Какво ще добави Яшари в полузащитата на Милан

Трансферната сага, довела Ардон Яшари в Милан, беше една от най-интензивните и заплетени през това лято. Ръководството на „росонерите“ трябваше да преодолее сериозната съпротива на Брюж, който бе решен на всяка цена да задържи своята млада звезда.

Милан успя да получи съгласието на белгийците след като плати 34 милиона евро, с възможност за още 3 милиона под формата на бонуси. Така Яшари се превърна в седмия най-скъп полузащитник в историята на Серия А. Ако всички бонуси се активират, той ще се изкачи до пето място в тази класация.

С този трансфер Милан най-сетне запълни празнината в халфовата линия, оставена от Райндерс – поне що се отнася до численост и профил. Остава да разберем дали Яшари ще успее да накара феновете да забравят нидерландеца.

ДИНАМИЧЕН И МОДЕРЕН ХАЛФ

Характеристиката, която най-добре определя Ардон Яшари, е неговата динамика. Висок 181 см и тежащ 80 кг, с плътно телосложение, което дори може да го кара да изглежда малко по-нисък, отколкото е в действителност, Яшари е халф в непрекъснато движение, с висока интензивност във всяка фаза на играта – изграждане, развитие, защита.

Той не е нито плеймекър, нито типичен разрушител, нито онзи „бягащ“ box-to-box халф, който постоянно кръстосва между двете наказателни полета, но може да изпълнява всичките тези роли на много високо ниво. Именно тази универсалност е сред основните причини, поради които Милан се заинтересува от него. Начинът, по който играе с топката, особено при владеене, може да се окаже идеален за футбола на Алегри.

Заради своята поливалентност, Яшари беше опорна фигура за Брюж както при изнасянето на топката, така и когато отборът навлизаше в половината на съперника.

ЯШАРИ ПРИ ИЗНАСЯНЕТО НА ТОПКАТА

Яшари често се връщаше назад до линията на защитата – както в ролята на плеймейкър при „salida lavolpiana“ между двамата централни бранители, така и в позиция тип „Кроос“, разположен между централния и изтегления напред бек. Това беше замислена схема, която да използва неговите качества, но и да осигури свобода на Ванакен, задвижващата сила в организацията на играта на Брюж, да се връща назад и да играе с топката там, където пожелае.

Тъй като се предполага, че Самуеле Ричи ще бъде стълбът в халфовата линия на Милан, играч като Яшари, който е склонен да напуска централната зона, за да получава топката по-назад, може да бъде отлично допълнение към бившия футболист на Емполи – нещо като спътник около Ричи, който е по-привикнал от швейцареца да стои в ролята на класически полузащитник и да играе с гръб към вратата. А и в отбраната на Милан липсва специалист по изнасянето на топката, така че един халф, който да се връща назад, би имал логично място.

Такъв тип движение би бил много полезен и за Алегри, който не обича да усложнява излишно първата фаза на изграждане. Връщайки се назад, Яшари ще трябва сам да намира решенията за чисто изнасяне от дълбочина. Обикновено го прави не толкова с подавания, колкото с късо водене на топката. А когато се позиционира на една линия със защитниците, той вижда играта фронтално – ситуация, в която швейцарецът умее добре да чете противниковата преса и да я преодолява, тръгвайки напред с топка в крака.

Яшари играе изчистено в придвижването си с топката и умее да се промъква с нея през сгъстени пространства. Когато съперниците опитват да го спрат, той разчита на стабилността на горната част от тялото си и трудно губи равновесие.

Освен при изнасянето на топката, това негово качество е полезно и когато противникът се защитава по-дълбоко. Движещ се с топка през централните зони, Яшари неминуемо привлича съперници към себе си, с което освобождава пространства за съотборниците си.

Ето това е, накратко, какво швейцарецът предлага с топка в крака в хода на изнасянето на топката.

Ако пък няма как да поведе топката, Яшари я подава и активира динамиката си. Както вече бе споменато, той не е типичен плеймейкър. След като се освободи от топката, той обича да продължава движението си напред, за да изскочи зад гърба на съперника, който го е притиснал, и така да се предложи за нов пас. По този начин, дори с елементарно двойно подаване, Яшари успява да придвижи напред разиграването.

Както знаем, Алегри не е треньор, който държи приоритетно на първата фаза от изграждането на атаката. Но халф, който толкова добре чете пространствата и постоянно се движи, за да се предлага като вариант за изнасяне, може сам по себе си да се окаже ценен ресурс за преминаване от защита към нападение. А и в шампионат като Серия А, където пресата често е човек срещу човек, способността да се измъкваш с едно движение може да разруши структурите на противника. Обратната страна на монетата е, че ако загубиш топката в момент, когато въпросният халф вече е тръгнал напред, се отваря огромна празнота пред собственото наказателно поле.

