Ръководство за сезон 2025/26: Ювентус на Тудор

ПОЗИЦИЯ ПРЕЗ МИНАЛИЯ СЕЗОН: 4-о място

ИНТЕРЕСНА СТАТИСТИКА ОТ МИНАЛИЯ СЕЗОН: в 29-те мача под ръководството на Тиаго Мота Ювентус бе вторият отбор в Серия А с най-нисък PPDA (9.87) и допускаше средно по 0.97 очаквани голове на съперниците на всеки 90 минути (данни Hudl StatsBomb). В 9-те мача водени от Игор Тудор Ювентус смъкна на 9.20 индекса си на PPDA (вторият най-нисък показател в Серия А след Болоня) и допускаше едва 0.81 очаквани голове (xG).

НОВИ ПОПЪЛНЕНИЯ: Жоао Марио, Джонатан Дейвид, Даниеле Ругани, Филип Костич, Фабио Мирети.

НАПУСНАЛИ: Алберто Коща, Самюел Мбангула, Тимъти Уеа, Рандал Коло Муани, Ренато Вейга, Дъглас Луис.

На 3 юни 2025 г. Ювентус обяви с официално обръщение на сайта си раздялата със спортния директор Кристиано Джунтоли. Ден по-късно постът на генерален директор бе поверен на Дамиeн Комоли. Още една революция - поредната за клуб, който продължава да търси изгубеното си величие и така и не успява да изгради стабилен управленски и спортно-технически проект.

Миналият сезон беше първият напълно белязан от ерата Джунтоли: той започна с бурното уволнение на Алегри и продължи с радикална промяна: назначаването на Тиаго Мота и дълбоко обновяване на състава, финансирано най-вече с продажбата на млади таланти като Хюйсен, Суле и Баренечеа.

Провалът на Мота и катастрофалният сезон на най-скъпите покупки Копмайнерс, Дъглас Луис и Нико Гонсалес (стрували общо над 150 млн. евро ) поставиха край на ерата „Джунтоли“ и отново откриха нов цикъл за „бианконерите“.

Комоли започна да действа оперативно едва през юни - твърде късно за клуб от подобна величина. Първото му голямо решение беше изборът на треньор: след отказите на Антонио Конте и Джан Пиеро Гасперини, Юве потвърди, че Игор Тудор остава на пейката. Първото впечатление беше, че хърватинът остава повече поради липса на алтернатива и ограниченото време преди Световното клубно първенство в САЩ.

Тудор все пак спечели доверие с резултатите си: в 9-те мача от края на миналия сезон той спечели 18 точки и осигури място в Шампионската лига. Още от дебюта срещу Дженоа хърватинът наложи любимото си 3-4-2-1, дори цената му да бе използване на играчи на непривични позиции. Той изостри стила на игра, направи Юве много по-вертикален в атака и изгради агресивна защита чрез по целия терен.

Необходимостта от резултати обаче го принуди да прави и доста компромиси особено в защита. В тежките гостувания срещу Рома, Болоня и Лацио тимът заигра в по-нисък блок и взе три ценни равенства, които се оказаха ключови за Шампионската лига.

На Световното клубно първенство, както и в приятелските срещи преди новия сезон, Тудор потвърди неотменимостта на схемата 3-4-2-1. Неговата категоричност предполагаше пазар, ориентиран към профили, които да отговарят на специфичните изисквания на системата му. Но тежките провали от предишните кампании оставиха на Комоли скъп и нефункционален състав, който първо трябва да бъде олекотен чрез продажби.

Лятната селекция започна с постоянното привличане на Калулу и Консейсао (след успешните им наеми), последвани от безплатния трансфер на Джонатан Дейвид - нападател със 109 гола и 30 асистенции в 232 мача за Лил. След първите три хода обаче трансферната кампания бе замразена в очакване на продажби, които да отворят място за нови попълнения. Засега Юве успя да се освободи от Тимъти Уеа (в Олимпик Марсилия), Самюел Мбангула (Вердер Бремен) и да размени с Порто Алберто Коща за Жоао Марио с малко доплащане в полза на торинци.

