Кой е най-добрият избор за заместник на Индзаги?

Може би заради разочарованието от Мюнхен, може би от умора, а може би съвсем прозаично заради офертата от Саудитска Арабия, но вчера приключи официално авантюрата на Симоне Индзаги начело на Интер. Така се открива кастингът за заместник на треньора, който, погледнато статистически, има най-висок процент победи спрямо изиграни мачове в историята на нерадзурите.

Кои са имената, които Бепе Марота (председател на борда на директорите и изпълнителен директор на Интер, както и човекът, който ще поеме задачата да намери наследник на Индзаги) ще разгледа или би трябвало да разгледа?

СЕСК ФАБРЕГАС
Колко е близо до играта на Индзаги: 70%
Шансове за спечелване на титлата: 40%
Естетика: 90%
Гаранция за успех: 75%

За мнозина именно той е фаворитът за наследник на Индзаги. Каталунецът измина светкавичен път като треньор, след като закачи бутонките на пирона. Не успя дори да започне истински работата си с Примаверата на Комо, когато дойде обаждането от братята Хартоно (богатите собственици на клуба) и спортния директор Карлалберто Луди – за да поеме първия отбор. Комо, воден дотогава от Морено Лонго, не се представяше зле откъм резултати, но играта не беше достатъчно атрактивна, за да удовлетвори взискателните вкусове на собствеността. Така на сцената се появи Фабрегас и с него дойде истинска промяна в ритъма. В края на сезона той постигна преход към по-атрактивна игра и промоция в Серия А, първа за Комо от 20 години насам.

А този сезон – спокойно оцеляване, постигнато с футбол, който бе оценен положително дори и на ниво Серия А, с умелото използване на един нетипичен за новак голям бюджет.

От тактическа гледна точка, Комо не играеше с 3-5-2 и на контри, както често правят новаците. Вместо това се държеше като голям отбор с амбиции за Европа: средно притежание на топката 54.6% (същото като на Наполи в шампионския им сезон и шеста най-висока стойност в първенството според Fbref), плавност между двете фази (атакуваше по един начин, защитаваше се по друг, често с пети бранител чрез прибирането на Габриел Стрефеца), рационално заемане на пространствата по модела на позиционната игра, офанзивни ротации, адаптивност на стартовия състав и на ролите според съперника. Видяхме Комо да играе с Патрик Кутроне като централен нападател и Нико Пас като плеймейкър, но също така и със самия Пас като фалшива деветка.

От гледна точка на игровия модел, преходът от Индзаги към Фабрегас изглежда най-прекия път поне на хартия. И в начина, по който менажира играчите, както и в енергичното му поведение покрай тъчлинията, приликите между двамата веднага се набиват на очи. Съмненията около този избор обаче произтичат главно от промяната в контекста. Дори и географски Комо да е близо до Милано, едно е да тренираш отбор, който догодина ще се бори за място в лявата половина на таблицата, и съвсем друго – да водиш Интер, клуб, в чийто ръководство, фенове и медии очакват трофеи. Натискът, както се казва, е съвсем различен. Към това трябва да се добави и съблекалнята. Не знаем какво подобрение ще претърпи съставът на Интер, но ако средната възраст остане висока, испанецът ще трябва да се справя с утвърдени играчи, а не с млади, които тепърва да моделира.

И накрая – още два важни въпроса. Първият е свързан със заплатата. Изглежда, че Комо е готов да удвои или дори утрои настоящото възнаграждение на треньора (говори се за скок от 1 на 5 милиона евро годишно), така че Интер ще трябва поне да изравни тази оферта. Освен това нерадзурите ще трябва да убедят Комо да пусне треньор, който има договор до 2028 г. и дори притежава дялове в клуба. Дялове, които Фабрегас ще трябва да продаде, ако премине в Интер.

КРИСТИАН КИВУ
Колко е близо до играта на Индзаги: 30%
Шансове за спечелване на титлата: 15%
Естетика: 60%
Гаранция за успех: 25%

Киву има предимството, че добре познава обстановката в Интер, тъй като от 2021 до 2024 г. беше треньор на Примаверата. Но между това да водиш юношески отбор и да поемеш първи тим в Серия А разликата е като между това да ядеш и просто да гледаш храната.

