Тактически анализ: как Лаутаро и Тюрам разбиха Болоня

По-малко от месец след полуфинала за Суперкупата на Италия на 19 декември, Интер и Болоня отново се изправиха един срещу друг в първенството в мач със голяма тежест за класирането. За разлика от двубоя в Рияд, завършил с победа на отбора на Италиано след дузпи, този път сблъсъкът беше без история. Превъзходството на отбора на Кристиан Киву беше категорично.

В традиционния дуел между гъвкавата игра на "нерадзурите" и строгите персонални покривания по целия терен на "рособлу", този път надделя първото. Решаваща се оказа най-вече играта на нападателния тандем Лаутаро Мартинес и Маркюс Тюрам. Двойка, която съживява италианската традиция на головите тандеми като Пуличи и Грациани, Дел Пиеро и Индзаги, Виали и Манчини.

В съвременния футбол, с масовото използване на системи с един централен нападател и крила или с деветка, подпомагана от двама плеймейкъри зад нея, нападателните двойки почти изчезнаха от елитните отбори. В този смисъл Интер е изключение в Серия А. Това е единственият тим сред кандидатите за челните места, който залага на тандем в атака.

Срещу Болоня Тюрам и Лаутаро функционираха именно като Виали и Манчини. Двамата са изградили помежду си връзка, която е както емоционална, така и техническа. Те се намират инстинктивно, движат се синхронно и всеки от тях може да бъде както първи, така и втори нападател.

Нагледен пример за синхрона между двамата: Лаутаро намира Тюрам за чиста позиция сам срещу Раваля

В рамките на непрекъснатите ротации, с които нерадзурите разрушаваха определената система на персонално покритие на Италиано, именно Лаутаро и Тюрам изпълняваха ролята на своеобразен „лост“, около който да се развива и дооформя атаката в последните тридесет метра от терена.

Голът на Жиелински отново е плод на хитра комбинация между двамата, която продължава с асистенцията на аржентинеца за удара на поляка

Не е случайно, че според данните на Football Reference двамата са имали индустриално количество докосвания до топката: 48 за Тюрам и 41 за Лаутаро. За сравнение, аржентинецът е разполагал със същия брой топки като халф като Николо Барела и с три повече от Пьотр Жиелински. Това постоянно търсене на комбинация в движенията и отиграванията на двата офанзивни ориентира, заедно с вече споменатите ротации и с винаги доброто изнасяне на топката, в крайна сметка обърка защитните механизми на Болоня.

И това се случи както заради трудностите на централните защитници Хегем и Лукуми в индивидуалните дуели с нападателите на Интер, така и заради качеството в отиграванията на Лаутаро и Тюрам, които придаваха още по-голяма сигурност в притежанието на "нерадзурите". При тези предпоставки лесно се разбира защо Интер създаде толкова много голови положения. Че вечерта ще бъде трудна за Болоня си пролича още в първите десет минути, в които Федерико Раваля трябваше да прави поне три решаващи спасявания.

Ако погледнем показателя за брой предотвратени голове от вратаря спрямо качеството на отправените удари, стражът на Болоня е спасил цели 3.1 гола. Това показва, че крайният резултат от 3:1 можеше да бъде още по-убедителен за домакините.

Това, което липсваше на Интер, въпреки силното представяне, беше способността да материализира всичко създадено - хроничен проблем за "нерадзурите" през този сезон. Според данните на Understat те изостават спрямо очакваните голове с почти две попадения. И неслучайно две от трите попадения снощи дойдоха след корнери. Оръжие, което продължава да работи отлично: с двата гола в неделя вечер попаденията на Интер от ъглови удари вече са осем. Най-добър показател в цялата Серия А.

Що се отнася до Болоня, мачът на „Сан Сиро“ представлява зрялостен изпит, който не беше издържан. Отборът на Италиано опита да изиграе в обичайния си стил, основан на преса, но без реална ефективност. Броят на центриранията, произведени от състав, който по принцип е много продуктивен в това отношение (едва 10), не е знак за промяна в стратегията, а по-скоро показател за трудностите на Болоня да установи контрол върху притежанието в половината на Интер.

Вертикалността, която традиционно характеризира играта на хората на Италиано, този път не беше толкова резултатна, колкото в много други случаи. Всеки път, когато топката се изнасяше или подаваше напред, тя биваше своевременно върната назад от защитниците на Интер. Гостите се опитаха да бъдат смели, като вдигнаха високо пресата срещу изнясянето на топката на Интер и държаха защитната линия напред, но това не успя да отнеме дълбочината на атакуващите играчи на съперника.

Изнасянето на топката за домакините при високата преса на Болоня

Така двубоят в Милано беше мач, който Болоня изигра със своите обичайни оръжия, но срещу съперник, който този път намери ключа, за да обезвреди играта му. Интер наложи по-висок интензитет и по-добро техническо качество, започвайки от двамата си офанзивни лидери.