Емирът на купите - тактическият мастърклас на Индзаги на Световното клубно първенство

За феновете на Интер може да е трудно е за преглъщане, тъй като преживяват най-тежкия момент от последните години. Но именно тази седмица звездите се подредиха така, че да подчертаят величието на Симоне Индзаги, и в същото време да разкрият дълбоките управленски и технически проекта на нероадзурите. Само няколко часа след унизителното отпадане от Флуминензе на един страхотен Тиаго Силва, но и на 44-годишния вратар Фабио и десния централен бранител Игнасио, които изглеждаха величествени на фона на беззъбия Интер, Ал-Хилал поднесе най-голямата изненада на това Световно клубно първенство, елиминирайки Манчестър Сити, от който се очакваше веднага да се върне на най-високо ниво.

Доста странно беше да се наблюдава подобен мач – почти като римейк на Серия А от сезон 2018/19. Големите имена от днешния футбол в един момент отстъпиха сцената на героите от онзи сезон: стожерите Кулибали и Милинкович-Савич, бившият играч на Интер Жоао Кансело, дори бразилецът Малком, когото навярно помните с проваления трансфер в Рома, когато вече беше вече на път за Фиумичино.

Става въпрос за сериозни имена, разбира се - както и Рубен Невеш, Лоди и Ал-Дасари – но трудно биха могли да се конкурират на такова ниво през 2025 г. без един страхотен треньор, който знае как да използва слабостите на Манчестър Сити. Точно това направи Симоне Индзаги.

След първите мачове, в които видяхме Ал-Хилал подреден с четворка в защита, нещо нетипично за Индзаги, треньорът от Пяченца върна своята любима схема с петица в защита, като интуитивно адаптира Рубен Невеш в ролята на централен бранител, за да улесни изнасянето на топката.

На хартия формацията беше класическо 3-5-2 с Малком и Маркос Леонардо на върха на атаката. В дефанзивна фаза обаче имаше нюанси, замислени специално, за да неутрализират задушаващото владение на Сити. Малком моментално се връщаше назад като десен халф-бек и така се оформяше теоретично 5-4-1, с двойка вътрешни полузащитници Милинкович и Мохамед Кано.

Сърбинът обаче не стоеше статично - когато топката се намираше в неговата зона, той излизаше високо до нападателя Маркос Леонардо, превръщайки схемата в 5-3-2: тази по-офанзивна позиция на Милинкович имаше за цел да не позволи на отбора да се прибира прекалено пасивно. Сърбинът на практика възпираше най-техничния от защитниците на Сити Гвардиол да напредва с топка или да пробива с пасове; същото важеше и когато в тази зона вместо Гвардиол действаше Райндерс.

Блокът на Ал-Хилал поддържаше правилни разстояния и се плъзгаше настрани с отличен тайминг. За да го преодолее, Манчестър Сити трябваше да го изненада, както стана при гола за 1:0 на Бернардо Силва, предизвикан от включване от втора линия на Айт-Нури, изведен с неочакван прехвърлящ пас от Райндерс.

Бяха изминали само девет минути и изглеждаше, че мачът върви в полза на англичаните, но отборът на Индзаги не се разклати. Ал-Хилал започна да изгражда атаките си спокойно, с ясно изразена идея как да накаже агресивността на Сити.

Саудитският тим изграждаше атаки с асиметрично 3-5-2 по отношение на нападателите: Маркос Леонардо оставаше централно, докато Малком, левичар с бекграунд като крило, се изтегляше вдясно. Отборът на Гуардиола ги пресираше в 4-1-4-1, при което крилото от страната на топката трябваше да влезе навътре и да покрие третия централен бранител; това изискваше изнасяне на съответния бек напред, за да затвори петия играч. Така между бека, който излизаше напред, и централния защитник, който оставаше по-ниско, се отваряше голямо пространство. Целта на Ал-Хилал беше да разтегли възможно най-много това пространство и да го използва.

Ал-Хилал разиграваше топката с вратаря и тримата централни бранители, задействаше пресата на Сити и правеше терена твърде голям за съперника. Играчите на Индзаги заемаха ширината на игрището и се опитваха да го разтеглят в дълбочина с движението на нападателите. След това защитниците, след като бяха привлекли пресата, подаваха към атакуващите играчи, които трябваше да играят в дуел с бранителите - а когато дистанциите се разширят, за централните защитници на Сити става трудно да се преместват странично и да реагират навреме. Нападателите имаха задачата да активират изнасянето на халфовете от втора линия; най-вече Милинкович, истински господар на вторите топки и винаги готов да се предложи за пас - той превърна мача в кошмар най-вече за Гюндоган и Райндерс.

