Защо разбрахме за Антонио Вергара чак сега?

В шедьовъра на братя Коен от 2007 г. „Няма място за старите кучета“ антагонистът на филма Антон Чигур има навика да решава живота на хората, които би могъл да убие, с хвърляне на монета. Ако спечелят - оцеляват, ако загубят - биват убити. В началото той прави това със служител на бензиностанция, който наивно пита Чигур какъв е залогът в това хвърляне на монетата, а той отговаря: „Всичко, което си поставял на карта през целия си живот до този момент“. Служителят успява да познае избора и оцелява, единствено защото случайността решава така.

Позволете ми един паралел с Наполи - Челси отпреди седмица. Наполи залага всичко, което е постигнал в Шампионската лига до този момент. Вече изостава след безразсъдно подарена дузпа от Хуан Жезус. Почти всички основни играчи са контузени, а единствените, които изглеждат способни да измислят нещо са Скот Мактоминей, плътно пазен от Челси, и Размус Хойлунд, не точно човекът, на когото би поверил решаващо хвърляне на монета за живота си.

В 33-ата минута, след рикошет от Хойлунд, топката стига до Антонио Вергара, който остава сам срещу трима играчи на Челси. Секунди след това виждаме гол, който ще накара половин Европа да се запита "Кой е този Вергара?". „Пробвам го на тренировки и всички ми се подиграват - казват ми, че изчезвам около топката“, казва Вергара. И въпреки това той го пробва. В Шампионската лига. Срещу Челси. При резултат 0:1. Когато много от съотборниците му вече бяха увесили нос, той изчезна за миг, за да се озове ефективно от другата страна на противника. Не е точно обръщане в стил Зидан, защото използва само левия крак, както за да спре топката, така и за да я поведе напред, прикривайки я с тялото си. Красив е допирът със стъпалото, с който подготвя удара, а след това стреля почти с върха на обувката си, падайки на земята.

Няколко дни по-късно той го направи отново. След дълъг пас на Алекс Мерет топката спира по средата между Хойлунд и Понграчич, който се колебае за миг. Вергара тръгва зад Брешанини, но го изпреварва със спринт, използва колебанието на Понграчич и се оказва с топка в крака сред четирима играчи на Фиорентина. Достатъчни са му двe докосвания, за да отбележи. Първото, за да си поведе топката напред и да изпревари всички със спринт. Второто, за да я прати перфектно в ъгъла от границата на наказателното поле, където Де Хеа няма как да реагира. Един „икономичен“ похват, в който всичко е подчинено на резултата: гол.

Миналото лято дори не беше сигурно, че Вергара ще остане в състава на Наполи. Двайсет и три годишният играч от Фратаминоре изкара цялата лятна подготовка с Наполи, който похарчи над 200 милиона на пазара и на позицията на Вергара предвиждаше играч като Кевин Де Бройне. Можеше да бъде преотстъпен, но Вергара получи малък шанс в предсезонния период и спечели доверието на Антонио Конте, който реши да го задържи. „Според мен има качества, има физическата структура, която е нужна, за да играе при нас [...] Моето желание е да остане и да работи с нас, както Хаса миналата година [...] според мен да бъде при нас и да ни помага ще му се отрази добре.“ Подобно разсъждание имаше и за Джузепе Амброзино, друг продукт на школата и роден през 2003 година.

Кориере дело спорт през лятото пише за възможен наем на Вергара в някой отбор от долната част на Серия А или във водещ тим от Серия Б, който се бори за промоция. Либеро го споменава сред многото излишни играчи на Наполи, от които Мана би искал да се освободи. Ако в крайна сметка Вергара и Амброзино остават, това се дължи и на определен реализъм. За списъците в Серия А са нужни 4 играчи от школата и 8 италианци, а Наполи в последните години е произвел много малко футболисти от своята академия. Дори роденият в Неапол Паскуале Мацоки никога не е играл в Наполи, тъй като е израснал в школите на Беневенто и Верона.

Така че освен одобрението на Конте е необходимо Вергара и Амброзино да останат и заради изискванията към списъците, заедно с третия вратар Никита Контини. През януари ще се види как ще се развият нещата.

