Защо Ювентус не повярва в Мирети?

На 21 декември 2021 г. Фабио Мирети дебютира за първия отбор на Ювентус. Едва на 18, с изтънчено първо докосване и изящна техника. Още в първите му мачове си личи едно рядко качество – усещането за играта. „Един от онези, които разбират футбола“, както го описва Масимилиано Алегри, треньорът, който му дава шанс и започва да му се доверява редовно от сезон 2022/23.

Мирети е „ювентинец до мозъка на костите си“, както сам се определя. Роден в малко градче до Торино, влиза в академията на Ювентус на седем години и преминава през всички възможни гарнитури – винаги като капитан, винаги сред най-добрите, винаги играещ с по-големите.

За феновете на Юве това е мечта – рядък случай, в който всичко съвпада идеално. Заради размера на града, високото ниво на състава и хроничната липса на внимание към школата, клубът почти никога не е имал играчи тип Джерард – напълно сляти с идентичността на отбора. Мирети изглеждаше способен да бъде такъв. Говореше се за него като „новия Маркизио“, може би единственият подходящ паралел.

По-малко от четири години по-късно, Мирети е на прага да напусне Ювентус. Съгласил се е да стане играч на Наполи, остава само двете страни да финализират сделката. Първата оферта не удовлетворява Юве, но последното предложение от около 14 милиона евро изглежда ще затвори преговорите. За клуба това са чисти +14 милиона в баланса, тъй като е продукт на академията. А, както пише „Тутоспорт“, на „Континаса“ „през последните година и половина като че ли спряха да вярват в качествата му“.

Как се стигна дотук? Как Ювентус изгуби вяра в един от най-талантливите играчи, излезли от школата му – полузащитник, събрал 75 мача за първия отбор между 18 и 20 години, рекорд за клуб, който традиционно гледа подозрително на младостта?

През 2022 г., когато трябваше да избира кого да прати под наем между него, Фаджоли и Ровела, клубът се раздели с Ровела, който по-късно замина за Лацио. Тримата изглеждаха бъдещето на Ювентус и на Италия в средата на терена. Три години по-късно никой от тях не е в Торино, а само Ровела стигна трайно до националния отбор.

Силните и слабите страни на един „интелигентен“ футболист

В първия си пълен сезон с Алегри Мирети беше най-харесваният от младите. И с причина: при множеството контузии и хаотичния пазар на халфове в клуба, никой друг нямаше неговите качества. Разбира се, носеше и типичните слабости на възрастта си – колебания, лековати грешки (като провокираната дузпа срещу Бенфика), прибързани решения. Но имаше и онова, което трудно се учи: четене на играта, тактическа зрялост, движение без топка, елегантен първи контрол и добра визия.

Дори когато Алегри започна да предпочита по-универсалния Маккени, Мирети винаги изглеждаше част от бъдещите планове. С идването на Тиаго Мота през 2024 г. надеждите се възродиха – ново „хибридно“ виждане за играта, нов договор до 2028 г., похвали от треньора. И после настъпи обрат: изпратен под наем в Дженоа, поискан лично от Алберто Джилардино.

Пропадането и възраждането в Дженоа

Ходът изглеждаше логичен: младият играч трябва да играе. Но още при пристигането си Мирети бе контузен, пропусна подготовката и първия месец от сезона. Дебютира в дербито за Купата срещу Сампдория и пропусна първата дузпа в серията – грешка, която тежи. Започва да бърка много, загуби увереност, а играта му изисква рискове. През октомври бе освиркан от феновете, а Джилардино го защити публично. Дъното дойде срещу Комо – вкаран след почивката, бе сменен отново малко по-късно.

И точно тогава се случи и повратът: Джилардино бе сменен с Патрик Виейра. Новият треньор премести Мирети по-напред по терена, в ролята на класическа десетка. Там, където играеше в школата, но досега не бе получил такъв шанс сред мъжете. Освободен от тежката работа в дълбочина, Фабио започна да показва качествата си между линиите. Резултатът бяха 3 гола и 3 асистенции, ключови за спасението на Дженоа.

„Мирети трябва да има повече свобода, защото може да играе между линиите – каза Виейра. – Но трябва и да е по-решаващ: повече голове, повече асистенции, повече контрол.“

Средната позиция на Мирети под ръководството на Виейра/ Hudl Statsbomb

Къде е истинската му позиция?

Статистиката е двусмислена. Втори в Дженоа по ключови подавания, но с едва 0.08 xA на мач. Втори голмайстор на тима, но два от трите му гола са в един и същи мач. В последните 20 метра обаче прави неща, които не се тренират: финтове в тясно пространство, подавания с пета, интуитивни отигравания с едно докосване.

Остава въпросът дали може да бъде достатъчно постоянен, за да се утвърди като класическа десетка. А като вътрешен халф? Там динамиката му не достига модерни прототипи на позицията като Френдруп, а и защитните му показатели са далеч от идеалните.

Самият Мирети го казва дипломатично: „Мисля, че съм вътрешен халф, но се чувствам добре и като шестица или десетка.“

"Радарите" на Френдруп и Мирети, двама много различни централни полузащитници

Логиката зад продажбата му и смисълът на залога на Наполи

Тази гъвкавост в днешния футбол е и предимство, и капан. А Ювентус в момента не може да си позволи да държи играч извън основната ротация, който носи потенциални 15 милиона чист приход. Няма значение, че току-що навърши 22, че вече има почти 150 мача при професионалистите, че е израснал в школата и олицетворява идентичността на клуба. Същото се случи с Фаджоли, с Хуйсен, със Суле.

В Наполи обаче късметът му може да се обърне. Спортният директор Мана – бившият архитект на проекта Next Gen в Ювентус – залага на него. И при Конте интеграцията няма да е мигновена, но идеята е ясна: повече качество между линиите, повече варианти за ротации, а и Ангиса ще липсва за Купата на Африка.

Мирети може да бъде резервата на Де Бройне, допълнителен играч за да се осъществи контрол на топката, човек за определени мачове, когато Конте ще иска повече владение. Наполи изглежда готов да изгради дълга скамейка за дълъг сезон.

И в този контекст на днешната Серия А, за отбор, който иска да създаде цикъл от победи, подобна инвестиция в италиански футболист има смисъл.

Снимка на корица: Getty Images