Леао още е от играчите, които правят разликата в Серия А

Ситуацията, която се оказа решаваща за изхода на неделния мача между Милан и Рома, настъпи в 39-ата минута. Зеки Челик, под въздействието на първите трийсет минути силна игра на Рома, опита сложен дрибъл по аутлинията. Милан отне топката и с три подавания тя достигна до Леао. Разстоянието до вратата беше около 40 метра, но между Леао и целта стоеше само Ндика. Опасността беше очевидна. Стойността на някои нападатели се измерва по това колко далеч от вратата могат да бъдат заплаха.

Леао тръгна по левия фланг и в един момент изглеждаше, че ще се наложи да се връща назад. Вторият спринт обаче беше от световна класа. Леао успя да пресече към наказателното поле, а Ндика изведнъж изостана с пет метра. Докато португалецът тичаше към аутлинията, в наказателното поле вече беше Страхиня Павлович, централен защитник. За онези, които следят Милан от началото на сезона, това не беше изненада. Павлович често внася хаос в един иначе прекалено подреден отбор - той е играч, който сякаш се храни от включванията напред по всички линии на терена. Понякога избира грешното решение, но това го прави непредсказуем.

Леао върна топката назад и Павлович отбеляза гола за 1:0. Тогава още не знаехме, че това ще е решаващото попадение, но беше ясно, че то ще създаде идеалния контекст за отбора на Алегри.

Хиперагресивният подход на Рома през първите трийсет минути имаше своята цена. Подобрението в последните им мачове дойде и от разместването между централните защитници. Ако преди Манчини играеше в центъра на защитата, то напоследък Гасперини го изтегли вдясно, където е по-агресивен в единоборствата и по-активен при изнасянето на топката.

При гола Манчини беше в наказателното поле, чакайки центриране и не усети опасността, когато Рома загуби топката. Не покри зоната зад себе си срещу Салемакерс.

Така белгиецът можеше да напредне, привличайки Ману Коне, който през целия мач трябваше да подпомага Ндика при тези ситуации с Леао.

Това беше действие, което обобщи двете противоположни философии. До онзи момент Рома бе спечелила 15 топки близо до вратата на Милан, без да създаде сериозна опасност. Милан, след като спечели една топка почти на голлинията си, успя да изгради атаката, довела до попадението. Парадокс, обясним с простия факт, че на терена беше Рафаел Леао, който умее да използва пространствата, които в случая му остави Рома.

Още тогава стана ясно, че именно тази зона на терена вероятно ще е решаваща в мача. Рома създаваше хаос в играта на Милан точно от този фланг. Коне се връщаше назад, а Манчини се включваше напред, за да изгради типичните комбинации по крилото. Милан често закъсняваше в реакциите си. Ричи се увличаше по Манчини, Бартезаги излизаше твърде високо срещу Челик, а Суле атакуваше пространството или оставаше един на един срещу Павлович. След мача Алегри призна, че Бартезаги е трябвало да остава по-ниско по терена, за да не оставя толкова пространство зад гърба си.

В тази атака Рома първо търси комбинация, за да освободи Суле, но таймингът не е точен. Връща Топката се връща назад и флангът е сменен. После атаката се връща вдясно и гостите успяват да задействат аржентинеца.

Това е и зоната, от която Милан най-често опитваше да изнася топката, търсейки Леао възможно най-рано. Рома обаче свърши отлична работа в покриването и бързото възстановяване на владението на топката.

Това е графика на пресата и контрапресата на отбора на Гасперини през първите 40 минути, с множество топки, спечелени по десния фланг. В този период Рома стреля 11 пъти към вратата на Милан. На всеки три минути и половина Рома отправяше удар към Менян.

В 26-ата минута Милан намери първите пукнатини в защитната система на Рома. Леао отне топката в центъра и сам измина терена до наказателното поле. Резултатът бе само ъглов удар, но това бе достатъчно, за да накара „Сан Сиро“ да избухне и да промени ритъма на мача, подкопавайки увереността на Рома.

Още тогава се усещаше, че срещата може да се промени всеки момент, а вероятното място на действието е по този фланг. Или Рома щеше да превърне териториалното си надмощие в откириване на резултата или Милан щеше да намери момента, способен да разбие агресията на съперника и да се възползва от освободените пространства.

Сбъдна се вторият вариант. Голът на Павлович промени динамиката на срещата. До попадението Рома държеше 60% от владението на топката, но между 40-ата и 60-ата минута Милан започна да контролира повече, вдигна защитната линия и наложи своя ритъм на владеене и търпеливо разиграване. Това е и един от последните недостатъци на отбора на Алегри – прекаленото фокусиране върху контрола, ниско темпо, малко създадени положения и грешни индивидуални решения в защита. Този път Милан продължи да атакува, възползвайки се от по-големите разстояния в линиите на Рома и стигна до още ситуации.