С други думи, качествата на Яшари са полезни и ориентирани към прогресирането на топката, но ще бъде задача на Алегри да ги дозира правилно, а на самия футболист – да избира разумно кога да се възползва от своята подвижност.

ЯШАРИ В ПОЛОВИНАТА НА СЪПЕРНИКА

Приносът на Яшари обаче не се изчерпва с фазата на изграждане. След като отборът влезе в половината на съперника, ако има възможност да вдигне глава, той обича да търси дълги извеждащи подавания. Не винаги е прецизен и понякога се влюбва прекалено в тази идея, но има добър поглед върху играта, включително и на дълги дистанции. Може да смени фронта с прехвърлящо подаване – както наляво, така и надясно, както в краката на съотборник, така и в движение. А освен това може и директно да вдигне топката в дълбочина зад защитната линия, като сам да се заеме с ролята на плеймейкър.

В първите си контролни срещи начело на Милан Алегри възложи на Леао функции, по-близки до тези на чист нападател, макар че това донякъде се обяснява и с факта, че клубът още търси нов централен нападател. Така или иначе, очакванията са, че Леао ще бъде по-активен и ще създава напрежение у защитниците дори без топка. Ако Алегри успее да комбинира диагоналните спринтове на португалеца по левия фланг с дългите подавания на Яшари, Милан може да се сдобие с изключително опасно оръжие.

В по-общ план, Серия А не е сред най-агресивните първенства в света, и именно затова навикът на Яшари да търси дълги подавания, било то вертикални или за смяна на фронта, може да се окаже особено ценен в ситуациите на позиционна атака.

В атакуващата третина на терена той има потенциала да разбалансира противниковата защита с индивидуални пробиви, както го направи в плейофите на миналогодишната Шампионска лига срещу Аталанта – мач, с който си спечели вниманието на широката публика.

Дори в по-предни позиции, стремежът му да продължава движението си след пас може да се превърне в огромен дивидент за съотборниците му. Това позволява създаване на постоянни връзки меьду офанзивните играчи - нещо типично за Брюж, който играе асоциативен футбол и залага на близост между играчите в атака.

Въпросът е обаче: доколко Милан ще успее да задържа играта в противниковата половина? Това е едно от основните съмнения относно съвместимостта между Яшари и отбора. Не заради играта с топка – както вече беше отбелязано, приносът на швейцареца обхваща множество зони и ситуации – а по-скоро заради фазата на игра без топка.

КАК ЗАЩИТАВА ЯШАРИ

Най-доброто от Яшари в дефанзивен план идва, когато може да прилага преса напред. А добре знаем, че Алегри не е сред най-агресивните треньори. Ако трябва да го опишем с една дума в защита – тя е „нахален“.

Яшари никога не щади усилията си – винаги е готов да атакува напред, за да притисне съперника, било при преса или контрапреса. Силата в краката му, енергията и жертвоготовността му позволяват, в случай на контраатака, да се върне бързо назад и да възстанови баланса на отбора.

Неговото разбиране за защита обаче е винаги проактивно – независимо от зоната на терена.

През миналата кампания в Шампионската лига Брюж често защитаваше със среден блок, при който защитниците и халфовете следваха персонално своите противници (тенденция, характерна и за Серия А). Така Яшари, в зависимост от движението на човека, когото покрива, можеше в рамките на едно и също разиграване да се озове както в противниковата половина, така и дълбоко назад – като истински централен защитник.

Алегри със сигурност не е привърженик на толкова агресивен подход. През новия сезон в Милан Яшари ще трябва да свикне с дълги фази на позиционна защита. За Алегри приоритет не е активността в защита, а по-скоро плътно уплътнените зони – нещо, което изисква сериозна синхронизация. Яшари ще може да следва противниковия играч, но само до определена зона, и то без да прекалява. Ще се научи ли да смекчава поведението си и да взема по-различни решения – в зависимост от разположението на съотборниците си?

Ясно е, че той притежава много полезни качества, макар да има и какво още да изглади, за да отговаря изцяло на вкуса на бъдещия си треньор в Милан. Дали ще се нагоди към философията на Алегри, като укроти агресията си? Или пък Алегри ще е склонен да предложи по-малко реактивен футбол от този, който показа в последния си период в Ювентус?

Отговорът, както винаги, ще разберем съвсем скоро на терена.