Мисията на Ману Коне

Постоянният гравитационен център на Рома

В блатото, когато се достигна дъното, и после по пътя обратно към Европа – Ману Коне винаги беше ориентирът в сезона на Рома. Малко като флагчето в ъгъла на „Олимпико“, вдигнато към небето от самия него след победи и голове. Рядко под нивото си, с изключение на някой естествен спад във формата; почти винаги гаранция за ритъм, динамика, класа и работоспособност.

Дошъл от Борусия Мьонхенгладбах в края на август, халфът веднага събуди любопитството на феновете на Рома. Бяха му нужни само 18 минути при дебюта срещу Ювентус, за да поеме отговорността в средата на терена. Силно желан от Де Роси, след онзи мач в Торино Ману веднага започна като титуляр в следващия кръг, който остана и като най-черният ден в кампанията: равенството при гостуването на Дженоа, последен мач на ДДР начело на Рома след само четири кръга от началото на сезона.

Междувременно с екипа на Франция под ръководството на Дешан Коне привлеюе погледите на футболната общественост с блестящи изяви в сърцето на полузащитата на „петлите“. Френските медии го хвалят, феновете също, но добрият момент, който продължи и с представянето му в Генуа, изглежда беше прекъснат с идването на Юрич. Само 7 минути срещу Удинезе в дебюта на хърватския треньор; след това неравномерно разпледени участия през септември и октомври. Появиха се въпроси и съмнения относно начина, по който Юрич използва Коне, на които самият той отговори на пресконференция: „Искам да променя начина на игра, има играчи, които се адаптират по-добре. Той е талант, но има още много какво да подобрява.“

А талантът на Ману е една от малкото безспорни ценности през сезона, и в състава на Рома като цяло. Жалко, че първият му гол дойде в най-слабото представяне за годината: при разгрома с 1:5 срещу Фиорентина. Единствен лъч светлина на „Артемио Франки“ беше красивото попадение на номер 17. След 53-дневния кошмар, дойде събуждането и назначаването на Клаудио Раниери. А историята не се промени: Коне отново беше незаменим в средата на терена. Неслучайно той стана петият най-използван играч в сезона след недосменяемите Ндика и Свилар, както и тандемът в защита Манчини-Анхелиньо.

Рома започна да трупа точки, а полузащитникът добави и втори гол в шампионата, този път при победата срещу Лече на „Олимпико“. Именно след това попадение Коне въведе нова своя запазена марка – празнуването с размахване на флага до корнера.

Една година в столицата бе достатъчна, за да покаже, че е готов за голям отбор. И Коне я използва по най-добрия начин: в Рома той си извоюва място в националния тим на Франция, потвърди отличните впечатления от Тулуза и Германия, и най-вече демонстрира постоянство в качествата си. В първия си сезон с жълто-червената фланелка той записа 45 участия, най-много в кариерата си досега. С изключение на някой логичен спад във формата, Ману беше непоклатима опора в центъра на терена – още по-важна, когато нивото на съперника се вдигаше.

И точно затова остана лека горчилка след оставането му на пейката в Билбао, където мечтата за Европа се разби в катастрофата, която сътвори Хумелс. Но пътят вече е начертан – бъдещето е в краката на Ману. Трябват още повече глад, манталитет и решителност.

En mission, както казват във Франция.

Снимка: MANCINI

Статия: Lorenzo Paielli, Il Romanista