Тижани Рейндерс - разбивач на линии, какъвто обича Гуардиола

Манчестър Сити рядко бъркат с трансферите си. Отчасти това се дължи на ресурсите им. Клубът може да проучва и скаутира футболисти много по-задълбочено от повечето други, а после да плаща трансферни суми и заплати, с които малцина могат да се конкурират.

Освен това, Сити могат да убедят почти всеки играч в света да се присъедини към тях, тъй като се борят за най-големите трофеи – и често ги печелят.

Но друга причина за успеха им при привличането на нови попълнения е средата, в която тези играчи попадат. Когато всичко останало е стабилно, а новодошлият просто трябва да се впише във вече отлично функциониращ отбор, воден от един от най-великите мениджъри в историята, тогава шансовете за успех са значително по-големи, отколкото другаде.

Това лято обаче обстоятелствата на „Етихад“ не са обичайните. Пеп Гуардиола тъкмо преживя най-слабия шампионатен сезон в кариерата си, а Манчестър Сити завърши извън първите две места във Висшата лига и остана без нито един трофей – за първи път от осем години насам.

Освен това клубът се раздели с един от най-великите си футболисти и истинска легенда на Висшата лига – Кевин Де Бройне, чийто договор изтече. Напускането му оставя огромна празнина в халфовата линия и едни наистина големи обувки за запълване.

Заради контузии, Де Бройне започна като титуляр само в 34 от възможни 78 мача (43,6%) във Висшата лига през последните си два сезона на „Етихад“, така че Сити до голяма степен вече се бяха подготвили на терена за неговото отсъствие.

Но въпреки че разполагат с изобилие от атакуващ талант, в отбора няма никой, който да прилича на Де Бройне. Играч като него не може да бъде заменен директно, но с привличането на Тиджани Рейндерс от Милан за сума от около 70 милиона евро, може би се крие надежда, че Сити поне частично ще успеят да възстановят един от аспектите в играта на белгиеца.

Това е така заради способността на Рейндерс да преодолява линии с подаванията си в атакуващата третина – нещо, в което Де Бройне беше един от най-добрите в цялата история на Висшата лига.

Рейндерс, който е на 26 години, е футболистът с най-много подавания, пробиващи последната линия на съперника в Серия А този сезон – цели 47. Освен това е седми в класацията по подавания, преодоляващи халфовата линия на съперника (147 на брой).

Той е успявал да преодолее две линии на противникова преса с едно-единствено подаване в 26 случая – трето място сред всички полузащитници и нападатели в първенството – и дори е успявал да мине през три линии на натиск три пъти, което също е трети резултат в лигата.

Без съмнение, Рейндерс има усет за разсичащите подавания, но когато преодолява защитната линия на съперника, неговите пасове не водят директно до голово положение – от общо 229 такива подавания през сезон 2024/25, само 10 са създали директна голова възможност (4,4%).

Както показва и графиката по-долу, голяма част от тези пасове са били насочени „отвътре навън“ – от централни зони към фланговете, а не директно към вратата. Възможно е обаче това да се промени в Манчестър Сити, където Рейндерс ще разполага с нападател като Ерлинг Холанд, към когото да насочва подаванията си.

Рейндерс също умее да се озовава на края на атаките в наказателното поле. През този сезон той отбеляза 10 гола в първенството – най-доброто постижение в кариерата му до момента и резултат, който само един друг централен полузащитник в Серия А успя да надмине. Това беше Скот Мактоминей, който изпревари Рейндерс благодарение на голов рейд от пет попадения в три мача през април, с които изведе Наполи до титлата.

Рейндерс прилича на Мактоминей по начина, по който атакува наказателното поле с включвания от дълбочина. Освен това няма проблем да прави пробиви зад гърба на защитата, дори отвъд позицията на централния нападател. На двата стоп-кадъра се вижда как в мач от Серия А този сезон той е най-изтегленият в предни позиции футболист на Милан, правейки пробив зад защитната линия, от който в последствие реализира.

Общият му брой от 77 удара през сезона — десети сред всички играчи в Серия А и първи сред тези извън позицията на централен нападател — показва колко често Рейндерс се озовава в позиции, от които може да застраши вратата на съперника.

Динамичният му стил, видим в неуморните му включвания в подкрепа на атаката, личи и когато е с топка в крака. Той се отличава с умението си да поема топката в тесни пространства, да се освобождава от преса с бърз финт и да се насочва стремително към вратата. Именно това го прави особено ефективен както при получаване на подавания в гъсто наситени зони в центъра на терена, така и между линиите по-напред, където действията му по-често водят до голови ситуации.

Той последователно придвижва играта напред с дрибъл — само четирима играчи в Серия А през този сезон са извършили повече извеждащи придвижвания (поне пет метра с топка) от него (561), като трима от тях са централни защитници. А сред двадесетте с най-много общи придвижвания с топка, само един изминава повече средно на всяко от тях от Рейндерс (11.8 м).

Нидерландският национал се движи предимно вертикално с топката. Сред футболистите извън защитната линия, единствено Матео Гендузи от Лацио (365) има повече прогресивни придвижвания напред (поне пет метра към вратата на противника) от него (275). Рейндерс се нарежда и на шесто място по брой придвижвания, завършващи с удар — 26 — изпреварен само от четири крила и един централен нападател.

Заслужава си да се отбележи и фактът, че Рейндерс играеше в Милан, който този сезон бе далеч от най-доброто си ниво. „Росонерите“ завършиха на осмо място в Серия А — най-слабото им класиране от десет години насам (десети през 2014/15) — и въпреки това Рейндерс отчете впечатляващи показатели. Може би именно способността му да изпъква дори в отбор, който не функционира оптимално, е привлякла вниманието на ръководството на Манчестър Сити.

Въпреки приноса му в атака, трябва да се отбележи, че за футболист, който в голяма част от сезона действаше или като част от двойка опорни халфове в схема 4-2-3-1, или като вътрешен полузащитник в 4-3-3, защитният му принос още е колеблив.

Сред всички халфове в Серия А, играли поне 1000 минути през миналия сезон, Рейндерс бе с най-нисък брой шпагати средно на 90 минути – едва 0.8. А и по възстановявания на владение – 3.6 на мач – също бе сред най-слабите в тази група.

В Сити той ще бъде подпомогнат от присъствието на Родри – един от най-добрите дефанзивни халфове в света – и със сигурност трябва да се възприема като негов партньор в средата на терена, а не като евентуален негов заместник при нова травма.

В много отношения моментът не е най-благоприятният за преминаване в Манчестър Сити. Рейндерс не попада в обичайната, добре смазана машина, каквато беше Сити през голяма част от ерата на Гуардиола, където новите попълнения трябваше просто да запълнят дребни липси. Сега от него ще се очаква да играе важна роля в незабавното подобряване на скъпо сглобен, но разочароващ състав.

От друга страна, очакванията към отбора в момента са по-ниски, отколкото са били от доста време насам. Борбата за титлата и догодина ще бъде минимално изискване, но Сити вече не е разглеждан като фаворит, който непременно ще прегази конкуренцията, както се случваше често досега.

Това може да даде на Рейндерс малко повече време да се адаптира към живота във Висшата лига – нещо, което само би увеличило шансовете му да се утвърди.

А повечето скъпи трансфери в Манчестър Сити се оказват успешни. Има немалка вероятност и този да бъде такъв.

Статистически данни, графика и корица - theanalyst.com | statsperform.com/opta