През миналия сезон и Амброзино, и Вергара играят в Серия Б. Първият, централен нападател, е преотстъпен на Фрозиноне и записва 5 гола и 4 асистенции. Не са впечатляващи числа в рамките на 2223 минути, но в този момент са достатъчни, за да получи повиквателна за националния отбор до 21 години, с който участва на Европейското първенство и дори отбелязва на четвъртфинала срещу Германия. Вергара пък е преотстъпен на Реджана, където записва 5 гола и 6 асистенции в 32 мача, за приблизително същото игрово време като Амброзино.

Вергара обаче не стига до националния отбор. Всъщност не е викан от 2022 г. (в състава до 19 години), а при младежите до 20 години получава само една повиквателна, без да запише минути. Въпреки това в юношеските формации Вергара се откроява. Последният му сезон в Примавера 1 го утвърждава като креативния двигател на новак, спасил се след плейаут, с 2 гола и 11 асистенции, играейки зад гърба именно на Амброзино, който през онази година, и благодарение на асистенциите на Вергара, става голмайстор с 19 попадения.

След първа прилична година в Про Верчели в Серия C развитието на Вергара спира за цяла една година. Само на 20 години той къса кръстни връзки на „силния“ си крак, левия, през септември 2023 г. по време на първия си период под наем в Реджана. За талант без сериозен шум около името си това може да означава затъване на по-ниско ниво. Монетата сякаш не пада в негова полза.

Както се очаква, Вергара получава малко игрово време в шампионския Наполи. Въпреки похвалите на Антонио Конте младият атакуващ халф прилича на онези италиански баскетболисти от Серия А, които се взимат заради изискванията към списъците, но се използват само като „тела“ по време на тренировки. В крайна сметка сравнението на Конте беше с Луис Хаса, който може и да се е подобрил, тренирайки с първия отбор, но през сезон 2024/25 натрупва 0 участия, а тази година е преотстъпен на Карарезе в Серия Б. Конте е същият треньор, който след загуба с обрат от Борусия Дортмунд в Шампионската лига, когато беше в Интер, казва: „Освен Годин тук никой не е печелил нищо, от кого да искам повече? От Барела, който идва от Каляри? От Сенси, взет от Сасуоло?“.

В онзи момент Барела вече има 97 мача и 7 гола в Серия А с Каляри, а Сенси 61 мача и 5 гола. Можем да си представим положението на Вергара, който дори при вълната от контузии, връхлетяла Наполи, (включително на Де Бройне на неговата позиция) записва най-много 5 участия във всички турнири, общо 99 минути. Малко по-добре е положението при Амброзино, който има 4 участия и 107 минути, включително титулярно участие заедно с Вергара в осминафинала за Купата на Италия срещу Каляри, мач без особено значение. Никой не е очаквал, дори при най-тежка криза с контузии, принос от страна на Вергара през този сезон на Наполи.

Единственото титулярно участие на Амброзино и Вергара е в осминафинала за Купата на Италия срещу Каляри, спечелен с дузпи от Наполи

Не вярва особено и бащата на Вергара, Джовани, в чиито думи можем да открием и предчувствие за бъдещето на сина му. „Не знам дали ще замине на лагер с Наполи, с тези въпроси се занимава агентът. Със сигурност работата до шампион като Де Бройне може да му помогне, защото може да израсне много. За следващия сезон му пожелавам най-доброто. Конте може да бъде гаранция за развитието му. Антонио израсна много като характер през последните две години, футболно още трябва да се развива, защото има много качества и може да се подобри. Има голям талант и мисля, че за да направи пробив, трябва да играе до по-силни от него футболисти.“

В началото на януари съдбата на Вергара изглежда свързана с нов наем. Според Тутоспорт интерес към него имат Кремонезе, Сасуоло, Лече и Верона. Този път обаче монетата, хвърлена от Вергара, пада така, както той е избрал. Младият атакуващ халф влиза като резерва на Политано при равенството 0:0 на неаполитанците срещу Парма в междинния кръг и записва 12 минути. Малко след появата му Давид Нерес, завърнал се след травма, се контузва отново, а Политано не е в оптимално състояние за мача срещу Сасуоло три дни по-късно.

С Ноа Ланг близо до трансфер в Галатасарай, Конте няма голям избор и пуска Вергара титуляр от първата минута. Решение, което изненадва всички, защото се очаква Вергара да се появи по време на мача, а не да започне вместо един от доверените играчи на Конте като Матео Политано.

