Ръководство за сезон 2025/26: Лацио на Сари

Класиране през миналия сезон: 7-о място

Нови попълнения: Данило Каталди, Матео Канчелиeри

Напуснали: Лаум Чaoна

Любопитна статистика от миналия сезон: Нито един друг отбор в Серия А не е вкарал повече голове от Лацио чрез своите резерви. В първенството „бианкочелестите“ са отбелязали цели 21 попадения, дошли от футболисти, влезли от пейката – с цели седем повече от втория в това подреждане Милан. Огромен принос за този показател има Педро, автор на девет от тези голове, шест от които директно са донесли точки. Лацио беше и отборът с най-много попадения в края на мачовете – 15 между 76-ата и 90-ата минута и още 7 след 90-ата.

Преди година, след раздялата с Игор Тудор и идването на Марко Барони, в комбинация с напускането на Луис Алберто, Фелипе Андерсон и Чиро Имобиле, за Лацио започна „нулева година“ с мащабна революция, която изглеждаше обречена на трудности още от старта. Вместо това, тосканският наставник успя да изведе отбора над реалния потенциал на състава, разпалвайки ентусиазъм с отлично представяне в Лига Европа (първо място в есенния формат) и впечатляващо начало на сезона в Серия А, където Лацио изглеждаше готов да се бори за зона Шампионска лига.

Сривът във физическото състояние и символичната зимна селекция обаче свалиха отбора на земята: след трудно преминаване през Виктория Пилзен, „бианкочелестите“ рухнаха драматично срещу Бодьо/Глимт на крачка от полуфинала в Лига Европа. В първенството пък, в края на сезона се изплъзна дори място в Лигата на Конференциите - турнир, който президентът Лотито за пореден път омаловажи („Това е състезание, към което не се стремим“). През пролетния полусезон единствената домакинска победа дойде срещу загубилия шансове за оставане в лигата Монца.

След напускането на Барони, завръщането на Маурицио Сари изглеждаше като заявка за амбиции, но това много бързо се сблъска с реалността: трансферният пазар бе блокиран заради нарушаване на три финансови параметъра – прословутия индекс за ликвидност, както и показателите за дългово натоварване и разширените разходи за заплати. Лацио ще посрещне сезона със състав, изграден за Барони, но воден от треньор с диаметрално противоположна футболна философия.

СИЛНИТЕ СТРАНИ НА ЛАЦИО

Най-добрите моменти при Барони дойдоха с много агресивна игра, дори с риск да се оголи защитата. Отборът не беше силен в разиграването, но умееше да вдига пресата и да стига бързо до завършек в атака. Възползвайки се от силните първи месеци на Нуно Тавареш и движението на нападателите Кастеянос и Диа, Барони изгради система за директни атаки в дълбочина и чрез центрирания. Докато през 2023/24 Лацио беше четвърти отзад напред в класацията за брой центрирания и последен по успеваемост, през миналия сезон стана лидер по опити за центриране и четвърти по успешни центрирания с много играчи, които атакуват наказателното поле.

С връщането на Сари вече се забелязва промяна в подхода. В двете ключови летни контроли срещу Фенербахче и Галатасарай, Лацио показа готовност да играе и с нисък блок. Когато опитваше да вдигне пресата, това ставаше по типично „сариански“ начин - с огромно натоварване за двамата вътрешни халфове, които заставаха до централния нападател, за да притискат централните бранители на съперника.

В контролата срещу Галатасарай турците разиграваха топката отдясно наляво през централните защитници. Щом топката достигнеше до Бардакджъ, Гeндузи излизаше да пресира, а Деле-Баширу, първоначално насочен да атакува Санчес, адаптираше позицията си, изравнявайки линията с Ровела, за да затвори зоните в средата.

Най-тревожните знаци дойдоха без съмнение от мача с Фенербахче, в който Лацио така и не успя да контролира двубоя, макар че допусна гол единствено след груба грешка на Гендузи при изнасяне от дълбочина.