Ето пример за изнасяне в дясната зона - Гвардиол трябва да следи Малком чак до крилото, а Милинкович получава свободен да обработи топката

Макар и по различен начин спрямо Интер, предвид различните качества на играчите, Ал-Хилал вече е възприел един от основополагащите принципи във футболната философия на Индзаги. Футболистът, който се включва от втора линия (като Милинкович, когато поема топката от нападателите), е много по-труден за покриване.

След като преодолее пресата, Ал-Хилал търси моментално вертикалния пас. Ако обаче Сити успяваше да се прибере, тогава отборът на Индзаги стабилизираше притежанието на топката, използваше ширината с диагонални смени на фланговете, за да принуди съперника да се прибере, да спечели територия и да стигне до центриране.

В началото на второто полувреме при една от редките ситуации, в които Манчестър Сити пресираше по различен начин – с 4-4-2 вместо с обичайното 4-1-4-1, Доку вместо да влезе навътре към Кулибали се изнесе срещу Кансело и Ал-Хилал успя да изравни. Защото изграждането на атака е преди всичко въпрос на разчитане на пространствата, а не на механично изпълнение на пасове. Тъй като не го атакуваше крилото, Кулибали имаше възможност да подаде към Кансело. Португалецът избегна пресата на Доку с вертикален пас към Малком, който беше останал изолиран срещу Айт-Нури - футболист, който нито е ефективен в защита, нито особено хитър. Малком използва тялото и контрола си, за да задържи алжиреца, след което го изпревари и се измъкна.

Оттам нататък попадението бе чиста демонстрация на бразилския талант – едно слизане по фланга, каквито Индзаги не бе свикнал да вижда в Интер. Малком премина покрай Гюндоган и Гвардиол, преди да изведе Кансело по дясното крило. Последвалото центриране доведе до серия от рикошети в наказателното поле, след които Маркос Леонардо изравни за 1:1.

След гола Ал-Хилал изживя няколко минути на привидно пълен контрол, изнасяйки се с лекота от пресата на Сити. Именно в този кратък период на надмощие падна и вторият гол, който обаче дойде по-скоро в резултат на груба грешка от страна на англичаните. Те бяха оставили Райндерс сам като последен човек без никакво прикритие, при изпълнение на свой ъглов удар. Кансело изчисти напред към Малком, който бе пуснат в дълбочина и реализира.

Само няколко минути по-късно обаче Манчестър Сити отговори - отново след корнер, и отново с рикошети, този път с гол на Холанд.

Двубоят продължи по същия сценарий: Ал-Хилал се подреждаше в 5-4-1 или 5-3-2, успяваше да устои на владението на Сити, а при всяка възможност се разгъваше напред чрез изнасяне от защита и дълги топки, често печелени във въздуха от Милинкович (4 спечелени въздушни дуела от 74-ата минута нататък, според данните на WhoScored).

Гуардиола пусна в игра своите доверени хора, а в атака опита да вземе мача с влизането на Шерки, но ефектът беше противоречив. Как се вписва толкова импровизиращ играч в толкова организиран отбор като Сити? Именно след негова грешна вертикална топка, в момент в който Сити трябваше просто да задържи владението стана контраатака, довела до корнера, от който Ал-Хилал отбеляза за 3:2 в продълженията. И все пак - Шерки е гений, и го доказа с асистенцията към Фодън довела до ново изравняване за 3:3.

От този момент нататък, за зрителите изглеждаше логично Сити да обърне мача. Индзаги и отборът му вече бяха показали достатъчно. Но Ал-Хилал вярваше, знаеше, че ще има още шансове - дори след близо два часа игра. И така, след тъч около центъра, Милинкович подаде към Маркос Леонардо, който направи поредното си отиграване с гръб, този път за Рубен Невеш. Португалецът веднага смени фланга и активира Лоди, който центрира към далечната греда. Там Милинкович направи едно от онези включвания, които сме виждали хиляди пъти с екипа на Лацио. Едерсон отрази удара му с глава, но за втори път в мача избитата топка попадна в краката на Маркос Леонардо за 4:3.

Симоне Индзаги за пореден път показа, че е треньор с изключителна способност да идентифицира слабостите на съперника, да изготви план как да ги използва и да го обясни на своите играчи - дори ако това изисква промени в позициите им. Разбира се, в първото полувреме Боно спаси поне три чисти положения и без неговата изява може би щяхме да говорим за победа на Сити, но това е футболът.

Симоне Индзаги успя да изведе един отбор далеч над реалните му възможности в международен турнир и да елиминира съперник, който на хартия е по-силен. Нищо, което вече да не сме виждали от него.