Франческо Фариоли печели в Порто по италианския начин

Преди няколко дни Франческо Фариоли подписа нов договор с Порто, чийто срок вече е до 2028 година. Оказаха се достатъчни само 6 от 24-те месеца, договорени миналото лято, за да стане ясно, че около неговите качества може да се гради дългосрочен проект.

Спешността не идваше само от рекорда по точки в историята на португалския футбол за един есенен полусезон - 49 от 51 възможни и аванс от 7 точки пред втория Спортинг. Тя беше подсилена и от все по-честото споменаване на италианския треньор сред потенциалните наследници на Аморим в Манчестър Юнайтед. Отсега нататък клаузата за освобождаването му е 20 милиона евро, а не 15, освен ако не бъде активирана в летния трансферен прозорец.

Като бонус при подписването тосканецът възстанови сътрудничеството си с Фелипе Санчес, който идва в Португалия след няколко месеца в Реал Сосиедад. Двамата отново ще подновят сътрудничество, започнало още през 2015 година в Aspire Academy в Катар и продължило във всички следващи етапи от кариерата на Фариоли - от Турция до последния му период в Аякс. Санчес отново ще бъде част от т.нар. „креативна лаборатория“, както се нарича чатът на Фариоли с щаба му. Паралелно с това отделна група анализатори, свързани с италианския наставник ще продължи да публикува дистанционно проучвания за новите тенденции във футбола в Бразилия, Аржентина и Португалия - Фариоли винаги иска да е в крак с новостите във футбола и да черпи идеи от всеки възможен източник и събеседник.

Официализирането на споразумението се състоя на едно от символичните места в Порто, книжарницата Лело, по повод нейния 120-годишен юбилей. Там президентът Вилаш Боаш и Фариоли, в подножието на стълбището, за което се смята, че е вдъхновило сцени от Хари Потър, позираха с фланелка на Порто с изображение на уроборос и посланието: „цикълът продължава“.

Уроборосът, змия, която се върти около себе си и поглъща собствената си опашка, е символ, който Порто много харесва. Той изобразява идеята за самоподхранване и непрекъсната регенерация, която отборът на Вилаш Боаш иска да предаде и навън. Тази идея намира израз и днес на терена в "екологичния" подход на Фариоли. Всичко е взаимосвързано. Намесите между една система и друга, между хората и средата.

За Фариоли удовлетворението е далеч по-практично от това идеалистично представяне на стратегията на клуба. За няколко месеца той успя да свали от плещите си разочарованието от развоя на шампионата с Аякс (загубен в последните кръгове), а амстердамският колос без него е в окаяно състояние и гледа враговете от ПСВ на 16 точки разстояние. Това не е малка победа.

Днес важното не са само точките в класирането, а и начинът, по който Порто играе мачовете. Вибрациите, които отборът излъчва. Това е организиран състав, който се опитва да гради отборен стил на игра във футбол, който все повече се разпада в поредица от индивидуални дуели за решаване.

В Португалия Фариоли прилага по-строга позиционна структура дори от обичайната за него. Тя може да се обобщи като начално 4-3-3, което се оформя от изнасяне 2+3 - двама централни защитници и трима пред тях. В тази система бековете, разположени навътре, са ъглите за преодоляване на първата преса на съперника. Максималната широчина се осигурява от двете крила: Пепе или Гомес от едната страна и Сайнс отляво, докато полупространствата до Саму често се заемат от вътрешните халфове.

От дясната му страна най-често играе роденият през 2006 Фрохолт, по-склонен към включвания, а от лявата е Габри Вейга или местният любимец Родриго Мора, по-артистични профили с креативни функции.

Принците на Фариоли са си все същите. Топката трябва да се изнася през пресата на съперника, като насоките за това къде да се насочи кълбото идват именно от начина на атакуване противника. Порто сменя ритъма в развитието на атаката бързо само когато, след преодоляване на първия противникови блок, има достатъчно пространство за атака.

Отборът си остава строго позиционен и в този смисъл донякъде предвидим. Това отговаря на нуждата да се реагира на пресата адекватно, но позволява и на Фариоли, който може да е ученик на Де Дзерби, но си остава италианец, да не губи баланс и да държи всичко под контрол. Основната потребност в подредбата на отборите му си остава стабилността.

Повтаряемостта на определени офанзивни поведения помага косвено и за по-голяма предвидимост на евентуалния преход на съперника. Ако топката често следва едни и същи траектории, ще се повтарят и зоните, в които може да бъде загубена, както и последващите дуели за нейното възстановяване. Тези топки, които Порто губи в мачовете, вероятно вече са били губени по сходен начин, време и зона в тренировките. Така хаосът е бил трениран и стандартизиран, доколкото това е възможно.