Първото полувреме срещу Галатасарай обаче показа и най-добрите моменти от предсезонната подготовка. Турците вдигаха високо защитната си линия, което позволи на Кастеянос с движенията си към топката, както и на Канчелири и Закани с атаките си в празните пространства, да поставят защитата на съперника под сериозно напрежение. Голът за моментното 1:2, реализиран от Закани, беше най-обещаващият момент от лятната подготовка на „орлите“, дори и да бе подпомогнат от неорганизирания опит за преса на Галатасарай.

От първите индикации изглежда напълно логично да си представим един предпазлив отбор, насочен психически към значително намаляване на рисковете във фазата без топка (миналия сезон Лацио имаше най-слабата защита сред първите девет в класирането с 49 допуснати гола) благодарение на обичайно педантичната работа на Сари върху защитната линия. Остава да се разбере от кои играчи ще бъде съставен титулярният квартет: трудно е да си представим, че треньорът ще се откаже от Хила и Тавареш, докато вдясно трима ще се борят за едно място (Марушич, довереникът Хисай и Ладзари), а до испанеца акциите на Провстгаард изглежда се покачват, макар това да би означавало значително намаляване на ролята на Романьоли в състава. Освен това, в сезона, когато тимът завърши втори, именно римският защитник беше сред най-добрите. Гендузи и Ровела изглеждат непоклатими в центъра на терена, както и Закани и Кастеянос. В полза на Лацио е и фактът, че ще може да се готви само за един мач седмично, предвид липсата на участие в евротурнирите.

СЛАБИТЕ СТРАНИ НА ЛАЦИО

Както сам Сари спомена на пресконференция, това е Лацио, който по чисто футболно качество е далеч от стандартите на треньора си. Поради това е трудно да си представим отбор, силно ориентиран към къси пасове, особено като се има предвид, че трансферният пазар няма да може да промени нищо поне до януари (в най-добрия случай). Най-голямата неизвестна е третото място в халфовата линия: възрастта започва да става безмилостен фактор за Весино, роден през 1991 г. и изхождащ от сезон, изпълнен с контузии; Деле-Баширу беше изпробван като ляв вътрешен халф, но засега не изглежда тактически готов; остава кандидатурата на Белаян, върху когото треньорът работи именно в ролята на титулярен вътрешен халф. На масата е и хипотезата Ровела да играе като дясностояща "mezz'ala", използвайки завръщането на Данило Каталди в ролята на плеймейкър - именно при Сари юношата на "орлите" показа най-доброто от себе си в кариерата си.

Не е случайно, че в последните дни се появиха дори слухове за евентуално връщане към схемата 4-2-3-1 предпочитана от Барони - система, която Сари познава отлично от началото на кариерата си, но която на практика не е използвал след появяването си в Серия А, преминавайки от 4-3-1-2 в Емполи към 4-3-3, с което се утвърди в Наполи, Ювентус и Лацио. Ако дори в последната версия на Лацио при Сари, с Луис Алберто и Фелипе Андерсон в състава, отборът изглеждаше прекалено бавен и безидеен във фаза на владение, рискът е тази тенденция да се засили още повече при състав, чието качество не изглежда от най-високо ниво.

В контролата с Галатасарай Лацио отново показа проблем, характерен за последния период при Сари: гол, допуснат след подаване от аутлинията. Това е един от рисковете за отбор, който в трудни моменти има навика да се прибира прекалено назад, оставяйки огромно пространство за изстрели от границата на наказателното поле.

Голът на Торейра също така възобнови дългогодишния дебат за това кой трябва да е титулярният вратар. След феноменалния сезон, който донесе второто място, Проведел постепенно започна да снижава нивото си, докато през миналия сезон при Барони не достигна негативен връх, като в края наставникът се предаде на очевидното и заложи на Мандас като титуляр. Сари обаче може да се довери на Проведел заради уменията му при средни и дълги подавания, макар че изборът все още не е направен: Мандас започна като титуляр във втория мач от мини-турнето в Турция, а Проведел – в първия. Каквото и да е решението, впечатлението е, че вратарският въпрос ще бъде деликатна и повтаряща се тема през сезона.

