
Вече не е изненада Аталанта да победи Челси
Бергамаските вече могат да се мерят с всеки, особено в Европа - дори когато колебливите игри в Серия А ни караха да отвикнем от тази идея
Има нощи в Шампионската лига, които показват истинската стойност на един отбор. Или, по-точно, на един клуб. Аталанта днес е в елита на Европа, всъщност така е от години. Това вече е един голям клуб. Не бива да ви заблуждават провалът във Верона, трите гола от Сасуоло на "Ню Баланс Арена" или 12-тото място в първенството. Това са изключения. Независимо от циклите, смяната на треньори и подмяната на футболистите, тези нерадзури са същите, които спечелиха в Марсилия и после, пак на този стадион, победиха Челси с 2:1 след много силен мач. Същият Челси, който в предишния кръг вкара три гола на Барселона. Световният клубен шампион, макар турнирът на ФИФА от юни и юли 2025 още да стои странно в представите на хората.
Рафаеле Паладино го каза ясно след мача: "Вечер с голяма стойност. Подобни мачове придават увереност". Аталанта, неговата Аталанта, поредна нова версия за сезон 2025/26 след напускането на Гасперини, имаше нужда от това. Не за да излезе от кризата, а за да си върне усещането, че е голям европейски отбор - нещо, което бе прието за нормалност вече години наред. И да напомни на италианския и европейския футбол, че това е пътят, по който Перкаси и Бергамо са тръгнали и ще продължат и занапред.
Попаденията на Скамaка и Де Кетеларе, двама от най-чаканите нови лидери на тима, имат допълнително значение, защото дават на отбора истинска инжекция от увереност. Напомнят какво представлява днес Аталанта - бившият провинциален клуб, който за последните осем сезона има седем участия в Европа, четири подиума в Серия А, три финала за Купата на Италия и преди две години вдигна Лига Европа, при това с гръмко 3:0 срещу отбор, който не беше губил 52 мача.
Аталанта е и клубът на реалните капиталови печалби, на талантите, израснали в школата, и на мнозина други футболисти, възродени в черно-синьо. Проект, който работи в инфраструктурата, в академията, в управлението. Рядка добродетел и пример за правилно развитие в италианския футбол. А колебливият сезон досега в шампионата трябва да се приема като физиологичен спад, неизбежно пренастройване след години на изпипани механизми и начин на работа от Гасперини.
Ще стигне ли мощното второ полувреме, с което бе обърнат Челси, за да се преобърне и съдбата на настоящия сезон? Устойчивостта на проекта на Паладино, още повече след бързия крах на Иван Юрич, ще може да се оцени само с времето. Важното е друго. С победата над Челси Де Роон и съотборниците му могат да играят отново по-силни и по-уверени, но най-вече показаха на всички, включително на феновете в Бергамо, че подобни подвизи трябва да се вкусват и празнуват, но не и да изненадват. Днес Аталанта е признат европейски гранд. Затова истинската новина е, че се мъчи в първенството, а не че може да победи Челси, да разгроми Айнтрахт като гост, да се изкачи на трето място в груповата фаза на Шампионската лига.
Когато Алехандро Гарначо, появил се през второто полувреме без да се отличи, каза в навечерието на мача с типичната нахаканост на млад играч от Висшата лига, че не познава добре Аталанта, той показа незнание за една от най-интересните истории в съвременния футбол. Времето поставя всичко на мястото си. Резултатите от терена още повече.
Други подобни материали









