Как Галатасарай може да харчи толкова много?

Как Галатасарай може да си позволи Виктор Осимен? Това беше въпросът, който всички си задаваха през миналия юли, в дните, когато трансферът от слух се превърна в реалност. Сумите по сделката изглеждаха непосилни: 75 милиона евро освобождаваща клауза за плащане на Наполи, плюс 21 милиона нето годишно за играча за четири години, от които 15 милиона само заплата, с 50% повече от 10-те милиона, които Осимен получаваше в Наполи. Как Галатасарай може да си позволи такъв разход, който допълнително увеличава дълг от няколкостотин милиона евро?

КАК ГАЛАТАСАРАЙ ХАРЧИ ТОЛКОВА МНОГО

Президентът на клуба Дурсюн Йозбек беше принуден да свика специална пресконференция, за да обясни ситуацията. Беше първи август, три дни след официалното представяне на Осимен. Като министър, който се явява пред парламента, за да отчете действията си, Йозбек се опита да успокои всички, без да навлиза в много подробности: "Планирахме добре този трансфер. Изчислихме как ще бъде платен и как да покрием разходите за отбора, който изградихме".

Една от инициативите за финансиране беше пускането в продажба на “Solo il Gala Osimhen Box”, специален пакет с юбилейна фланелка, маска на Осимен и други ексклузивни артикули, които феновете можеха да купят за 215 евро. Сума, която, умножена по планирания тираж от 100 000 бройки, прави точно 21,5 милиона евро - една годишна заплата на Осимен. "Всеки фен на Галатасарай трябва да има един бокс", беше заявил Йозбек, представяйки кутията буквално като инструмент за финансиране на клуба: "Призовавам всички да подкрепят нашия клуб като закупят тази кутия".

Осимен-бокс беше брилянтен маркетингов трик

Осимен беше само част от последния луд летен трансферен прозорец, в който Галатасарай осъществи трите най-скъпи покупки в своята история наведнъж. Ако за него донякъде бе изненадващо, че остана в Турция, другите две бяха десният защитник Уилфред Синго и вратарят Угурджан Чакър, привлечени съответно от Монако за 30,7 милиона евро и от Трабзонспор за 27,5 милиона евро. Към тях трябва да добавим и Лерой Сане, който пристигна от Байерн без трансферна сума, но подписа договор за 9 милиона евро на година за три години (без включените бонуси).

Нека поставим огромни тези суми в перспектива: в Байерн Сане получаваше нетна заплата от 7,9 милиона. Ако пренесем турските му 9 милиона в Италия, той би бил вторият най-добре платен футболист в Серия А наравно с Лаутаро и зад Влахович, който получава 12 милиона нето. В мача с Юве Сане влезе като резерва, което само може да ни загатне за огневата мощ на турците.

Осимен е на съвсем друго ниво. С неговите 15 милиона нето той би бил вторият най-добре платен играч във Висшата лига, първенството с най-големи приходи в света, зад Холанд с 17,4 милиона и пред Салах с 13,3 милиона. Така става ясно колко абсурдни са тези заплати за турското първенство, което по приходи се движи между шесто и осмо място сред лигите на УЕФА.

От пресконференцията през август минаха шест месеца и все темата е актуална, защото уверенията на Йозбек на практика не успокоиха никого. Трансферите на Галатасарай продължиха да пораждат съмнение и когато Ноа Ланг пристигна през януари от Наполи със сделка, която подсказва за вероятно откупуване на крилото. Междувременно през изминалия октомври beIN Sports Турция разкри това, което нарече като „общите дългове на четирите основни турски клуба“, а именно Галатасарай, Фенербахче, Бешикташ и Трабзонспор. Сред тях именно „жълто-червените“ са най-задлъжнели с пасив от около 470 милиона евро към 31 август. Според турския журналист Невзат Диндар, Галатасарай изостава с плащането на заплати на персонала и е изплатил само една трета от бонусите за титлата на футболистите и дори премията за класирането сред първите 24 в Шампионската лига все още не е платена.