Не е име, което разпалва ентусиазъм сред феновете, разбира се. Единственият му опит при професионалистите дойде в критичен момент – начело на Парма през февруари 2025 г., когато клубът беше на ръба на изпадането, и то при изключително тежка програма.

Киву вдъхна нов живот на отбора още в дебюта си – победа срещу Болоня. След последвалата загуба от Удинезе, жълто-сините вдигнаха оборотите и записаха седем поредни мача без загуба, включително равенства с Фиорентина, Интер и Лацио, както и престижна победа над Ювентус. С две думи, Киву спаси Парма, като взе точки срещу големите – включително четири в последните два кръга срещу Наполи и Аталанта.

Тактически първото нещо, което румънецът поправи при пристигането си на „Тардини“, беше дефанзивната организация. Получил в наследство отбор със защитата като швейцарско сирене, той го преструктурира, създавайки по-предпазлив и балансиран Парма, който при нужда се защитаваше с пети защитник и напред използваше физиката и головата форма на Матео Пелегрино. Първото впечатление от Киву като треньор на мъжки отбор е, че той е гъвкав и способен да се адаптира към наличните играчи.

Казано всичко това, Парма не блестеше особено в атака – както и водената преди това от него Примавера на Интер не беше запомнена с особено зрелищна игра. Ако именно той бъде избран, Киву ще трябва да подобри представянето си в офанзивен план.

РОБЕРТО ДЕ ДЗЕРБИ
Колко е близо до играта на Индзаги: 65%
Шансове за спечелване на титлата: 50%
Естетика: 50%
Гаранция за успех: 50%

Всеки път когато се отвори вакантно място на пейката на голям италиански клуб, името на Де Дзерби неизменно започва да циркулира. Досега обаче подобен ангажимент така и не се е реализирал, затова треньорът от Бреша показа майсторството си в чужбина, където има повече търпение към прилагането на технически проект, изискващ време и спокойствие, за да бъде усвоен от играчите и разбран от фенове и медии.

Тогава защо би напуснал Марсилия (въпреки трудностите, с които се сблъска там), за да се впусне в авантюра като тази в Интер – задача, носеща повече отговорности, отколкото слава?

Що се отнася до футболната му идея – моделът на Де Дзерби е добре познат. Казано просто, това е позиционна игра от нидерландско-каталунската школа, в която владението на топката е основното оръжие за атака. Контролът над топката служи, за да се привлече пресата на съперника и да се атакуват пространствата, които тя отваря в защитната си структура. Накратко – атакува се според начина, по който съперникът се защитава.

В този контекст офанзивната структура на отбора може да варира според плана за конкретния съперник – например защитата може да е с двама или трима централни бранители.

В това отношение преминаването от Индзаги към Де Дзерби не би трябвало да е особено сложно, въпреки че теоретично би могло да доведе до по-малко търсене на директни вертикални подавания към нападателите в определени ситуации. Повече съмнения възникват по отношение на защитната фаза. Вярно е, че този сезон Де Дзерби често бе принуден да връща халф в защитната линия заради контузии (обикновено бившия играч на Интер Жофри Кондогбия), но въпреки това Олимпик Марсилия допусна цели 47 гола в първенството – и това при отличния сезон на аржентинския вратар Херонимо Рули, който според Post-Shot Expected Goals (PSxG) на Fbref е спасил 2.5 гола повече от очакваното на база качеството на ударите към него.

ТИАГО МОТА
Колко е близо до играта на Индзаги: 70%
Шансове за спечелване на титлата: 35%
Естетика: 30%
Гаранция за успех: 40%

Голямото разочарование през този сезон след неуспешната си кампания с Ювентус. Вината не е изцяло негова – достатъчно е да споменем представянето под очакванията на мнозина футболисти, както и контузиите на двама ключови защитници като Бремер и Хуан Кабал, важни и при владението на топката. Но и той допринесе, опитвайки да приложи упорито определени аспекти от играта си в Болоня, които така и не успя да възпроизведе в Торино.