Мач с два гола и асистенция за Лил на Джонатан Дейвид

Ювентус изигра всички контроли през лятото с усещането, че съставът все още не е окончателен, и с несигурността дали може още да работи активно на пазара. Причината са трудностите да бъдат продадени най-скъпоплатените футболисти като Влахович и Нико Гонсалес (а и за трансфера на Дъглас Луис в Нотингам Форест бяха нужни доста усилия, като клубът ще получи едва 3 млн. евро за наема през този сезон).

Футболът на Игор Тудор има доста сходства с този на новия треньор на Рома Гасперини, както в схемата на игра, така и в интерпретацията на различните фази на играта. При владение на топката веднага личат големите отговорности на двамата играчи зад централния нападател.

В начална фаза на изграждане Юве на Тудор обикновено „изпразва“ халфовата си линия: двамата бранители по крилата се изтеглят по фланга, за да осигурят ширина, а един от полузащитниците (обикновено Локатели) се връща до централния защитник и така се оформя линия от четирима при изнасянето на топката. Често другият вътрешен халф Тюрам се изнася вляво, а вътрешните пространства се покриват от движението към топката на двамата "трекуартисти", които получават подавания и в по-задни зони, допринасяйки още в ранните фази на разиграването.

Напред двамата офанзивни играчи участват в комбинациите по крилото заедно с халф-бековете, но също така носят основната креативна тежест в последната третина. Това означава, че от тях се изискват различни и комплексни задачи, изключително натоварващи физически и тактически. В момента тези роли се изпълняват от Кенан Йълдъз и Франсиско Консейсао. Турчинът впечатлява с класата си: има свободата да се връща се назад, да свързва играта, да играе в тесни пространства, да дриблира, да стреля и да атакува в дълбочина. Консейсао все още буди съмнения, особено при организираното разиграване и взаимодействието по фланга, макар че напредъкът му след преместването в по-централна роля е очевиден.

Алтернативите изглеждат ограничени: Мирети и младият Аджич, а преди продажбата и на Дъглас Луис, който също бе пробван в тази роля. Но нито Мирети, нито Луис имат нужната скорост и острота, за да играят в зоната зад централния нападател. Нико Гонзалес пък бе преместен да играе по целия фланг, тъй като му липсва нужната техника при първо докосване и водене на топката в гъсти зони за игра в по-предните позиции.

В атака се говори усилено за повторно привличане на Коло Муани, който при Тудор вече бе използван основно като централен нападател, а рядко и без особен успех се подвизаваше и зад нападателя. Същото важи и за Джонатан Дейвид - техният принос зад нападателя е под въпрос, макар по различни причини.

Така рискът е Ювентус да разчита почти изцяло на Йълдъз и Консейсао за една от най-важните и натоварващи роли, без да има достатъчно равностойни алтернативи. В нападение „бианконерите“ развиват играта си главно през страничните вериги. Тимът е изградил „силна“ и „слаба“ страна: вляво с Тюрам, Кели, Камбиазо и Йълдъз се създава зона на натрупване на техника и позиции, за да се печели превес, докато вдясно комбинациите са по-елементарни, но Жоао Марио показа срещу Дортмунд и Аталанта, че може да влиза навътре и да атакува в дълбочина.

Присъствието на един маневрен централен нападател като Джонатан Дейвид, който се движи много, отваря пространства и умее да свързва играта, изглежда ключово за офанзивната ефективност на отбора.

В последната контрола преди началото на шампионата срещу Аталанта Игор Тудор заложи на Копмайнерс вместо Локатели на позицията вътрешен халф. Присъствието му направи ролите на двамата вътрешни полузащитници по-малко фиксирани, като нидерландецът се редуваше с Тюрам в подкрепа на по-офанзивните действия, обогатявайки по този начин и дясната зона. Ако приемем Копмайнерс за вътрешен халф, Ювентус изглежда има нужда от още един полузащитник, за да разполага поне с четирима за двете позиции. В момента четвърти може да се счита универсалният Маккени, който и този сезон би трябвало да остане. Ще видим дали клубът ще го сметне за достатъчен или ще се насочи към пазара за още един играч и дали ще търси потенциален титуляр или просто вариант за ротациите.

