Буфон ли бе най-добрият вратар за всички времена?

„Всичко приключи. Ти ми даде всичко. Аз ти дадох всичко. Победихме заедно.“ С тези думи на 2 август 2023 година Джанлуиджи Буфон обяви своето оттегляне от футбола. В последно време той беше свикнал да общува с все по-помпозен и звучен тон, почти като пролог към бъдеща политическа кариера. Но пред такъв труден избор остави настрана обичайната риторика и избра кратко послание, изчистено от всякаква тържественост. По-пряко и по-успешно от обичайното.

Комуникацията, независимо дали ни допадаше, винаги е била част от неговата аура. Силата на неговата личност и на неговите идеи, дори когато са били спорни, отразяваше авторитета му на терена, разбран като онова невидимо влияние, което големите лидери предават, за да повдигнат нивото на съотборниците си. Знаем, че ролята на вратаря е особена. Тя е почти екзистенциална, защото отговорността може да стане тежка, въпреки че допуснатият гол зависи повече от всичко от работата на целия отбор.

От Буфон помним знаковите спасявания: онова срещу Зидан във финала на Световното първенство или онова срещу Индзаги във финала на Шампионската лига. Но именно постоянството му е онова, което по-трудно остава в паметта и го прави изключително явление в историята на този пост. Как обаче се измерват постоянството, стабилността, надеждността на един вратар? Има една статистика, която изпъква пред всички друфи, и тя е най-простата: в цялата си кариера, между клубовете, мъжкия национален отбор и младежките гарнитури, той е изиграл 1175 мача и е допуснал едва 983 гола.

До каква степен на тези резултати са повлияли изключителните му технически качества и колко неговият характер? Колко е важно присъствието и аурата му за това, че днес мнозина го определят като „най-добрия вратар за всички времена“?

Буфон дебютира на 17 години срещу Милан точно преди 30 години и беше най-добрият на терена. Оттам успя да удължи професионалната си кариера до цели 28 години стаж зад вратата. Докато в съвременния спорт сме свикнали с все по-дълголетни атлети, Буфон стигна и отвъд това - до точката, в която неговото оттегляне изглеждаше невъзможно. През много от годините, дори през последния си сезон, когато игра почти на непълно работно време в Парма, Буфон изглеждаше непобедим, недосегаем за времето.

Кандидатурата му за най-добър вратар на всички времена е убедителна, но си струва да се запитаме дали той не е бил изобщо най-силният италиански футболист и какво място заема в цялостната история на италианския спорт.

Мястото на Буфон в историята

Самият Буфон наскоро заяви: „За кариерата, която направих, можех да играя на седем световни първенства.“ Въпреки че Италия спечели Евро 2020 без него, може да се предположи, че дори като резервен вратар неговото присъствие би оставило отпечатък – както стана в последните месеци в Ювентус с Пирло. Като всяка легенда, Буфон достига статус, при който самото му присъствие оказва влияние. Оттук нататък неговото влияние ще се насочи към новите поколения и сложната работа с националните гарнитури.

В няколко години Буфон успя почти да засенчи най-прекия си ориентир в Ювентус и националния отбор – Дино Дзоф, единственият вратар в историята на италианския футбол, печелил две големи титли като титуляр (Евро 1968 и Световното 1982). Ако вече е трудно да се сравняват двама вратари от толкова различни епохи, още по-трудно е да се вкарат в хипотетична класация на всички футболисти, от Малдини и Канаваро до Тоти, Баджо и Дел Пиеро, стигайки до Паоло Роси, Рива, Пиола и Меаца.

Но със сигурност може да се каже, че Буфон, както и Роджер Федерер, Майкъл Джордан и Валентино Роси, е бил най-големият източник на вдъхновение в своята роля, в момент, когато спортът стана глобален и медиен.

Както всички легенди Буфон успя да разшири границите на техническите възможности на вратарската позиция. Това е различно от начина, по който Нойер бе иноватор на самата функция на вратаря, като максимално изтласка границите на класическите умения. Когато дебютира в Серия А на 19 ноември 1995 г. в Парма – Милан 0:0 на 17 години и 9 месеца, Невио Ска̀ла го предпочете пред втория вратар Алесандро Ниста. Ниста разказва: „Не се обидих. Веднага видях, че има феномен в юношеските отбори. Имаше впечатляващ подход към топката в период, когато вратарската игра беше по-пасивна. Той беше пионер на този жест.“

В определени кратки периоди, дори когато Буфон още не беше остарял, може да се каже, че някои вратари, заради физическото си състояние или просто поради период на върхова форма, са били поне на негово ниво, ако не и по-добри. Дида между 2003 и 2005 г., Жулио Сезар през сезона на тройната корона на Моуриньо, достигат вероятно дори по-високи върхове вратарски способности от Буфон тогава, а да не говорим за Нойер през 2014 г., когато Буфон вече беше на 36 години. Никой от тях обаче не е показвал неговата постоянност в опазването на вратата и предотвратяването на голове.

Това не снема от заслугите на Джиджи и не омаловажава пиковете му. Ако се прави класация на най-добрите спасявания на вратари през последните 30 години, много от тях щяха да са негови. За съвременния млад фен може би Буфон не изпъква толкова с атлетичната мощ, вече надмината от новите феномени, колкото с онези специфични спасявания, изпълнени с борбеност. Инстинктивен акт на отказ да допусне гол, примитивен рефлекс, който наблюдаваме във футбола.

