Тактически анализ: как Наполи попадна в капана на Милан

Милан спечели битката на отборите в най-добра форма в Серия А и се изкачи на върха в класирането с много важна победа. Отборът на Алегри поведе рано чрез Салемакерс, а индивидуалната класа на Пулишич бе решаваща за този гол и като цяло наказа избора за тип преса на Конте.

Изхождайки от 3-5-2, Милан избра да дръпне към фланга Томори и изнасяше топката централно чрез Габия и Павлович, подпомагани при нужда от Модрич. Конте, за да отговори на това подреждане, бе заложил на висока преса с няколко много изтощителни двубоя: Лоботка върху Модрич и, най-вече, Ангиса върху Павлович, докато Хойлунд заемаше зоната на Габия. Зад тази преса, вземайки за ориентир съперниците, Политано следеше Еступинян, а контролът върху левия вътрешен халф Рабио бе поверен на Ди Лоренцо. Тази схема обаче оставяше Марианучи (титуляр, за да бъде съхранен Бойкема за мача от Шампионската лига, предвид и контузиите на Рахмани и Буонджорно) един на един точно срещу Пулишич.

Достатъчно бе само закъснение в излизането на Ангиса срещу Павлович и, по веригата, на Политано срещу Еступинян, за да се изолира Пулишич срещу Марианучи с 60 метра терен зад гърба му. И при първата възможност точно това се случи: докосването на Пулишич, с което изпревари защитника на Наполи, отвори пространството за американеца и постла червен килим за гола на Салемакерс.

Решението на Наполи да пресира високо изнасянето на топката от Милан и контекстът, който се създаде веднага след ранното предимство на „росонерите“, изградиха идеалната тактическа среда за хората на Алегри. Характеристиките на много от играчите на Милан, особено в халфовата линия, съвпадат с идеите на своя треньор и позволяват на отбора да се изразява ефективно, когато има голямо пространство за атака. Наличието на вътрешни халфове като Рабио, Фофана и Лофтъс-Чийк (който влезе 10 минути преди края) – страхотни на дълги дистанции както при воденето на топката, така и при включвания от втора линия – както и на други футболисти, опасни в открито поле като Пулишич и Салемакерс (а в този разговор трябва да добавим и Леао, а може би и Нкунку, макар че и двамата не са в оптимална форма), напълно се вписват в идеята на Алегри да „изпразни“ халфовата линия и да атакува чрез дълго водене на топката и включвания от дълбочина.

Високата преса на Наполи, първоначално неточна и манипулирана от Модрич, и решението на Милан да се прибере в нисък блок след няколко начални фази на висока преса, очертаха именно голямото игрище, в което отборът на Алегри искаше да атакува – става дума за около 70 метра терен, които позволи на Милан често да бъде опасен докато съотношението на играчите на терена бе още изравнено.

Показателен в това отношение е шансът за Фофана в 26-ата минута. На френския халф му трябваха само 12 секунди, за да измине 75-те метра, които разделят двете наказателни полета, за да завърши атаката след подаване на Пулишич – в резултат на мълниеносна вертикална транзиция, започнала с отнета топка на границата на наказателното поле на „росонерите“.

Началната позиция на Фофана при дългата нападателна транзиция

Какво не проработи за Наполи

Несъвършенствата в системата за преса не бяха единственият проблем за Наполи през първото полувреме. Отборът на Конте имаше затруднения не само от страната на Ангиса, но и от противоположния фланг и срещу персоналното покритие, замислено от Алегри, и в началото изглеждаше твърде прибързан в търсенето на вертикалния пас. Когато най-сетне Наполи успя да забави изнасянето на топката и да консолидира владението, Милан задейства втората част от защитния си план: след преодоляване на първата преса – прибиране в ниско и стегнато 5-3-2, целящо да защити центъра на терена и при възможност да подготви дълги преходи.

За да се опита да разклати този блок, Наполи през първото полувреме атакуваше в 3-2-5 от позиционен тип, което, в разрез с последните версии на отбора на Конте, заемаше терена по симетричен начин.