Надеждността на тази информация не е напълно ясна, а за да се разбере реалната стабилност на един клуб, са нужни по-сложни данни от простия размер на натрупания дълг. Трябва да се помни и че Галатасарай има огромна фенска база и съответно огромен потенциал за приходи от мърчандайзинг и билети. Самият Йозбек винаги е отричал, че клубът затъва в дългове, а на 6 февруари, по време на форум за спорт и брандове, заяви, че клубът „разполага с оперативен бюджет от около 400 милиона евро“.

Знаем, че обичаме да ровим във финансите на клубовете, още повече когато не принадлежат към традиционния европейски елит. Видяхме го и по начина, по който западните медии съобщиха, че лично Ердоган е помогнал в началото на февруари за осъществяването на трансфера на Н’Голо Канте от Ал-Итихад във Фенербахче. Такава политическа намеса, казваме си, се случва само в третия свят. От друга страна, близостта на Ердоган с големите турски клубове е част от контекста, и той не се разграничава толкова от други, много европейски примери. Някой спомня ли си какво правеше Силвио Берлускони?

Играчът на мача срещу Юве Габриел Сара дойде от Норич за 18 млн. евро и на 26 години е чудесен партньор на звездите в халфовата линия

От своя страна турският футбол не прави много, за да внуши усещане за надеждност и стабилност. Съвсем пресни са няколко случая, които го разтърсиха. Скандали със залагания, обвинения в корупция, дългове. Най-вече дългове. В доклада „European Club Finance and Investment Landscape“, публикуван от УЕФА в началото на 2024, турската Суперлига е най-задлъжнялото първенство сред 54-те, свързани с УЕФА, с общ пасив от 766 милиона евро. За сравнение, второто най-задлъжняло първенство, Израел, има отрицателен баланс от 79 милиона. Деветнадесет от 20 клуба в Суперлигата са на загуба. И това е най-лошият резултат сред всички 54 първенства.

Зад огромната задлъжнялост стои катастрофалното състояние на турската икономика. След кризата през 2018 стойността на турската лира се срина. Във футбола това се вижда най-вече при телевизионните права. През периода 2017-2018 те се продаваха за 420 милиона евро годишно, а в настоящия договор са на стойност едва 168 милиона. Огромната разлика се дължи и на обезценяването на валутата. През 2020 едно евро струваше 8 лири, днес струва около от 52.

Въпреки кризата страстта на феновете не е намаляла и Галатасарай има огромно предимство, защото разчита силно на тях. Те гарантират сериозни приходи от билети и мърчандайзинг. Според същия доклад на УЕФА през 2024 Галатасарай е деветият клуб в света по приходи от продажба на фланелки и свързани продукти, пред клубове като ПСЖ, Манчестър Сити, Ювентус, Борусия Дортмунд, Милан и Интер. Но при ниски приходи от телевизионни права и местни спонсори, ресурсите не са достатъчни. Допълнителен проблем е, че клубовете купуват основно играчи от чужбина. Получават приходи в слаба валута, а харчат в силна валута. Това е рисков модел.

Ако това е реалността, защо Галатасарай и другите големи турски клубове харчат толкова агресивно? За Галатасарай тази политика започва през 2022. След катастрофален сезон, завършил с 13-о място в първенството, Йозбек назначава за футболен директор Тимур Ерден, който заявява гръмко: „Оттук нататък в Европа ще има шест големи първенства и Турция ще бъде едно от тях. След няколко години Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ ще могат да спечелят Шампионската лига“. Миналата есен Ерден беше замесен в скандал със залагания и на 29 декември беше арестуван. Но неговата амбициозна визия доведе до привличането на Дзаниоло, Торейра, Икарди, Давинсон Санчес, Анхелиньо, Габриел Сара, Мората, както и играчите от последното лято.

