Първият истински Ювентус на Спалети

Мачът между Болоня и Ювентус беше важен и за двата отбора, които не искаха да изостават твърде много от четвъртото място. Срещата се очакваше и с оглед на предстоящия по-късно тази вечер двубой между Рома и Комо, където някой от претендентите за първите 6 места ще загуби точки.

Освен важността за класирането, беше любопитно да се види в действие Ювентус на Спалети след второто полувреме срещу Пафос. То беше значително по-добро от първата част, в която треньорът на „бианконерите“ използва схемата 4-2-3-1. Самият треньор беше посочил тази система като възможна крайна цел на тактическия му път в Юве, започнал преди месец и половина.

Преди мача, макар да потвърди желанието си да стигне до защита с четирима, Спалети омаловажи значението на схемата на игра. Той наблегна на важността на гъвкавостта и адаптирането към нуждите на мача.

В Болоня треньорът на Ювентус потвърди състава, видян в Шампионската лига, заменяйки само Тюрам с Мирети. От другата страна, Винченцо Италиано се отказа от Одгаард и заложи на халфова линия съставена от Моро, Фъргюсън и Побега. По този начин Болоня заигра с ясно изразено 4-3-3 като хърватинът бе най-ниско стоящият в средната линия.

Гъвкавостта на Ювентус

Може би за първи път откакто Спалети е начело на „бианконерите“ гъвкавостта, проповядвана на думи, се видя и на терена. Във фазата без притежание на топката Ювентус избра да пресира високо невинаги чистата разиграваща линия на Болоня. Подходът беше силно ориентиран към позициите на противниците. Това в крайна сметка определяше и защитното позициониране на Юве.

Първоначално Ювентус даваше числено предимство на ниската разиграваща линия на Болоня при преса, а домакините, с придвижването на Моро до линията на централните защитници, опитваха да изнасят топката срещу първата линия на Ювентус, съставена от Джонатан Дейвид и Кенан Йълдъз.

Зад тях, Камбиасо (вляво) и Консейсао (вдясно) се грижеха за Зортеа и Миранда. Междувременно Локатели и Тюрам пазеха двамата противни полузащитници.

Отзад, с Маккени, Калулу, Кели и Коопмайнерс срещу атакуващото трио на Италиано (Орсолини, Далинга и Камбиаги), Ювентус винаги имаше числено предимство.

Когато обаче топката стигаше до Лукуми, особено ако това ставаше бавно или назад, Консейсао атакуваше централния защитник, а Маккени се вдигаше към Миранда. С това придвижване в пресата, Ювентус прие численото равенство в дефанзивната си зона. Те разчитаха на способността на собствената си преса да спре подаването към противниковите нападатели, а също така и на умението на защитниците си да печелят индивидуалните дуели срещу играчите на „рособлу“.

В действителност пресата беше доста ефективна. Ювентус отне двойно повече топки от Болоня – както в предни позиции (12 срещу 6), така и в половината на съперника (33 срещу 16).

Това се случи и преди изгонването на Хегем в средата на второто полувреме - в първите 45 минути Ювентус отне повече топки в противниковата половина (18), отколкото след почивката

В защита представянето на Лойд Кели беше почти перфектно. Той спечели индивидуалния дуел срещу Далинга, доминирайки при всяко разиграване, особено когато Болоня търсеше своя централен нападател с вертикален пас. Същевременно беше безупречен и във фазите на защита в наказателното поле. Английският защитник спечели 10 от 12-те си дуела с Далинга. Той отне 16 топки – най-високият брой в мача – и изчисти три пъти топката от наказателното си поле.

Постепенно, уверен в ефективността на пресата си, Ювентус все по-често избираше своята по-агресивна версия. "Бианконерите" изравняваха числено задната линия на Болоня в пресата, като системно използваха Консейсао срещу Лукуми. Де факто, Ювентус се подреди във формация, наподобяваща 3-4-3, оформена според подредбата на противника във фазата на притежание.

Болоня не бе достатъчно прецизен в опитите си да преодолее пресата на „бианконерите“ и не намери директна връзка със своя централен нападател. Отобрът на Италиано бе по-успешен в търсенето на крилата си.

Камбиаги беше най-ефективният от нападателите на „рособлу“. Той работеше по левия фланг, търсейки ниски центрирания около малкото наказателно поле. Крилото успя в 6 от 8 опита за дрибъл и отправи 8 центрирания към наказателното поле на Ювентус.

Орсолини, от своя страна, работеше повече в комбинация със Зортеа - най-нагледния пример е гредата, ударена от крайния защитник на Болоня в края на първото полувреме.