Самият Фариоли го подчерта в последното си интервю за "O Jogo", коментирайки изключителните дефанзивни показатели на отбора: едва 4 допуснати гола в 17 шампионатни мача. „Начинът, по който атакуваме, изисква търпение и техническа ефективност. Нужни са координация и синхрон между играчите. Ключът е времето за усвояване на принците ми и синхронът на определени движения. В начина, по който атакуваме, се крие и тайната на дефанзивната стабилност.“

И с просто око се вижда как Порто постоянно се адаптира, за да се подготвя за евентуални преходи на противниците. Това личи в гъвкавостта, с която се избират персоналните отговорности и превантивните покрития, както и в реактивността при контрапреса или прибиране в защита на вратата. Ефективността на един отбор днес все по-ясно личи именно в моментите на преход, а не само във фазите на дълго притежание на топката.

Почеркът на Фариоли в офанзивното развитие на атаките личи най-вече в подобрението на Саму Агехова като ефективен централен нападател, който разпределя къде и как завършват атаките. Както вече се случваше с Броби в Аякс, Порто често търси своята офанзивна опора на крак, за да си осигури привилегировано откъсване на една от вътрешните халфови позиции зад пресата на съперника.

Деветнадесетте му гола за сезона не са толкова изненадващи заради качествата му във финализацията, които бившият играч на Атлетико Мадрид вече беше показал, а по-скоро заради техническата прецизност, които те подсказват. Все още се случва Саму да сгреши точното отиграване - било то заради тайминг или техническо изпълнение, но вижте изяществото в този отиграване срещу Бенфика за Купата на Португалия:

Намерен в редовна позиция пред един от централните защитници на противника, той успява с едно тънко докосване да изведе изкачащия от втора позиция.

Наскоро Фариоли заяви, че на шега го нарича Франческо Тоти. Именно в този тип действия се разбира смисълът на този прякор. „Нарекох го така, защото прави подавания, които ми напомнят за италианската легенда. Той е деветка, но има способността да развива умения, които го правят уникален профил на модерен нападател.“

Играта без топка обаче придава най-голяма изтънченост на архитектурата, наложена от Фариоли. Тук Порто изглежда е изпреварил дори работата, видяна от треньора в Ница и Аякс. Начинът, по който португалският отбор се движи и трансформира в различните фази и височини на терена без топка, е наистина впечатляващ. Първата преса, особено при изнасяне от вратаря, често е агресивна. Има силни персонални ориентири, като същевременно винаги се запазва числено превъзходство срещу последната линия на съперника.

И тук, почти като запазена марка на италианския треньор, опорният халф, първо Варела, а в последните месеци най-често Пабло Росарио, който вече е работил с Фариоли в Ница, се връща към защитната линия. Така се оформя 5-4-1, което помага при позиционна защита да се затворят коридорите за пас и ограничава страничните размествания, които една линия от четирима би изисквала.

Своебразната генетична мутация на Порто е ясно видима, когато отборът избере да се настани в среден блок. Пабло Росарио се доближава до левия централен защитник и това му позволява да стесни зоната за опазване, без да се съобразява с други пространствени координати, каквито една четворка със зонални принципи би изисквала.

Това, което впечатлява най-много, е именоо начинът, по който Порто умее да избира момента за своята преса. Ако в Аякс или Ница отборите на Фариоли понякога биваха принуждавани да бъдат твърде дълго време в позиционна защита, Порто е много по-еластичен и готов да излезе напред веднага щом усети тази възможност. Лидерът в Португалия е едновременно отборът с най-много шпагати в атакуващата третина и този, който допуска най-малко докосвания в собственото си наказателно поле. Това е тимът, който позволява и най-малко опасни удари в първенството, със средно 0,05 xG на удар (поне с 0,03 по-малко от всеки друг португалски клуб).

От 13-те допуснати гола през сезона във всички турнири, 4 са от дузпи и още толкова от ситуации след статични положения. Това е аспектът, в който Порто изглежда най-уязвим, но и този, който по-лесно следва да се коригира.

Ето още един пример в мач от Лига Европа. За по-малко от минута Порто преминава към 5-4-1 с дълбока защита, след това рязко опитва висока преса след пас назад от противнника, а когато тя е преодоляна - отново се прибира, за да защити наказателното си поле с осем играчи плюс още един в близост до топката.

След като си извоюва място в елита на европейския футбол с необичайна кариера, Фариоли отново се постави в позиция да направи голям сезон. Сега обаче идва трудното. Особено за Фариоли, чиято история във втората половина на сезоните е притеснителна. Споменът за краха на Аякс е твърде пресен. Обратът на ПСВ кръг преди края се превърна в една от най-големите футболни драми на последните години. Но и в Ница, през предходния сезон, месец и половина без победа между февруари и март изкара отбора от зоната на Шампионската лига. А в Аланяспор през 2021/22 четири поредни загуби в последните завои на сезона лишиха тима от финал за купата и място в Европа.

Трябва обаче да се припомни, че тези пропуснати цели бяха далеч над първоначалните очаквания в началото на сезона. Тези отбори, както се видя впоследствие, стигнаха дотам да мечтаят за отличия и добро класиране именно благодарение на работата на Фариоли. От този момент нататък на тосканския треньор ще му бъдат полезни единствените думи, които досега е произнесъл на португалски. Juntos contra todos. Заедно срещу всички.