Много спасявания биха определили Буфон: от удара на Рекоба в плейофа Интер–Парма през 2000 г., до този на Пипо Индзаги във финала на Шампионската лига 2003 г., и стигайки до Подолски и Зидан на Световното първенство. Ще избера две, различни между тях. Едното е за националния отбор срещу Грузия, вероятно най-символичното за Буфон, в което сякаш буквално хваща топката от гърба на вратата и я изкарва навън, макар че тя всъщност не е преминала голлинията.

А онова на 38 години срещу Лион е може би най-трудното технически в цялата му кариера. В това спасяване се проявява способността да прочете отклоняването на топката за части от секундата, на възраст, когато чистият рефлекс неизбежно е леко отслабнал и вратарят обикновено разчита повече на опита и позиционирането си, отколкото на инстинктивни реакции. Но очевидно Буфон не принадлежи към същата категория хора.

Все пак основната характеристика на вратаря, независимо от еволюцията на ролята, остава дългосрочната му надеждност, която позволява на клуба да планира спокойно бъдещето, като укрепва дефанзивната организация и комуникацията. В този аспект, отвъд рефлексите и спасяванията, Буфон без съмнение е най-добрият вратар през последните 40 години: поне до 2017 всяко дружество с теоретично неограничен бюджет щеше да избере него без колебание.

Надеждността на Буфон остана постоянна и непоклатима, въпреки сериозните травми през годините: счупването на ръката преди Евро 2000, което можеше да изстреля Толдо като титуляр в националния отбор, но Буфон се възстанови още през есента; изкълчването на рамото през август 2005, от което се възстанови напълно до януари 2006; и операцията на гърба през лятото на 2010, най-рисковата и с най-дълго възстановяване, когато се върна едва за втората половина на сезона, без да убеди повече от Сторари, играл в първата половина. Сезонът след това обаче започна силно. Джиджи отново правеше разликата с Юве на Конте и спечели Скудетото, напомняйки за величието си и устойчивостта на времето и стареенето.

Най-великият за всички времена?

Буфон се оттегли от футбола на 45 години, с година по-рано от края на договора си с Парма. За няколко месеца не успя да стане най-възрастният футболист, играл в историята на първите две дивизии в Италия: последният му мач остава Парма-Венеция на 19 май 2023, когато е на 45 години, 3 месеца и 21 дни; Андреа Пиеробон през май 2015 пази за Читадела в Серия Б срещу Перуджа на 45 години, 10 месеца и 3 дни.

Дори в последния си мач за Парма Буфон се отличи с добри изяви

Рекордите по възраст в Серия А и Б са почти единствените, които не успя да постигне, поне в италианския футбол. Буфон постави абсолютни върхове по участия както в Серия А (657), така и в националния отбор (176), по последователни „суха“ серии в Серия А (974 минути през сезон 2015/16), както и по спечелени Скудети (10), Купи на Италия (6) и Суперкупи на Италия (7). Това са значими числа, но историческото му значение не се измерва само с тях и не се ограничава до рекордите в италианския футбол.

В ролята си на вратар той усъвършенства всички класически качества: рефлекси, постоянство, комуникация със съотборниците. Като всяка легенда, той бе фигура, която определя стандарта за всички останали. В Италия може би бе признатдори повече от Дзоф заради по-големия си авторитет и по-масовия и гледаем футбол, в който израстна. Но той не се ограничи до рамките на Ботуша: Буфон издигна концепцията за вратарската роля на ново ниво, както преди него е правил само Яшин, и след него само Нойер.

Интересно е сравнението именно с Нойер, който е върхът на напълно различен стил – по-физически, ориентиран към четенето на играта, с позициониране на тялото, което е диаметрално противоположно на това на Буфон през по-голямата част от кариерата му. Ако за използването на вратаря при изнасяне на топката има „преди“ и „след“ Нойер, може да се твърди, че Буфон представляваше такова мерило за повече от 20 години още от края на 90-те. Той бе еталон за излизания за висока топка, спокойствие при избиване и второ улавяне и концентрация при играта "очи в очи" с нападателя. Заради това и заради по-голямота му постоянство както в отделни сезони, така и в дългосрочен план, Буфон заслужава да бъде поставен дори по-високо от Нойер в историята на футбола.

Сравнението с Яшин е по-трудно - руснакът е вероятно единственият реален профил, с който може да се асоциира Буфон, но историческата дистанция прави оценката твърде сложна. Вероятно той е стоял по-високо над колегите си в епохата си, отколкото бе Буфон, и физически е бил още по-напредничав, но неговата стабилна кариера започва едва на 25 години, той като идва от хокея. Това от една страна прави постиженията му още по-впечатляващи, от друга показва, че ерата му е била коренно различна, със съвсем други динамики за развитие и утвърждаване на най-добрите спортисти.

Сравненията в спорта често са трудни и почти винаги безсмислени. Един от най-ефективните аргументи за легендарната величина на Буфон е способността му да поддържа най-високото ниво през различни епохи. Буфон пази през 90-те години в най-добрите версии на Серия А, преминавайки през новото хилядолетие, дигиталната революция, социалните мрежи и различните стилове на игра. Той пази на бащи и синове, първо като самоуверен супергерой, после като „баща на нацията“. Беше и противоречив, обичан и мразен. Буфон беше почти всичко за дълъг период, но винаги остана най-постоянният, най-силният и най-сигурният. А за вратар няма нищо по-ценно от сигурността. Неговата дълголетна кариера е почти легендарна и в историята на футбола, независимо от позицията, никой не е успял по-добре от Буфон.

Федерико Принчипи, l'Ultimo Uomo