Пелегрини беше преодолян твърде лесно и пред Галатасарай се откри свободна зона по десния фланг.

При първото връщане на топката от аутлинията, Лацио имаше осем играчи плюс Проведел в наказателното поле.

Белаян направи отчаян опит да пресече, но беше елиминиран с допълнително подаване, което изведе Торейра в отлична позиция за удар. Междувременно и Педро, и Диа се бяха прибрали в зоната на топката, но вече беше твърде късно.

Ако левият фланг на защитата, при условие че контузиите го позволят, изглежда сигурно в ръцете на Нуно Тавареш, то на противоположното крило ситуацията остава напълно неясна. Ръководството реши да се откаже от опцията Флориани Мусолини, който ще изкара първия си сезон в Серия А с екипа на Кремонезе, запазвайки блока от трима ветерани – Марушич, Хисай и Ладзари. При отворен трансферен пазар, това вероятно щеше да бъде един от първите постове за освежаване, но Сари ще трябва да работи с три профила, чиито най-добри години вече изглеждат в миналото.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ДОБЪР ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

Възможността да подготвя само по един мач седмично позволява на Сари да остане в борбата за място в Шампионската лига през първите четири месеца от сезона. Клубът частично се връща в рамките на параметрите, определени за зимния трансферен прозорец и това позволява на Лотито и Фабиани да работят с нулево салдо: продажбата на Нослин на ПСВ Айндховен носи средства, с които се атакува трансфер на качествен вътрешен халф, а мястото на бившия играч на Верона се запълва числено от Лоренцо Инсиние, който се събира със Сари след периода в Наполи и бележи пет гола като резерва между януари и май. Лацио завършва на шесто място и се връща в Лига Европа благодарение на Купата на Италия, спечелена от Интер, който влиза в топ 4 в Серия А и така освобождава едно място за Европа.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ЛОШ ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

Клаузите за трансфер на Ровела и Гендузи са изтекли отдавна, но на 31 август идва оферта от Ал Кадсия за французина в размер на 65 милиона евро и Лотито, въпреки блокирания пазар, решава да приеме. Сари е принуден да включи Башич в ротациите на халфовата линия заради постоянните физически проблеми на Весино и тактическата неподготвеност на Деле-Баширу. Ротацията на вратарския пост между Проведел и Мандас носи повече объркване, отколкото ползи. През януари отборът е далеч от европейските позиции и не получава зелена светлина за трансфери. Напрежението избухва с пълна сила след Кремонезе – Лацио в началото на май (1:0, гол с глава на Флориани Мусолини след груба грешка в защита на Хисай, който вече стабилно играе вляво заради мускулните проблеми на Тавареш). Лацио е закотвен на 12-о място в класирането и предстои римско дерби, което може да гарантира на Рома място в Шампионската лига. В края на сезона Сари подава оставка, давайки скандално интервю за Алфредо Педула, а за сезон 2026/27 на негово място идва Себастиано Сивиля.

ВЪЗМОЖНА ИЗНЕНАДА

Оливер Провстгаард сякаш спечели доверието на Сари в предсезонната подготовка. Той бе меко казано загадъчна фигура при Барони, но често е изпробван до Марио Хила от новия треньор. Двамата оформят добре допълваща се двойка и на физическо ниво. Фактът, че винаги е пробван като ляв централен защитник, подсказва, че може да стане алтернатива на Романьоли. Благодарение на отсъствието на Патрик заради обичайните физически проблеми, той бързо се изкачи в йерархията, а фактът, че Романьоли цяло лято винаги е слаган в двойка с Марушич и никога със сигурния титуляр Хила е още една индикация, че може да има нов титуляр в централната двойка още в началото на новия сезон.

Photo credits: Andrea Rosito

Статия: Ultimouomo.com