Целта е ясна. Да се повишат амбициите на целия турски футбол и той да се доближи до най-силните първенства. Федерацията и другите големи клубове веднага приеха този модел - Фенербахче също направи сериозни трансфери като Гендузи, Актюркоглу, Доржелес Нене, Едерсон, Сидики Шериф и Джон Дуран. Прави впечатление една подробност. Това са играчи, които все още са конкурентоспособни и имат потенциал. Турските клубове вече не привличат само футболисти в края на кариерата им, както беше преди.

Но възможно ли е турски клуб да спечели Шампионската лига? Къде е границата, при която големите инвестиции спират да бъдат амбиция и се превръщат в необоснован риск.

В скорошно интервю Лара Каракан, регионален мениджър на Transfermarkt за Турция, обясни, че пътят е дълъг. „За да достигне нивото на първите пет първенства, турският футбол трябва да преодолее структурни проблеми като финанси, развитие на млади играчи и инфраструктура. Това изисква време и дългосрочно планиране“. Турските клубове се опитват да съкратят този път. Вместо да инвестират в инфраструктура и академии, те купуват готови футболисти, които веднага повишават нивото.

Развитието на младите играчи е сериозен проблем. Турция има силен национален отбор, но много от тези играчи не са продукт на местните академии. В четвъртфинала на последното европейско първенство срещу Нидерландия в стартовия състав имаше само петима играчи, родени в Турция. Сред тях не са нито Йълдъз, нито капитанът Чалханоглу, които са родени и израснали в Германия. В същото време не може цялата вина да се хвърля върху клубовете. Изграждането на система за развитие на млади играчи зависи и от държавата. Това включва училища, тренировъчни центрове и подготовка на треньори.

Атмосферата на турските стадиони в европейските мачове винаги е на топ ниво

Ако се вгледаме внимателно, Галатасарай е може би клубът, който най-сериозно се опитва да намали зависимостта си от внос на играчи от чужбина. Един от символите за това е решението през 2022 да бъде назначен за треньор клубната легенда Окан Бурук. Израснал в академията на Галатасарай, носител на историческата Купа на УЕФА през 2000 и част от националния отбор, който завърши трети на Мондиал 2002, Бурук вече четири години е начело на отбора и е един от най-дълго задържалите се треньори в турския футбол през последните десетилетия. Той е връзката с идентичността на клуба, както заради историята си, така и заради резултатите си, три титли в последните четири сезона.

ОТБОРЪТ НА ОКАН БУРУК

С Бурук Галатасарай навлезе в нов етап, по-малко хаотичен и по-ориентиран към средносрочно и дългосрочно планиране. При него продължиха да пристигат добре платени чуждестранни играчи, но не такива в края на кариерата си. Лукас Торейра беше един от най-добрите дефанзивни халфове в Серия А, когато пристигна от Фиорентина. Изключително енергичен полузащитник, способен да покрива огромни пространства в преса. Най-важният играч през миналия сезон беше Габриел Сара, 26-годишен бразилски левичар, който играе като плеймейкър и балансира отбора със спокойствието си.

Бурук има заслуга и за развитието на двама млади турски таланти, Баръш Йълмаз и Юнус Акгюн, и двамата родени през 2000. Йълмаз, привлечен на 21 години, е офанзивен флангови играч с хаотичен стил и суров талант, но способен да наклони играта към вратата със своите пробиви по крилото. Той подлуди Камбиазо и провокира бързо изгонване на Кабал в мача с Юве.

Акгюн е по-интелигентен и креативен футболист, основният създател на положения. Той има типичните характеристики на техничен плеймейкър: контрол в тесни пространства, докосвания с външен фалц и отлична визия. Миналия септември изигра силен мач срещу Ливърпул при престижната победа с 1:0 в Шампионската лига, като щеше да запише асистенция, ако Йълмаз не беше пропуснал след негов брилянтен пас. Акгюн е бижуто на клуба, още по-ценно, защото е продукт на собствената академия.