На практика Мота следваше радикална форма на позиционна игра, но без онзи елемент на „релационизъм“, който бе характерен за Болоня – там крайните играчи фиксираха определени зони, докато централните търсеха повече асоциативни връзки. Вероятно това дори не беше напълно съзнателен избор.

В Ювентус не се видя никаква релационна игра. Вместо това станахме свидетели на опити да се насилят определени футболисти извън естествените им позиции, с убеждението, че най-важното е просто да се заемат пространствата – без значение кой ги заема. Това не позволи да се извлекат предимствата на качествата на отделните играчи, а по-скоро често излагаха на показ слабостите им. Накратко – играчи, използвани извън позиция, или – ако говорим философски – esse sequitur operari („ти си това, което правиш“), вместо operari sequitur esse („задачите ти зависят от това какъв си“).

Принципите на игра на Мота сами по себе си не се различават особено от тези на Индзаги. В Милано обаче бившият наставник на Ювентус би трябвало в по-голяма степен да се съобрази с характеристиките на играчите, с които ще разполага. Иначе съществува риск отново да се сблъска с „непробиваемата стена“ – и да бъде заклеймен като треньор за отбори от провинцията, а не като „предопределеният“ гений, за какъвто беше провъзгласен след успехите си с Болоня.

ДВЕ НЕВЕРОЯТНИ, НО ИНТЕРЕСНИ КАНДИДАТУРИ

Матия Крочи - Торти
Колко е близо до играта на Индзаги: 50%
Шансове за спечелване на титлата: 25%
Естетика: 35%
Гаранция за успех: 20%

Кой би бил по-подходящ да води "нерадзурите" от заклет интерист? Матия Крочи-Торти е най-добрият треньор в швейцарската Суперлига. Начело на Лугано от 2021 г., той върна клуба от кантон Тичино към спечелването на трофеи (Купа на Швейцария през 2022 г.) и го утвърди като редовен участник в евротурнирите.

Наистина ли имате по-добри начини да прекарате следващите 18 минути?

Тактически стилът му на игра има допирни точки с този на Индзаги, което би могло да улесни прехода. Разбира се, напрежението в Милано би било „леко“ по-различно от това в Лугано, но швейцарецът изглежда готов за голямата крачка. А за онези, които смятат, че швейцарците са продукт на „второстепенен“ футбол, нека припомним, че у нас добро впечатление оставиха треньори като Рой Ходжсън и Владимир Петкович, също с минало в тази страна. И в крайна сметка – Швейцария ни елиминира от последното Европейско. Може би все пак има какво да научим, нали?

Мартин Демикелис
Колко е близо до играта на Индзаги: 65%
Шансове за спечелване на титлата: 20%
Естетика: 55%
Гаранция за успех: 15%

На 44 години, бивш треньор на Ривър Плейт, Демикелис притежава треньорски лиценз Uefa Pro, придобит в Коверчано. Бивш полузащитник на аржентинския национален отбор и на Байерн (Мюнхен), именно в Бавария започва треньорската си кариера, водейки резервния отбор на клуба, преди да направи големия скок към Ривър.

Неговото футболно предложение е интересно и се базира на владение на топката, без да се пренебрегва възможността за вертикална игра, когато се открие такава. За разлика от Индзаги, аржентинецът придава по-голямо значение на централните коридори на терена, където често привлича съперници, за да атакува по фланговете след това. В този смисъл, тръгвайки от модел, близък до позиционната игра, Демикелис внедри в Ривър и характеристики, които могат да се свържат с релационния модел на Аржентина при Лионел Скалони.

Разбира се, би било трудно за Марота да представи треньор, чиято работа в Буенос Айрес се обсъжда противоречиво и който впоследствие беше уволнен от Монтерей в мексиканската лига. Но връзката с „аржентинската“ нишка в Интер и миналото му в големи клубове биха могли да направят Демикелис успешен избор в един контекст, какъвто е този на „нерадзурите“ – клуб, който има нужда от радикална промяна.