Отборът на сезон 2024/25 според данните на Opta

Сезон 2024/25 в Серия А приключи с триумф за Наполи, който завоюва четвъртото си скудето, изпреварвайки Интер в изключително оспорвана битка за титлата. В дъното на таблицата Емполи, Венеция и Монца изпаднаха след трудни кампании.

След края на сезона екипът на Opta, в колаборация с италианските си анализатори от OptaPaolo, анализира представянето на всеки футболист и изготви идеалния отбор на сезона според статистическите показатели. Избраните 11 играчи са тези, които са се представили по-добре от всеки друг на позицията си според наличните данни.

Вратар: Миле Свилар (Рома)

Миле Свилар записа най-високия процент спасявания в Серия А този сезон (77%) сред вратарите с повече от 10 мача. Стражът на Рома също така завърши кампанията с 16 сухи мрежи – колкото и Алекс Мерет от Наполи, което е най-доброто постижение в лигата.

Според стойността на очакваните допуснати голове след удар (xGOT), Свилар е предотвратил 7.5 гола повече отколкото средностатистически вратар би се справил в същите ситуации – втори най-добър показател в Серия А след Ваня Милинкович-Савич от Торино (12.6).

Десен централен защитник: Амир Рахмани (Наполи)

Амир Ррахмани беше неизменна фигура в състава на Антонио Конте през сезон 2024/25 и изигра най-много минути от всички играчи на Наполи, които си върнаха Скудетото.

В дефанзивен план той поведе отбора, записвайки най-много изчиствания (4.7) и най-много спечелени въздушни дуели (3.4) за 90 минути сред съотборниците си. Рахмани доминираше във въздуха с впечатляващите 69.6% спечелени въздушни единоборства – само Марк Кемпф от Комо (71.7%) имаше по-добър показател сред футболистите с поне 100 въздушни дуела.

С топка в крака, косоварят също бе ненадминат: най-много докосвания (3 195), най-много пасове (2 769) и най-много успешни подавания (2 521) в цялата Серия А за сезона.

Централен защитник: Еван Ндика (Рома)

В днешния динамичен и физически изискващ футбол, в който постоянното присъствие на терена е рядкост, Еван Ндика се превърна в синоним на надеждност. Котдивоарецът беше един от двамата полеви играчи в Серия А, които не пропуснаха нито една минута през целия сезон (3 420 минути), редом с Федерико Баскирото от Лече.

Но издръжливостта му бе само част от цялостната му стойност – Ндика блестеше и с представянето си в защита: спечели 81% от опитите си за шпагат (26 от 32) – най-висок процент сред всички футболисти с поне 30 опита. Освен това оглави класацията в Рома за най-много блокирани удари, спечелени владения и изчиствания.

Ляв централен защитник: Алесандро Бастони (Интер)

Техническите качества и атакуващият усет отдавна правят Алесандро Бастони различен от класическите централни бранители и сезон 2024/25 не беше изключение.

Бранителят на Интер постигна най-висока точност при центрирания от игра сред всички защитници с поне 10 опита – 43.7% (28 успешни от 64 опита). Това е рядко срещано явление за централен защитник и илюстрира готовността му да изнася топката в широки зони и да се включва в създаването на атаки.

Бастони беше №1 сред централните защитници по асистенции (5) и създадени голови положения (24), функционирайки на практика като дълбоко разположен плеймейкър в схемата на Симоне Индзаги.

Зоните му на действие илюстират колко напред е играл по левия фланг и колко голям обем от работа е вършил, прикривайки зоната зад атакуващия халф-бек Федерико Димарко.

Десен халф: Рикардо Орсолини (Болоня)

Деветото място на Болоня може да изглежда на пръв поглед разочароващо, но тимът на Винченцо Италиано завърши само на три точки от шестата позиция и спечели първи трофей от над 50 години насам – Купата на Италия. В основата на този успех беше Рикардо Орсолини.

С 15 гола в 30 мача Орсолини бе третият най-резултатен играч в Серия А след Матео Ретеги (25) и Мойс Кийн (19), като вкараните от него попадения представляваха почти двойно повече от тези на втория най-резултатен играч на Болоня (осем гола).

28-годишният нападател записа най-добрия си сезон в кариерата си с 19 голови участия (15 гола и 4 асистенции) - лично топ постижение и по двата показателя в рамките на един сезон.

