Ръководство за сезон 2025/26: Милан на Алегри

ПОЗИЦИЯ ПРЕЗ МИНАЛИЯ СЕЗОН: 8-о място

ИНТЕРЕСНА СТАТИСТИКА ОТ МИНАЛИЯ СЕЗОН: Милан беше отборът, спечелил най-много точки в Серия А, след като е изоставал в резултата (21 - срещу 19 за Аталанта). Това може да се тълкува по два противоположни начина. Първият е, че отборът често не влиза концентриран в мачовете и лесно допуска да изостава. Вторият е, че по качества Милан вероятно не отстъпва на никого в Италия.

НОВИ ПОПЪЛНЕНИЯ: Ардон Яшари, Самуеле Ричи, Первис Еступинян, Лука Модрич, Пиетро Терачано

НАПУСНАЛИ: Тижани Рейндерс, Тео Ернандес, Емерсон Роял, Марко Спортиело, Лука Йович, Франческо Камарда, Матия Либерали, Алесандро Флоренци, Ноа Окафор

Сезон 2025/26 за Милан е година на изкупление и свеж старт във всякакъв смисъл. Изкупление заради нуждата от съвземане и консолидиране както на управленско, така и на кадрово ниво след катастрофата от миналата година. И реставрация и свежо начало, защото за целта бе избран класическият метод - с по-ясно разпределение на властта: спортен директор от най-опитните в Италия, свикнал да следва традиционни пазарни способи, и може би най-консервативният треньор сред наличните на пазара. С други думи, само един провален сезон бе достатъчен, за да бъде отречен миналогодишният проект и да се осъзнае колко крехки са били основите му.

Смяната на посоката беше наложителна, защото проблемите на Милан от миналия сезон бяха само отражение на една командна верига, която изобщо не работеше. Липсваше съгласуваност между състава и избраните треньори, в съблекалнята нямаше водещи фигури, с които играчите да се идентифицират, дори културата на работа в Миланело не бе на най-високо ниво.

Създаването на по-професионална среда е решаваща предпоставка за следващия сезон в Милан. В тази насока са ходове като продажбата на Тео Ернандес и привличането на Лука Модрич, който само с присъствието си би трябвало да служи за пример. По същата логика е и изборът на Масимилиано Алегри за треньор: той няма да води отбора само на терена, а ще запълни и някои от празнотите, довели до провала на последния Милан - нещо сходно с периода на преход в Ювентус след Аниели.

В способността на Алегри да се справи с толкова деликатни проблеми едва ли има сериозни съмнения. Но от гледна точка на играта, какво може да даде той на „росонерите“? Съставът на Милан продължава да е силно ориентиран към атаката, а някои играчи, особено в защита, не изглеждат напълно съвместими с неговите идеи.

Със сигурност отборите на Алегри се променят в течение на сезона. Вероятно тосканският треньор ще използва първата част от шампионата, за да експериментира, а окончателна форма на тима ще стане ясна с настъпването на новата година.

В очакване да разберем какво лице ще покаже Милан в решаващите моменти от сезона, можем да се опитаме да извлечем някои насоки от контролите през лятото. Гледането на футбол през август обикновено не означава много, но въпреки това първите изяви може би ни подсказват за някои тенденции.

Първата и може би най-интересната, засяга позицията на Леао: Таре все още търси централен нападател, но ако не пристигне истинска деветка, изглежда, че основният кандидат да заеме този пост е именно Леао, тъй като очевидно Хименес не вдъхва достатъчно доверие на Алегри. В последните часове обаче трансферните инсайдери поставят Милан много близо до Виктор Бонифейс, което би усложнило още повече йерархиите в атака.

В един Милан изграден за преходи, какъвто Алегри вероятно ще търси в мачовете срещу големите съперници, Леао би могъл да се чувства добре и като централен нападател - позиция, на която неговата слаба склонност към работа в защита би тежала по-малко. А когато Милан владее топката? Като деветка португалецът ще докосва по-рядко топката, но би могъл да бъде стимулиран да атакува дълбочината - движение, което започна да изпълнява по-редовно едва в последните месеци на Фонсека.

Играта на Леао в дълбочина позволява постоянни вертикални топки, както се случва тук при паса на Салемакерс - португалецът винаги има преднина пред директния си съперник от гледна точка на бързина и гъвкавост

Независимо от началната му позиция, е важно Леао да бъде винаги в центъра на събитията - нещо, което твърде често не се случваше през последните години за дълги периоди от мачовете. Дори и да започва отляво, трябва да се избягва ограничаването на докосванията му само по крилото, като се разнообразят начините, по които получава топката.

Ако Леао не направи истински скок в приноса си, то това не е само негова вина, а и резултат от твърде честите подавания към него, когато треньори и съотборници просто очакваха той да решава съдбата на атаките в почти невъзможни ситуации. Леао е индивидуалист, но когато бъде принуждаван да получава топката почти винаги на място и без подкрепа, това му пречи да разгърне таланта си и да стане по-завършен футболист.

От тази гледна точка ще бъде важно да се изградят синергии, които да разширят възможностите му. Алегри обича да казва, че иска да остави таланта свободен, без прекалено много указания. В Ювентус обаче честите атаки на големи разстояния и липсата на играчи с добър прочит и асоциативна жилка обезсмисляха тази свобода.