В дефанзивна фаза Ювентус се опитва да пресира високо, пазейки съперниците си персонално. Данните показват ясно предпочитанията на Тудор. Верона, воден от хърватина в 35 мача, бе четвъртият отбор в Серия А с най-нисък PPDA (показател, който измерва колко владения на съперника се допускат преди да бъде предприето дефанзивно действие - колкото е по-нисък, толкова по-ефективна е пресата). През сезон 2022/23 Олимпик Марсилия пък бе отборът с най-нисък PPDA в цялата Лига 1: категорично доказателство за волята на Тудор да практикува агресивна и офанзивна преса. При преодоляване на този опит за натиск, Ювентус се подрежда в 5-4-1, в което активно участват всички играчи, включително и централният нападател.

Както летните контроли, така и мачовете от миналия сезон показаха слабости в прехода към защита. Склонността в офанзивна фаза да се изпразва централната зона прави структурата уязвима при загуба на топката и поставя големи индивидуални отговорности върху защитниците в неудобни ситуации. Качеството на владението и представянето на бранителите в тези специфични тактически условия ще бъдат ключови за стабилността на прехода в защита. Завръщането на Бремер, който изглежда в добра физическа форма (въпреки въпросителните около издръжливостта му за пълни 90 минути), е най-добрата възможна новина в това отношение - както за пресата, така и за защитата на наказателното поле, където „бианконерите“ миналия сезон често страдаха от липсата на ръст и физическа мощ.

В отбрана Ювентус изглежда е решил да запази Даниеле Ругани, разчитайки на неговия опит, и клубът не изглежда да търси нов бранител в последните дни от пазара. Така задната линия трябва да бъде съставена от Бремер и Ругани, както и подновилия договора си Гати и Калулу (десни централни защитници), Кели (ляв централен), и универсалния Савона, използван от Тудор и в центъра на защитата. Очаква се и завръщането на Хуан Кабал, предвидено за края на септември - колумбиецът остави отлични впечатления с изявите си в черно-бяло преди контузията и може да се превърне в сериозна алтернатива на единствения ляв крак в линията Лойд Кели. Това е важно качество за осигуряване на широчина и изнасянето на топката при разиграване.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ДОБЪР ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

Късните продажби (Дъглас Луис, Нико Гонсалес и Влахович) финансират бляскав трансферен прозорец: пристигат Санчо, Жегрова и най-вече Коло Муани. С преместването на Маккени стабилно на фланга и със изненадващо завръщане на Николуси Кавиля, който допълва средната линия, съставът намира нов баланс. „Алианц Стейдиъм“ се влюбва в Джонатан Дейвид, който решава дербито с Интер с два гола за 2:0, а Тудор менажира отлично ротациите в нападение. Йълдъз се утвърждава като играчът с най-много игрово време, докато Консейсао, Санчо и Жегрова се превръщат в оръжия от пейката.

Въпреки труден период между ноември и декември, съвпаднал с нова контузия на Бремер, завръщането на бразилеца и израстването на Кабал връщат стабилността в защита. През март Ювентус е още в битката за скудетото на 4 точки зад Интер. В крайна сметка нерадзурите печелят, но второто място, комбинирано със „Златната обувка“ на Джонатан Дейвид (19 гола), носят на Тудор нов вот на доверие и връщат на Юве позабравената аурата и нова амбиция. Йълдъз, вързан с нов договор още през януари, се превръща в символа на отбора.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ЛОШ ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

Меркатото не се развива според очакванията: Влахович остава, но играе малко в очакване на трансфер в Милан, а Коло Муани остава в ПСЖ. Атаката разчита почти изцяло на креативността на Йълдъз и Консейсао, които са принудени да играят извънредно. Предвидимостта на офанзивната игра и трудностите в защитния преход превръщат Ювентус в едноизмерен отбор. С течение на седмиците тимът допуска много голове на контраатака.

Дългото отсъствие на Бремер усложнява още повече ситуацията и през декември Ювентус вече е на -9 от върха. След домакинска загуба от Наполи, Тудор е уволнен. На негово място идва Спалети, но той не успява да обърне негативното течение на сезона. Шестото място изпраща Юве в Лигата на Конференциите и това неминуемо води до раздяла с Йълдъз, който е продаден на Челси за 100 милиона.

КЛЮЧОВ ИГРАЧ

Постоянство и надеждност са основните характеристики на Джонатан Дейвид. В Лига 1 той никога не е падал под 13 гола на сезон (с максимум от 24) и винаги е изигравал поне 32 мача в шампионата. В контекст, който го поставя в центъра на играта, какъвто е този на Юве с Тудор, той може да се превърне в една от най-добрите инвестиции за сезона.