Централен халф: Едерсон (Аталанта)

След като миналото лято бе близо до трансфер, Едерсон отговори с още един впечатляващ сезон с екипа на Аталанта. Бразилецът участва в най-много атакуващи разигравания, завършили с гол в Серия А за сезона – 16, поне три повече от всеки друг играч.

Освен четирите си гола, Едерсон спечели владението на топката цели 186 пъти – втори сред всички халфове в лигата. Добави и 181 спечелени единоборства (трети по този показател) и 1 932 подадени паса (пето място сред полузащитниците).

Централен халф: Тижани Рейндерс (Милан)

В разочароващ за Милан сезон Тижани Рейндерс беше една от малкото положителни изненади. С 10 гола в Серия А, само Скот Мактоминей (12) вкара повече сред халфовете в лигата. Нидерландецът стана първият централен полузащитник на Милан с поне 10 гола от игра в рамките на един шампионат след Антонио Ночерино през сезон 2011/12. Рейндерс впечатли и с работа без топка – само трима халфове записаха повече от неговите 38 пресечени подавания.

Ляв халф: Скот Мактоминей (Наполи)

Когато Скот Мактоминей напусна Манчестър Юнайтед и премина в Наполи миналото лято, малцина можеха да очакват такова влияние в калчото още от първия му сезон. Шотландецът бе ключов за четвъртото скудето на клуба, вкарвайки 12 гола и записвайки 4 асистенции. Нито един друг централен халф в Серия А не отбеляза толкова попадения.

Осем от неговите голове дойдоха при резултат 0:0 – най-много от всички футболисти в първенството, което го превърна в решаващ играч, който навежда везните в полза на отбора си. Избран за играч на сезона в Серия А, Мактоминей спечели най-много единоборства (208) и участва в най-много дуели (400) сред всички халфове.

Десен нападател: Мойс Кийн (Фиорентина)

След години на неспазени обещания и непостоянна форма, Мойс Кийн най-сетне избухна на голямата сцена. През сезон 2024/25 нападателят на Фиорентина реализира 19 гола в Серия А оставайки втори в голмайсторската листа след Матео Ретеги (25).

Това бе най-доброто голово постижение на италианец с екипа на „виолетовите“ от Алберто Джилардино насам, който също вкара 19 гола през сезон 2008/09. За Кийн това бе едва вторият сезон в професионалната му кариера с двуцифрен брой попадения – след 13-те гола за ПСЖ през 2020/21.

Той оглави Серия А по очаквани голове без дузпи за 90 минути (0.59), което говори за качеството на позициите, в които се озоваваше. Но попаденията му не бяха само редовни – те бяха и решаващи: донесоха на Фиорентина цели 17 точки, повече от всеки друг играч в първенството.

Централен нападател: Матео Ретеги (Аталанта)

Голмайсторът на Серия А и носител на награта „Паоло Роси“, Матео Ретеги изигра зашеметяващ сезон с екипа на Аталанта. Италианският таран отбеляза 25 гола в 36 мача – най-доброто постижение за играч на Аталанта в един сезон в елита. Той бе и лидер по брой мачове с реализиран повече от един гол: три пъти вкара по два, веднъж хеттрик и един път дори наниза четири гола във вратата на Верона.

Ретеги бе и единственият играч в лигата с поне 10 попадения и с десния, и с левия крак – демонстрирайки изключителната си способност да завършва ефективно атаките. Добави и 38 създадени положения от игра, повече от всеки друг нападател в калчото.

Ляв нападател: Маркус Тюрам (Интер)

С пристигането на по-малкия му брат Кефрен в Серия А през миналото лято, надпреварата за фамилна доминация се ожесточи. Но Маркюс Тюрам показа, че по-големият брат все още води.

Французинът стана едва вторият играч от страната си, отбелязал 14 гола в рамките на един сезон за Интер, изравнявайки рекорда на Юри Джоркаеф от сезон 1996/97. Всичките му голове дойдоха от наказателното поле – най-добър показател в лигата, наред с Ромелу Лукаку (14).

Тюрам впечатли и като катализатор на офанзивните действия: с 39 създадени положения от игра, той се нареди в топ 10 на шампионата по този показател.

Aвтор: David Segar / Oliver Hopkins / Дизайн: Ana Gonzalez / Статистика: Opta