Матео Габия - един от най-добрите италиански защитници или лице на упадъка в Калчото

Има една статистика, на която порталите и социалните акаунти посветени на Милан отделиха доста внимание през последните дни: според DataMB Матео Габия е защитникът в Калчото с най-висок процент спечелени дуели – 83,3%, наравно с Гаспар от Лече. Статистика, която отразява отличния момент на защитника от Бусто Арсизио и косвено на цялата защита на Милан (втората най-стабилна в началото на този сезон в Серия А с едва 4 допуснати гола).

Искате ли още един бляскав показател за представянето на Габия? Според Hudl StatsBomb номер 46 на „росонерите“ все още не е бил преодолян нито веднъж от съперниците си в Серия А.

Разбира се, цифрите са ласкави, но както всички статистики, и те трябва да се поставят в контекст. Ако ще ги цитираме, е редно да помним, че Габия сред защитниците в Серия А с поне 300 минути игра е на последно място по „агресивни действия“ (aggressive actions) за 90 минути. За агресивни действия се считат отборни единоборства, нарушения или преса в рамките на 2 секунди след получаване на топката от противника. Габия изпълнява едва 3,08 на всеки 90 минути – най-ниската средна стойност в Серия А, като след него е Кемпф с 3,36. Като се има предвид този показател и фактът, че Милан е сравнително реактивен отбор (най-висок PPDA в шампионата – тоест тим, който допуска повече притежания на противника, за да организира защитните си действия – и пети по близост на действията си до собствената врата), става лесно да разберем защо Габия има толкова висок процент спечелени дуели и защо никога не е бил преодоляван.

Постоянната константа на почти всички отбори в Серия А са единоборствата един на един по почти целия терен – истинската тактическа тема на Калчото. Практически няма друг начин за отбраняване в Италия, независимо дали отборът решава да пресира или да се оттегли ниско. Това е шампионатът на агресивните централни защитници, които изскачат като снаряди към съперника между линиите – една от основните причини играта да тече бавно и съдиите да са принудени да свирят повече от необходимото. Серия А е първенството на старите прийоми, на грубите удари с коляно или лакът, насочени към противник с гръб към вратата – статистика за такива нарушения няма, но се предполага, че Италия би била първа сред петте водещи първенства.

Джанлука Манчини е донякъде посланик на този стил на игра: защитник, израснал с пресонално пазене човек срещу човек, чийто силен елемент са именно изкачванията с гръб срещу противника. Някой биха казали, че ако той и Габия са най-доброто при повиквателните на Гатузо за поста на централен бранител, явно Италия има сериозен проблем. Е, времената на Канаваро, Неста и Малдини или дори тези на Бонучи и Киелини вече са зад нас и трябва да се помирим и с този факт.

Габия, от своя страна, представлява точна противоположност на начина, по който се защитава в Серия А през 2025 година – защитник на обратния полюс спрямо Манчини. В шампионат, в който централните защитници мислят все по-малко и гледат само към нападателите, е утешително да има защитник, който оцелява, защото чете играта по-добре от масата и така може да си позволи минимален брой агресивни действия.

Габия е онзи тип централен бранител, който Карло Анчелоти нарича „песимист“. Той винаги мисли как може да се появи опасността и прави всичко възможно да я предотврати. Защитник, който повече от това да бъде аграсивен, се притеснява да запази позицията си и да не позволява на нападателите да получат топката в удобна точка на наказателното поле. Габия знае, че не може да се налага със сила в единоборствата, затова трябва да разчита на други средства – детайли, които защитниците, свикнали на дуели по целия терен понякога пренебрегват.

Това е концентрацията и осъзнатостта за случващото се около него, проявяваща се в постоянното "сканиране" на ситуацията, за да държи под контрол топката, съперника и пространството зад него.

Но също така и на малки трикове, като контакт с нападателя, който му позволява да не загуби близостта на дуела. Неговите единоборства с Хойлунд и Лука в мача срещу Наполи бяха като малък наръчник за това как трябва да се държи защитник при далечна топка.

Веднага щом Наполи навлизаше в третината на Милан, първо Хойлунд и след това Лука опитваха да се открият, но Габия беше зад тях, винаги в контакт, притеснявайки ги с докосвания, леки бутания и дребни издърпвания, които правеха трудно да се освободят и да се включат в играта.

Ето атака от мача с Наполи, която не влиза в нито една статистика. Габия пази персонално Лука докато Нереш играе един на един по лявото крило.