Бурук създаде техничен отбор, който играе с ясна идея, интензивен и ненаситен в създаването на бързи атаки. Пътят в Шампионската лига този сезон показва качеството на работата му, въпреки че не липсваха сривове. Галатасарай победи Ливърпул, Бодьо и Аякс и направи равен с Атлетико Мадрид, но загуби от Айнтрахт с 1:5, от Унион Сен Жилоа у дома и от Монако като гост. Победата с 5:2 над Юве в първия плейоф даде нужната сигурност на отбора и показа на цяла Европа качеството, с което Бурук разполага. Той разполагаше с лукса да пусне Сане, Икарди, Синго и Саша Боей от пейката - смени, които освен че изглеждаха далеч по-качествени от тези на Спалети, донесоха и още свежест и решаващ пети гол на бившия десен бек на Байерн.

Ако в първата фаза на Шампионската лига Осимен изглеждаше във върхова форма и поведе отбора си с шест гола в шест мача, срещу Ювентус той бе част от три от головете с безмилостна преса, но не се разписа. Видяха се обаче и тревожни сигнали. Уязвимост без топка, защитници, които излизат неправилно, индивидуални грешки, лоши дистанции между ихрачите. Трудно е да се каже доколко тези проблеми се дължат на ограничения в индивидуалното качество, както на играчите, така и на треньора, и доколко на по-широки фактори. Например на това, че турското първенство не поддържа достатъчно високо ниво на напрежение. Факт е, че Галатасарай беше по-гладен за успех, по-ефективен и по-опитен от италианския опонент и заслужено спечели.

Възможно ли е обаче да важи същото, което се казваше за ПСЖ в предишни години? Дали многото качествени играчи, пристигнали от чужбина, макар и още млади и конкурентоспособни, постепенно ще се адаптират към по-ниско ниво или ще успяват успешно да превключат предавка в европейските мачове?

При играчи като Давинсон Санчес чувството за такъв двоен стандарт е голямо. Неговата кариера заслужава кратък преглед. Той започва като дете чудо на южноамериканския футбол и е откритие на Атлетико Насионал, шампион в Копа Либертадорес през 2016. След това преминава в Аякс, където партнира на Де Лихт и оформя младо дуо от централни защитници, което достига финала в Лига Европа. Тотнъм го привлича за 42 милиона евро, рекордна сума за клуба по онова време. Санчес е на 21 години и има само един сезон в Европа, когато пристига в Лондон като част от гръбнака на отбор, който две години по-късно ще играе финал в Шампионската лига, макар че той пропуска мача заради контузия. Когато преминава в Галатасарай през 2023, кариерата му вече върви надолу, въпреки че е само на 27.

Днес изглежда, че Санчес е засегнат от преждевременен спад, свързан с нивото на турското първенство. В тази кампания в Шампионската лига той допусна няколко тежки грешки. Автоголът срещу Айнтрахт при загубата с 1:5 беше най-неловкият момент, но имаше и много лошо изпълнени излизания в преса, загубени дуели и грешни позиционирания. От агресивния му стил, основан на излизания напред, се видя най-вече негативната страна - празните пространства зад гърба му. Но срещу Ювентус отбеляза важен гол и бе почти безгешен в защита. Подобен спад се забелязва и при Сане - играч, който можеше да повиши нивото на Галатасарай, но засега влиянието му е ограничено, поне спрямо неговите стандарти. До момента има шест гола и седем асистенции във всички турнири и след идването на Ланг е резерва в големите мачове.

На пресконференцията преди реванша Бурук не скри амбициите на Галатасарай в тази Шампионска лига: „В началото на сезона нашата цел беше да завършим сред първите осем и да стигнем до осминафиналите. Да го постигнем през плейофите е важна възможност за нас“. Как ще се оцени сезонът на Галатасарай, ако отпадне? Ще се счита ли за провал предвид голямата преднина от първия мач и новите амбиции на клуба?

По начина, по който комуникира, по начина, по който управлява, и по трансферите, които прави, Галатасарай се поставя в неудобната позиция на клубовете, които залагат всичко на Шампионската лига. Това е рискова стратегия. Още довечера ще разберем дали тя ще се оправдае и докъде ще стигнат турците в по-нататъчен етап от турнира.