Тройката в защита беше съставена от двамата централни защитници Марианучи и Хуан Жезус, подпомагани от Лоботка или, по-рядко, от Де Бройне. По-напред Ди Лоренцо се нареждаше до Де Бройне (или Лоботка), докато двамата вътрешни халфове – МакТоминей вляво и Ангиса вдясно – заемаха полупространствата.

С Политано, разположен широко вдясно, новостта беше симетричното заемане на широчината вляво от Мигел Гутиерес – бек, който всъщност се чувства по-комфортно да влиза навътре в терена, отколкото да се движи по тъчлинията.

3-2-5 за Наполи при свое консолидирано владение на топката

Като се има предвид вниманието, което Масимилиано Алегри винаги отделя на защитата на центъра на терена със своето компактно 5-3-2, идеята на Антонио Конте вероятно беше да разтегли хоризонтално дефанзивната структура на съперника, използвайки цялата възможна широчина и търсейки с центрирания слабостите на защитниците на Милан при контрола на противниковите играчи в наказателното поле.

Въпреки симетрията в разположението, нападателните действия на Наполи се развиваха предимно по десния фланг и следователно решението почти винаги беше да се разчита на индивидуалните действия и центриранията на Политано към далечната греда. Гутиерес направи 5 центрирания – само едно през първото полувреме и останалите четири чак в заключителния щурм след 83-ата минута, като три от тях дойдоха в добавеното време. Политано, от своя страна, изпълни 8 центрирания за 80 минути игра, като намери съотборник цели 4 пъти, включително при ситуацията, довела до дузпата за Наполи.

Отборът на Конте центрира общо цели 35 пъти, като в 7 случая топката достигна до човек в наказателното поле на Милан. От 19-те удара към вратата 5 бяха с глава, а цели 12 дойдоха от вътрешността на наказателното поле и 2 от малкото наказателно поле.

Следователно симетричното разположение и заемането на двата фланга не успяха да уравновесят тенденцията на Наполи да атакува почти изцяло отдясно и, раздалечавайки играчите в етапа на владение, улесниха последващите офанзивни преходи на Милан, които бяха изключително опасни през първото полувреме.

Вероятно именно по тази причина Антонио Конте през второто полувреме се отказа от фиксирането на широчината по левия фланг, изтегляйки по-навътре позицията на Гутиерес и стеснявайки така пространството, в което Милан можеше да играе. Това изглеждаше като работещ ход: в малкото минути преди изгонването на Еступинян отборът на Алегри не успя нито веднъж да излезе напред.

Позиционно всички играчи на Наполи са в дясната част на терена, а Гутиерес е точно в центъра

Разбира се, изгонването на левия бек промени всичко. С числено предимство Конте отново разшири структурата на отбора си, фиксирайки широчината вляво първо с Нереш, а после с Ланг, като премести бразилеца вдясно на мястото на Политано. Нереш показа известни затруднения, когато играеше на силния си крак, но нещата се подобриха значително, след като беше преместен вдясно. Ланг, от своя страна, не беше особено заплашителен.

След това треньорът от Саленто замени Хойлунд с Лука и Мактоминей с Елмас. В края на мача Конте обясни смяната на шотландеца с необходимостта да вкара играч, по-умел в тясно пространство, но като се има предвид, че Наполи продължи да атакува с центрирания, смяната на Мактоминей на практика просто отне от терена най-опасния човек в наказателното поле на съперника.

Наполи вече използва цялата широчина на атаката с Ланг и Нереш

Въпреки численото предимство Наполи не успя да създаде достатъчно положения срещу още по-нисък и организиран блок на Милан в защита. Тактически нямаше по-интересни събития, а за Алегри остава задоволството от добре замислен и изпълнен тактически план, който изостри недостатъците на шампиона въпреки промените на Конте и вариациите по време на мача.

Снимка на корица: Luzzani/Getty Images