Представянето му убеждава достатъчно Конте, за да го използва отново срещу Ювентус и в деликатния европейски мач срещу Копенхаген. Междувременно и Политано получава травма. Следва кулминацията срещу Челси и Фиорентина, където той се утвърждава и като технически лидер на отбор, смазан от контузии и в търсене на качество.

Дори съдията на мача с Юве не познава Вергара и започва диалог на английски (2:16)

Вергара внесе известна лекота в отбор, който изглеждаше изтощен от контузиите и натоварения календар с европейските мачове. Играч, който блести в спринтовете и който изглежда изпитва удоволствие не само в креативната фаза, но и в това да притеснява съперниците. В мача срещу Челси, още преди гола, Вергара се отличи с постоянно движение между линиите, което досаждаше на разсеяната и повърхностна защита на англичаните.

Играч, който с топка изобщо не се страхува да опитва сложни похвати, както при гола срещу Челси, и който на няколко пъти „присвоява“ трудни подавания, при които трябва да контролира топката с гръб към вратата, само и само да даде време на отбора да излезе напред. Ситуации, в които и срещу англичаните се справя добре, подпомогнат от отличното използване на ниския си център на тежестта при единоборства и от добрия усет как да позиционира тялото си, когато трябва да си спечели нарушение.

Така Вергара дава на Конте, който още през лятото беше впечатлен от физическите му качества, интензитет в пресата, ключово за отборите на треньора от Пулия. Извадката е малка, но според данните на Hudl Statsbomb досега Вергара има 6.88 отнети топки след преса на 90 минути, тоест натиск, който води до възвръщане на владението в рамките на 5 секунди след неговата преса. Показател, който го поставя в топ 3 сред играчите на същата позиция в Серия А.

Вергара обаче е преди всичко футболист с усет и техника, особено в тесни пространства, което в комбинация с добрия му пробив му позволява да бъде креативен и опасен веднага щом получи топката. Казано с по-неформален футболен език, той обича да прави слаломни пробиви. Няма бързината на Давид Нерес, който е ключов в структурата на Наполи след отсъствието на Де Бройне, но има характера да поема риск с топката в технически обеднял състав заради множеството отсъствия, който няма много създатели с топка в крака.

Парадоксално е, че именно този тип технически дръзък футболист от години липсва в Италия. Историята на Вергара в това отношение е показателна. Футболист на 23 години, който все още се определя като млад, докато останалата част от европейския футбол продължава да сваля възрастовите стандарти, и който на 22 години има нула минути в Серия А и само един пълен сезон в Серия Б, където се представя добре, но не достатъчно, за да бъде викнат в основния италиански младежки национален отбор. И въпреки това днес обсъждаме как Вергара бележи и убеждава в мач на живот и смърт в Шампионската лига и в среща от Серия А, в която Наполи няма право на грешка.

Това е разсъждение, което излиза извън бъдещата траектория на Вергара, която очевидно не може да бъде предвидена. Историята е пълна с млади играчи, хвърлени в аварийни ситуации, които изглеждат като малки диаманти, защото средата около тях е в криза. Остава фактът, че Вергара е футболист с качества, за които често се казва, че липсват в академиите, а се появяват при млад играч на Наполи - клуб, чиято Примавера е голямата слабост на иначе разумното управление на Де Лаурентис.

В мача Наполи - Фиорентина например игра Роландо Мандрагора, който е израснал в Скампия, но никога не е преминавал през юношеските формации на Наполи. Както казва Салваторе Лоди, човекът, открил Вергара: „Наполи не разчита на тях [неаполитанците, б.р.], защото няма истинска структура. Ако няма спортен център, къде да тренират?“.

Това не е само неаполитански проблем. Възможно е развитието на Вергара да спре дотук, но той вече показа, че може да играе в Серия А. В началото на сезона някой би ли го предположил? Много клубове от Серия А вероятно виждат потенциал в своите млади играчи, но вместо да изградят структуриран процес за развитие, всичко се оставя на решенията на треньорите. А в Италия те не обичат риска и съответно младите футболисти.

Междувременно Амброзино изпада в периферията на състава, заради изказванията на неговия агент Джуфреди, който атакува начина, по който Антонио Конте използва младите играчи, като признава, че Вергара никога не би играл без контузиите. За Амброзино хвърлянето на монетата не се развива добре, а кой знае на колко други се е случило същото, без изобщо да разберем.