С Хойлунд Наполи се подготвя за бъдеще без Лукаку

Защо, за да замести Ромелу Лукаку, Наполи реши да се довери на Расмус Хойлунд ? Въпросът изглежда прост, но всъщност отговорът е сложен, изхождайки от един безспорен факт: Лукаку и Хойлунд са почти противоположен тип нападатели. Различни по възраст и етап от кариерата си, разбира се, но най-вече различни по технически характеристики - нещо, което може и да не тежи толкова на трансферния пазар, но на терена определено оказва голямо влияние.

И от финансова гледна точка изборът не е толкова очевиден, колкото изглежда. Наполи вече беше похарчил над 30 милиона евро за Лоренцо Лука именно с целта да има заместник на Лукаку в случай, че белгиецът не може да играе; а сега, ако се доверим на слуховете, ще похарчи още 45 милиона за футболист, който може дори да му открадне титулярното място. Каквото и да е завръщането му след контузията, през юни 2026 г. Лукаку ще е на 33 години и ще му остава само още една година от договора с Наполи, докато Хойлунд и Лука ще бъдат съответно на 23 и 25.

С други думи, Наполи мисли за бъдещето и това е мъдро. Но новината е именно в това: в бъдещия Наполи на Конте, както в близкото, така и в по-далечното бъдеще (ако си представим, че Конте остане още поне един сезон в Неапол), в атака ще има поне един нападател, който е коренно различен от Лукаку, т.е. антипод на прототипа за нападател на Конте.

Да вървим подред: по какво се различава Расмус Хойлунд от Ромелу Лукаку? Много се говори за слабия му сезон в Манчестър, доказателство за който е решението на тима на Аморим да се подсили в атака не с един, а с цели трима нови нападатели: Брайън Мбуемо, Бенямин Шешко и Матеус Куня (след като още предния сезон вече бе привлечен и Джошуа Зиркзее). За горкия Расмус това сигурно е било тежък удар, тъй като той опита по всякакъв начин да остане в Юнайтед. В летните контроли в САЩ, където "червените" срещнаха други отбори от Висшата лига като Уест Хем и Борнемут, Хойлунд бе сред най-добрите и заяви: „Имам много ясен план: да остана и да се боря за мястото си, каквото и да стане“. Малко след това обаче Юнайтед плати още 76,5 милиона евро за Шешко, а Аморим продължи да се колебае дали да залага на него и тогава Хойлунд окончателно разчете посланието.

Отново и отново в Юнайтед сменят млади футболисти с други млади футболисти, без да им дадат време да растат и да се адаптират и ги отписват точно когато започват да се появяват първите окуражаващи признаци. Самият Расмус Хойлунд говори за това с горчивина: „Аз съм още много млад. Мисля, че хората понякога забравят това. Не всички нападатели могат вече да имат 100 гола на 22 години. Но научих много и мисля, че това се вижда в играта ми“.

Разбира се, говорим за приятелски мачове, а е трудно да се отрече, че когато двубоите наистина имаха значение, за Хойлунд нещата вървяха зле. Четири гола в 32 участия във Висшата лига, общо 10 с включените 15 мача в Лига Европа – това е твърде скромен актив, който се дължи и на доста бледи показатели във фазата на завършване на атаките. Четирите му гола в последната Висша лига дойдоха от 4.81 очаквани гола (xG) и с процент на успеваемост на ударите от едва 12%. В YouTube вече се въртят доста видеа, които събират последните му изстрели с екипа на Манчестър Юнайтед, и, да го кажем така, не изглеждат особено ласкателно.

Възможно ли е, както често се случва с играчите на Манчестър Юнайтед, Хойлунд просто да е бил „потопен“ от ужасния сезон на отбора на Аморим? Гледайки някои негови действия, ръководството на Наполи вероятно си е помислило точно това. От друга страна, статистиките на Хойлунд в завършващата фаза не бяха толкова лоши в предходните два сезона: през 2023/24 вкара 10 гола при 7.83 xG; а през 2022/23 с екипа на Аталанта имаше 9 гола при 8.69 xG.

В контролата срещу Уест Хем през лятото, с двама много креативни играчи като Фернандеш и Куня зад гърба си, Хойлунд изглеждаше по-лек, по-спокоен, съсредоточен само върху атакуването на наказателното поле – нещо, върху което, по негови думи, е работил много през паузата с помощта на „много видеа“. Вероятно не е случайно. Хойлунд не е футболист, който може да бъде самодостатъчен в последната четвърт; изпитва трудности, когато играе с гръб към вратата или когато трябва да комбинира на тясно с партньорите си. Именно това най-много го отличава технически от Лукаку, който пък обича да слиза в тази зона и за когото трябва да се освобождава пространство, защото движенията му към топката са важна част от механизмите на Наполи за изнасяне на топката и създаване на числено превъзходство в последната третина на терена.

