Рома най-сетне има солидна ръководна структура (с година закъснение)

С пристигането на Рики Масара като спортен директор на Рома се завършва триглавата структура, която най-сетне може да вдъхне спокойствие на всеки рационален фен на "вълците" – макар и обявена с година закъснение. Въображението на привържениците вече се развихри около акронима МаГаРа – игра на думи, която обединява Масара, Гасперини и Раниери в едно митично цяло, напомнящо за незабравимия Карло Мацоне (б.р. Мацоне обичаше да използва чест римското "магара" - "дано". Ентусиазмът на феновете е на лице, графичните дизайнери полудяха, социалните мрежи се напълниха с мемета. Всичко това е много хубаво, както би казал незабравимият футболен коментатор Бруно Пицул. Но този път има нещо повече. Този път тревата ни наистина изглежда по-зелена от тази на съседа. Защото това не е изкуствено положен килим върху изгнила почва, проядена от червеи. Този път се сеят семена, които могат да пуснат дълбоки корени – стига обаче да има слънце и обилно напояване, без някой да ги съсипе с внезапен варварски набег, както вече се е случвало в недалечното минало.

Масара – директорът, който Де Роси искаше още преди година

Рики Масара бе човекът искан от Даниеле Де Роси преди повече от година (Бурдисо бе алтернативата). Тогава младият треньор още вярваше, че може да изгради Рома, способна да се конкурира в краткосрочен план, но най-вече да расте с перспектива. Мечтаеше да работи рамо до рамо с Масара на трансферния пазар, за да изгради състав от млади и перспективни таланти – точно онези, за които сега говори и Гасперини.

Вместо това му бе даден млад французин с добри намерения, измъкнат от Ница благодарение на алгоритъма на Retexo – човек, който не говореше италиански, едва се разбираше на английски и очевидно не познаваше местния пазар. Масара пък отиде в Рен – достатъчно, за да продаде именно на Рома Ле Фе по настояване точно на Гисолфи.

Светът наопаки

В онези дни дирижираше Лина Солуку – друга млада мениджърка, този път взета от Олимпиакос. Тя бе назначена лично от Дан Фридкин, който я бе харесал по време на срещи на ЕКА. Когато Де Роси започна да изпитва неизбежни трудности при сглобяването на очевидно несъвършен отбор, нито Солуку, нито Гисолфи го защитиха – напротив, те само усложниха положението. И Дан взе прибързаното решение да го уволни само след четири кръга и, най-вече, само два дни след като за първи път бе тренирал отбора в пълен състав.

Едно е сигурно – Раниери и Масара никога не биха посъветвали или одобрили уволнението на Гасперини, ако в първите четири кръга Рома загуби от Болоня и направи равенства с Пиза, Торино и Лацио. Резултати, които букмейкърите биха оценили като напълно възможни – точно както нямаше нищо изненадващо в трите точки от първите четири мача преди година.

Ако Фридкин все пак реши да уволни треньора само за да демонстрира властта си, сме сигурни, че Раниери и Масара биха го оставили сам с последиците от решението, вместо да се възползват от ситуацията като Солуку.

Една почти перфектна структура

С Масара като спортен директор, Раниери като координатор и Гасперини начело на отбора, Рома днес разполага с (почти) идеална структура. Единственото, което липсва, е CEO с футболна визия – нещо като римския вариант на Бепе Марота. А кой знае, може би Дан Фридкин ще ни изненада още веднъж. Засега ни остава да се радваме на издигането на Раниери (негово е решението за Гасперини, негова е и ръката зад завръщането на Масара) и на завръщането на още един блуден син – Масара, който не напусна поради гордост, а защото бе унизен от друг американски президент, сбъркал неговата сериозност със слаб характер.

Жалко за тази изгубена година, но ни утешава мисълта, че без всички онези грешки, може би никога нямаше да видим и завръщането на Клаудио Раниери. Сега всичко изглежда на мястото си.

Даниеле Ло Монако, Il Romanista | Снимка: asroma.com