Планът на Италиано

След мача Винченцо Италиано обясни избора си да заложи на 4-3-3: той се отказа от присъствието на играч зад нападателя (което е характерно за неговото 4-2-3-1), като намерението му беше да има числено превъзходство в средата на терена.

Планът обаче не проработи. Болоня не успя да изнесе топката срещу пресата на противника, а полузащитниците им бяха добре контролирани от Тюрам и Локатели. Малкото офанзивни шансове за Болоня бяха създадени от директни разигравания към крилата и от контраатаки след отнемане на топката.

Във фаза на установено притежание на топката, когато Ювентус се прибираше и подреждаше със защитна линия от пет души, дори индивидуалните инициативи на крилата бяха обезвредени от дефанзивната плътност на „бианконерите“.

Променливата Маккени

Както обикновено защитният подход на Болоня беше доста агресивен и се основаваше на персонална преса (човек за човек). Това, което обърка индивидуалните двойки беше невероятната мобилност на Уестън Маккени. Неговите постоянни движения без топка създаваха или заемаха пространства, които непрекъснато прекрояваха подредбата на отбора на терена.

Изхождайки от позицията на десен халф-бек във фаза защита, Маккени изоставяше широчината в атака и се запълваше пространствата централно. Целта беше да даде възможност на Консейсао да играе максимално с топката до страничната линия.

Тръгвайки отдалеч и заемайки позиция от дясно към централната част на атаката на Ювентус, американецът разчиташе пространствата за атака, променяйки непрекъснато позицията която атакува според движенията на португалеца.

Със същата решителност той търсеше пространство зад защитата на домакините и при дълги подавания (така се стигна до отменения гол и няколко други интересни ситуации).

Той бе и човекът, който често атакуваше наказателното поле от втора позиция при центрирания и бе опасен при играта с глава.

При това развитие левият полузащитник Побега беше ангажиран с пазенето на Локатели и често Лукуми трябваше да се ориентира към Маккени, тръгвайки отдалеч и мобилността на американеца не позволяваше на колумбийския централен защитник пълен контрол върху съперника му. Като цяло, движенията му бяха трудни за разчитане за цялата защитна фаза на Болоня.

Постоянното движение на Маккени представляваше основният фактор за гъвкавостта на Юве. То се проявяваше както в реакция на движението на съотборниците му, така и в диктуване на пас в отговор на включванията на американеца. Така Ювентус успя да преодолее пресата на Болоня, редувайки къси пасове с по-дълги и директни подавания. Само определена техническа неточност в последните 25 метра на терена попречи на „бианконерите“ да материализират цялостното си превъзходство в тактическо отношение във фазите на преса и разиграване.

Смените на Спалети

Точно половин час преди края на редовното време Лучано Спалети направи промени в стартовия си състав, заменяйки Камбиазо и Дейвид с Кабал и Опенда – двама по-директни и вертикални играчи. С тяхното влизане Ювентус започна да атакува по-праволинейно защитната линия на Болоня, която беше все така високо и смело позиционирана.

Резултатът беше изгонването на Хегем, което при резултат 0-1 на практика приключи мача. Освен ценния гол, който отбеляза, Кабал даде на левия фланг на Ювентус енергията и скоростта, които Камбиазо не успя да даде през първата част.

Тактическото бъдещето на Юве

Победата в Болоня беше много важна за „бианконерите“. В случай на грешна стъпка, те щяха да се отдалечат твърде много от четвъртото място – минималната цел на тима в първенството. В края на мача Спалети изрази задоволство от представянето на отбора, заявявайки, че според него мачът с Болоня е бил най-добрият на Ювентус, откакто той е начело.

Загубата пък струва на Болоня изпреварване именно от Ювентус и временно падане на шесто място, в очакване на Рома – Комо. Както заяви самият Италиано, отборът е изглеждал изтощен след ангажимента си в Испания в четвъртък вечер.

Интензивността е решаващият фактор за представянето на отбор като Болоня, който не разполага с толкова изключителни технически средства и разчита на енергията на своята преса, както и на бързи и директни атаки. Поради тази причина, за да поддържа високо ниво на представяне на играчите си, Винченцо Италиано ще трябва да намери начин да не позволи нивото на енергия в отбора да спада твърде много в тройния ангажимент между първенството, Лига Европа и Купата на Италия, без да пренебрегва и Суперкупата на Италия, която предстои още в края на тази седмица. Това няма да бъде лесна задача за треньора на „рособлу“.

Статия: Ultimo Uomo