В Милан ситуацията може да е различна. Много от най-добрите играчи на „росонерите“ са склонни да се приближават към съотборниците и да скъсяват дистанциите, за да влизат в диалог. Еступинян при изнасянето отзад, Яшари и Ричи в халфовата линия, Пулишич и Салемакерс в нападение. Да не говорим за Модрич, от когото се очаква да промени начина, по който Милан атакува в мачовете, които ще има възможност да изиграе. Всички те са динамични играчи, които обичат да разменят позиции и подавания. Те не се нуждаят от консолидирани структури, защото имат интелигентността и техниката да разчетат ситуацията и да направят правилния избор. Ако успеят да въвлекат и Леао в това свое виждане за футбола, тогава Алегри може да се окаже прав: именно на такива играчи трябва да се остави свобода.

Останалото ще трябва да свърши защитата - голямото притеснение на Алегри към момента. Лесно е да си представим какъв ще е подходът на „росонерите“ този сезон. От гледна точка на схемата, окончателната подредба ще се изясни по-нататък. Срещу Ливърпул например видяхме 4-4-2, което постепенно при отстъпване назад се превръщаше в 5-3-2. Срещу Лийдс блокът се нареждаше в 5-4-1, макар и малко по-високо.

Срещу Ливърпул (в най-успешната контрола през лятото) Милан се защитаваше с 4-4-2 при първоначалната атака на англичаните, но след това Салемакерс се прибира до защитната линия и формира петица в отбрана

Във всеки случай Милан на Алегри няма да се защитава твърде агресивно, освен в определени моменти от мачовете. Фазите на позиционна защита ще бъдат повече или по-малко продължителни в зависимост от качеството на съперника. Но ще имат ли "росонерите" достатъчно дефанзивни качества, за да ги издържат?

Пакетът от централни защитници не изглежда като най-добрия микс за отбор на Алегри. Павлович е твърде импулсивен и в наказателното поле е доста несигурен. Габия е по-разсъдлив, но притежава ли нивото, за да бъде титуляр в Милан? Томори в последните сезони изобщо не беше надежден - дали играейки за треньор, който ще го натоварва повече в дефанзивен план, ще успее да се върне към предишното си ниво?

И халфовата линия не изглежда твърде стабилна без топка. Докато във фаза на владение този сектор изглежда доста подходящ за Алегри заради съчетанието от технически и физически качества: Лофтъс-Чийк би бил идеалната вътрешна халфова опция за него, но е невъзможно да се разчита на играч с неговата физическа (не)издръжливост; нагласата на техническите надарените Модрич, Ричи, Яшари е да се организират сами и постоянно да търсят смяна на фланговете, но без топка Милан няма да разчита на истински "пивот" пред защитната линия. Фофана е по-скоро агресивен халф, ориентиран към отнемания на топката, отколкото класически дефанзивен полузащитник, способен да се защитава позиционно.

С две думи, за Алегри може да не е лесно да приучи състава към своята идея за защита. Все пак фактът, че Милан ще играе само по един мач седмично, би трябвало да му помогне в този процес.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ДОБЪР ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

Милан тръгва колебливо: побеждава Кремонезе, но завършва наравно с Лече, който всъщност би заслужавал да спечели. Първите недоволства вече са налице, но в третия кръг идва шедьовърът, който сплотява целия клуб около философията на Алегри: Болоня на Винченцо Италиано прави 70% владеене на топката и изпраща 47 центрирания, които носят 0.86 очаквани голове и нито един реализиран. Милан печели с единствен проблясък на Леао на контраатака. Между януари и февруари отборът изглежда способен да се бори за Скудетото: „Трябва да сме там през март, а после ще видим. Ще трябва да сме готови да се възползваме, ако някой не свърши работата си“, повтаря Алегри. След победа в дербито с гол на Еступинян, в интервю за „Доменика Спортива“ Алегри лукаво заявява, че ако иска, може да обясни на присъстващите в студиото как правилно да се използва еквадорският бек. Феновете на Милан възвръщат гордостта си, посланието на новия треньор ги завладява. Скудетото все пак остава химера - Милан спира да вярва в него именно през март, но се завръща в Шампионската лига с оптимизъм за бъдещето.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ЛОШ ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

Милан започва колебливо и след илюзорни победи над Кремонезе и Лече печели само една точка в следващите три мача: загуба с 1:3 у дома от Наполи на Конте повдига първите съмнения. Алегри проповядва спокойствие и твърди, че най-добрият Милан ще се види чак от февруари-март. Междувременно обаче отборът куца, а съперниците трупат аванс. Наполи, Интер и Ювентус здраво заемат първите три места, Рома на Гасперини също впечатлява на четвъртото, а и Комо, Аталанта и Болоня изглеждат по-конкурентни от „росонерите“.

През януари, след загуба с 0:1 от Фиорентина, стадионът освирква отбора и треньора при излизането, докато резервира емблематично „Pioli is on fire“ за стария наставник, който отива да поздрави курвата с ръка на сърцето си. Таре опитва да поправи нещата с привличането на централен нападател от косовски произход, който прави впечатление в швейцарското първенство. Междувременно Ибрахимович публикува истории от почивките си, докато отборът изглежда играе без цел. Сезонът завършва с шесто място и полуфинал за Купата на Италия. RedBird, за пореден път, срива техническия проект и връща пълната власт в ръцете на Ибрахимович.

КЛЮЧОВ ИГРАЧ

Безсмислено е да се дискутира кой е най-важният играч в Милан: докато Рафа Леао носи червено-черната фланелка, именно той ще трябва да накланя везните. Предстоящият сезон може да бъде един вид „нулева година“ за португалеца от тактическа гледна точка. Леао е призван да направи крачка напред и да покаже, че може да се възползва от свободата, която новият треньор ще му даде. И на ментално ниво това трябва да е годината на зрелостта му. На терена, в дългите фази на позиционна защита, които очакват Милан, той не трябва да се изключва от мача. С такъв талант на 26 години вече не са приемливи анонимни сезони.

Снимка на корица: iolansafoto

Статия: ultimouomo.com