В дебюта в първенството срещу Сасуоло вече видяхме един малко по-различен Наполи в сравнение с миналия сезон и именно тук интегрирането на Хойлунд може да стане по-интересно. С влизането на Де Бройне, който на теория действаше като ляво крило в 4-3-3, маневрата стана по-разумна, по-малко директна към нападателите, а Наполи започна да върти позициите си по-сложно в сравнение с края на миналия сезон. Когато Де Бройне се връщаше към защитата, за да помогне при изнасянето, а това се случваше често, Ангиса и МакТоминeй се изтласкваха напред зад първата линия на преса и се оформяше нещо като „квадратна“ средна линия с белгиеца и Лоботка като основа и с Оливейра и Политано, даващи широчина. Сиситема по-близка до 3-4-2-1, отколкото до 4-3-3, както се очакваше преди мача.

Не е лесно да се опишат с думи и числа ротациите на Наполи срещу Сасуоло, вероятно родени и от индивидуалните интерпретации на футболистите. Понякога Де Бройне стоеше наистина широко и така принуждаваше МакТоминей да се връща по-назад; друг път шотландецът се изтегляше към тъчлинията, за да отвори коридор за пас, оставяйки на белгиеца полупространството вляво.

Извън отделните движения, влизането на Де Бройне забави изнасянето на топката от Наполи, направи го по-гъвкаво и по-непредсказуемо. Имаше немалко моменти, когато Сасуоло изобщо не успяваше да намери начин да си върне топката и трябваше да се защитава позиционно. Ако с Де Бройне Наполи става по-малко директен и привлича повече противници на преса, тогава има смисъл да се заложи на нападател, който дава най-доброто, когато може да мисли само за атакуването на дълбочината или на наказателното поле. А с Де Бройне, плюс един все по-влиятелен МакТоминей, връщане назад едва ли ще има. Това е идея, която може да важи за този сезон, ако Конте не реши направо да мине към 3-5-2 и да сложи Лука и Хойлунд един до друг (не е изключено да го стори в някои мачове), но може да се окаже валидна и в по-далечно бъдеще, когато ролята на Лукаку в Наполи постепенно ще отслабва.

Разбира се, има и условности. Де Бройне няма как да играе всички мачове и Наполи невинаги ще може да си позволи него и МакТоминей заедно в центъра, особено срещу силни съперници (най-вече в Шампионската лига). Не всички съперници ще са като Сасуоло и ще има мачове, в които тези ротации няма да работят толкова добре и изкушението да се играе по-директно към нападателите ще е голямо. Самият факт обаче, че Наполи опитва да гради по този начин, вече е показателен.

С Хойлунд Наполи би се променил не само заради Де Бройне, а и заради самия Хойлунд. Датчанинът например може да помогне на отбора да изнася топката, когато се прибере дълбоко в своята половина и покани противника напред. Видяхме това много пъти миналия сезон, а е изненадващо, че отборът на Конте е сред тези в Серия А, които са стреляли най-малко след контраатаки (по-малко удари имаха само Дженоа, Торино, Монца, Венеция и Рома). Конте е казвал, че няма никакво намерение да тренира контраатаки, и причината е лесно разбираема – това е най-лесния ход във футбола, но ако Хойлунд е във форма, може сам да даде на Наполи ново оръжие. Да тръгваш от собствената си половина като разярен бивол – това сякаш е най-силното му качество, помните ли?

Хойлунд би дал, но и би отнел. Датчанинът изглежда има сериозен проблем в играта с глава – елемент, върху който се базира голяма част от офанзивната заплаха на Наполи на Конте (и за това ни напомни и дебютът срещу Сасуоло). Миналия сезон Хойлунд спечели едва 1.32 въздушни дуела на 90 минути, тоест 24% успеваемост, а назад във времето това е една от малкото статистики, която не се промени дори след катастрофалния му сезон в Манчестър. През 2023/24 беше още по-зле с 1.14 дуела на 90 минути, пак 24%. Само сезон по-рано, през 2022/23 в Аталанта, показателят бе малко по-добър – 2.37 (37%). За сравнение миналия сезон Лукаку спечели 1.48 въздушни дуела на 90 минути, но с 44% успеваемост; МакТоминей – 1.85 с 57%. С Хойлунд в игра, Наполи ще има повече трудности да го търси директно с дълъг пас от защитата, а и при центрирания в наказателното поле ще е по-малко опасен – аспект, който не бива да се подценява, тъй като Конте днес разчита много именно на това. От всичките 68 гола в кариерата на Хойлунд, само 3(!) са отбелязани с глава.

С две думи: Хойлунд би принудил Наполи да се промени още повече спрямо това, което вече видяхме в началото на сезона. Възможно е дори ръководството на клуба да не мисли чак толкова далеч и просто да е стигнало до Хойлунд по причини, които нямат нищо общо с Лукаку. Но, както знаем, понякога историята се движи независимо от своите герои.

Снимка на корица: GettyImages-1730500993

Статия: Ultimouomo.com