Имаше и моменти на висока преса. След грешен хоризонтален пас на Уесли в края на първото полувреме Милан създаде ново голямо положение, отново чрез Леао, който привлече вниманието на защитата и подаде на Бартезаги. Той центрира към Фофана, но последният пропусна фрапантно.

В началото на второто полувреме, след нов момент на контрапреса, Милан създаде още една възможност за Фофана, който очевидно не е човекът, на когото трябва да се разчита за голове. Две минути по-късно Милан отново изведе Леао в стрелкова позиция след загуба на топката от Дибала. Рома изглеждаше изненадана от внезапната агресия на Милан и не успя да се адаптира към новото темпо, парализирана от присъствието на Леао в преходни атаки. На Милан често му стига един неточен пас в посока на португалеца, за да принуди защитата на Рома да се оттегли назад. В 49-ата минута Леао почти отбеляза с мощен шут с левия крак, отклонен от Манчини, при който Свилар спаси блестящо. След последвалия ъглов удар росонерите удариха и греда. Почти всички очаквани голове на отбора дойдоха в този период.

Същевременно Милан се „подреди защитно“, както каза Алегри. При позиционното изграждане на Рома Бартезаги и Ричи излизаха по-внимателно, а отборът започна по-добре да контролира пространствата, редувайки ниска защита и насочени фази на преса. С времето Рома отново пренесе играта в половината на Милан, който този път се съсредоточи в защита, знаейки колко трудно е за тима на Гасперини да създава положения срещу затворен отбор и нисък блок. Все пак шанс за изравняване имаше, но Фофана блокира с ръка добре насочен удар на Пелегрини от фаул, а Дибала пропусна четвърта от последните пет бити дузпи за джалоросите.

В 67-ата минута Леао пропусна нов невероятен шанс. Щеше да вкара с по-слабия си крак с удар от над 100 км/ч, но не успя от два метра пред почти празнта врата. Португалецът е в Серия А вече шеста година и го познаваме – неговите технически недостатъци, особено при завършващия удар, са все същите. Той дори бе под въпрос преди мача заради възпаление в тазобедрената става и не изглеждаше в оптимална форма. Въпреки това остава играчът, способен сам да реши мач от този калибър.

Контекстът бе идеален за него. В Серия А няма отбор, който оставя толкова пространство, колкото Рома на Гасперини. Тактиката му се основава на увереността, че играчите ще спечелят индивидуалните дуели. Ефективността на този подход в Италия винаги е стъпвала и върху дефицитите на останалите тимове, които рядко разполагат с физически мощни и технични нападатели, способни да рушат персонални схеми. В този контекст Леао е изключение и загадка за италианските защити. Линията на Рома няма бързи защитници при връщане назад и срещу Леао това пролича напълно.

Вчера той докосна осем пъти топката в наказателното поле на Рома – повече от всеки друг играч. Сред хората на Гасперини най-много докосвания имаше защитникът Ндика. Леао нямаше нито един успешен дрибъл за статистиката, но всяко негово докосване накланяше терена към вратата на Свилар по начин, който Рома не можеше да контролира. Колко играчи в Серия А могат да създадат опасност от нищото по този начин? Вероятно само Маркус Тюрам.

Това е и профилът, който е най-търсен на трансферния пазар, но Серия А не може да си позволи такива футболисти. Те са и най-трудни за тактически контрол. Играчите, които могат да разбият добре организирани структури и да променят баланса на мачове, не се поддават на треньорска рамка.

Важно е и в каква система ги поставяш. Тази година Леао действа по-централно и по-рядко е изолиран на фланга. Това личеше още в мача срещу Фиорентина. Така изглежда, че му трябва по-малко, за да стане опасен. Докато преди в някои мачове с непрекъснати изолации по крилото португалецът изглеждаше безрезултатно деен, сега е по-решаващ, макар и на моменти да е по-малко активен и въвлечен в разиграването. Алегри изглежда има ясна идея как да извлече максимума от него – и то не като ограничи импровизацията му, а като я подсили.

С изключение на първите 30 минути, мачът показа идеалния модел на Милан според Алегри. Отбор, който може да прилага различни тактически решения според момента и противника. Директен тим, базиран на преходите и атаката на широчината, но способен и да бъде по-агресивен, когато усети слабост. Милан играе с ясно изразена идея и изглежда по-зрял в разчитането на моментите.

Циничен отбор, който все още има проблем в завършването, за да бъде толкова ефективен, колкото му се иска. Но притежава две огнестрелни оръжия: Пулишич срещу затворени защити и Леао срещу играещи високо отбори.

Статия: ultimouomo.com