Лука се опитва да застане пред него, но Габия леко го държи за фланелката - не е достатъчно, за да падне и да поиска дузпа, но пък помага за запазването на позицията

Тъй като Габия е още в директен контакт с него, Лука се опитва да го хване в крачка и да избяга на втора греда. Габия отново не губи контакт и остава плътно до него, правейки невъзжно освобождаването на нападателя

Тактическото облекло, което Алегри е избрал за Милан в началото на този сезон изглежда идеално за Габия. Разположен в центъра на защитата между Томори и Павлович, той постоянно дава указания на съотборниците си къде да се позиционират. По отношение на физически качества и умения в единоборствата Габия не е на нивото нито на Томори, нито на Павлович, нито (вероятно) на по-голямата част от защитниците в Серия А. Ако обаче става дума за четене на играта и „защитна компетентност“, тогава сравнение просто няма – не само с останалите в защитата на Милан, но вероятно и с всички италиански централни защитници в момента. Това е причината поради която и в националния отбор той може би заслужава шанс.

Може би го подценяваме, защото е играч, който лесно остава под радара, но това е третият му сезон като титуляр в Милан – втори и половина, ако бъдем точни: той се завърна в „росонерите“ през януари 2024 г. след кратък престой във Виляреал, където имаше възможност да работи с защитник като Раул Албиол, чиято невероятна способност е да подобрява всеки съотборник до него, и с треньор маниак на тема зонова защита като Марселино.

Там Габия за първи път намери малко стабилност между първенството и Лига Европа и разказва, че е променил манталитета и начина си на работа:

„Не винаги да се подобриш означава да тренираш повече, понякога за мен тайната беше да тренирам по-малко, но по-добре. Когато не играеш искаш да покажеш, че си на разположение и се опитваш да тренираш по-усилено, за да си готов, но не винаги това е решението. Аз успях да намеря зона на комфорт по отношение на тренировките и организацията на седмицата в Испания: там играх повече мачове и това не е нещо тривиално, имах повече практика на терена. Върнах се в Италия и има известна последователност – да играеш редовно помага.“

Отстрани е невъзможно да разберем напълно как се развива един футболист, можем само да правим предположения. Особено що се отнася до защитниците, които обикновено се подобряват с годините. Някои италиански централни защитници сякаш са предназначени да изплуват почти от нищото, след като са били пренебрегвани през цялата си кариера. Не можем още да знаем дали Габия ще достигне такъв статус.

Едно е сигурно – от известно време той е най-надеждният защитник на Милан. Такъв е тази година, когато вратата на Менян изглежда по-сигурна, но беше такъв и миналата година, когато защитата бе почти решето.

Разбира се, Габия не е безгрешен и е допускал неточности след завръщането си при „росонерите“: сред тях са загубата на топката, която доведе до поражението от Динамо Загреб и може би бе решаваща за отпадането на Милан от топ 8 в миналата Шампионска лига, но не по-малко важни бяха червеният картон на Муса и безразличието, с което целият отбор подходи към мача.

Или сблъсъкът с Лукаку, който го повали при гола на Дибала в реванша от четвъртфиналите на Лига Европа срещу Рома – ситуация, която накара мнозина да забравят, че в първия мач, ако Милан не загуби с 2–3 гола, голяма част от заслугата беше на Габия.

Впечатлението обаче е, че ако Милан на Алегри продължи да прикрива слабостите му, той ще може да продължи да води защитата и да връща на целия отбор усещане за спокойствие и контрол, което липсваше твърде дълго време.

Може би също така е въпрос на физическо присъствие и произход, ако искаме да сведем футбола до ломбросова теория. Прическа леко демоде, почти същата от дебюта му, леко заекващо „р“ и фактът, че е от Бусто Арсизио. Ако го погледнеш на външен вид и чуеш как говори, Габия изглежда като класическия надежден младеж. Не някой, който впечатлява с харизма, а онзи приятел, на когото можеш да се обадиш, когато имаш нужда.

Трудно е да се каже дали Гатузо има нужда от такъв тип защитник. Все пак качествата на Габия изглеждат в контраст с останалите му съотборници в националния отбор: ако тимът се разпокъса, за да подпомогне агресивните изяви на централните защитници и бековете, Габия може да се окаже опасно изложен.

Гатузо обаче, до момента като треньор, винаги е изграждал внимателни отбори с умерено нисък блок: именно при него Романьоли, друг централен защитник с ниска агресия в единоборствата, не бе преодоляван през целия сезон. Освен това в националния футбол не е лесно да се изградят високо пресиращи системи: поради малкото време е по-удобно отборът да остане компактен, за да покрива пространствата. Ако Гатузо реши да развива Италия в този дух, Габия може да се окаже валидна опция. Несъмнено най-добрата сред защитниците "песимисти".

Статия: ultimouomo.com

Снимка на корица: sempremilan.com