаченца.

Повече от три десетилетия по-късно бившият нападател на Милан и Италия върна Пиза там, където някога принадлежеше, но за жалост няма да води клуба в Серия А въпреки желанието на феновете. След официално обявената раздяла, Пипо е пред договор с Палермо, където ще опита пореден подвиг в Серия Б.

Пиза пък се насочи към друг култов нападател и бивш световен шампион - Алберто Джилардино. Дали Джила ще успее да задържи синьо-черните в елита на калчото и дали играчите ще продължат растежа си и Пиза ще запази своя директен и привлекателно агресивен стил е твърде рано да се каже.

Автори: Мат Фурнис / Антонио Бини / Графика: Ана Гонсалес / Статистика Джонатан Мануел