Ръководство за сезон 2025/26: действащият шампион Наполи

ПОЗИЦИЯ ПРЕЗ МИНАЛИЯ СЕЗОН: 1-во място

ИНТЕРЕСНА СТАТИСТИКА ОТ МИНАЛИЯ СЕЗОН: Наполи спечели Скудетото с най-добрата защита в шампионата, но едва с шестото най-добро нападение. От 24-те победи само 4 дойдоха с разлика над два гола (в шампионския сезон със Спалети 8 от 28 победи бяха с подобен аванс), а сред тях единствено 0:4 срещу Каляри се откроява като мач, в който Наполи успя да вкара повече от 3 попадения.

НОВИ ПОПЪЛНЕНИЯ: Кевин Де Бройне, Лоренцо Лука, Сам Беукема, Ноа Ланг, Ваня Милинкович-Савич, Лука Марианучи, Мигел Гутиерес.

НАПУСНАЛИ: Джакомо Распадори, Джовани Симеоне, Сирил Нгонге, Рафа Марин.

Антонио Конте е като механична сокоизстисквачка с голям лост, който притиска плода, докато не извади и последната му фибра. Няма значение дали е портокал, лимон или грейпфрут - "лостът Конте“ ще извлече абсолютно всичко възможно. Практичен уред, чиято ефективност никога не е жертвана за сметка на елегантността. Да, обемист е и в дългосрочен план може да изтощи, но миналия сезон именно той изстиска максимума от един състав на Наполи, който на пръв поглед не изглеждаше особено обещаващ, а му донесе историческо Скудето.

След неубедително начало, Конте сведе до минимум амбициите по отношение на изнасянето на топката и поиска максимума в менажирането на ключовите моменти в мачовете. Оттам нататък дойдоха вдъхновената форма на Скот Мактоминей и пролетният срив на Интер на Индзаги. Така Наполи стигна до най-малко очакваната от своите четири титли, и може би точно затова и най-епичната.

Едва след като бяха изяснени клубните амбиции, Антонио Конте, който в началото на трансферния прозорец изглеждаше на прага да се върне в Ювентус, реши да остане. Това се превърна в искрата на едно лято, в което ентусиазмът на феновете бе трудно удържим, особено след пристигането на Кевин Де Бройне. Допълнително масло в огъня доливаха слуховете за големи имена във всеки сектор на терена: Шкриниар в защита, Родриго като крило и Дарвин Нуньес на върха на атаката.

В крайна сметка Наполи привлече по-малко бляскави имена, но в пълно съответствие с изискванията на Конте: „Взимаме играчи за настоящето, но най-вече за бъдещето. Това са футболисти, които няма да променят веднага титулярния състав, но ще подсилят ротациите, за да ни помагат и за да бъдат титуляри в бъдеще.“ Червената нишка на трансферното лято бе очертана от самия Конте на пресконференцията в Трентино: „Скудетото дойде не в края на цикъл по реконструкция, а след първата година от нея. Сега правим следваща крачка - подсилваме състав, който нямаше нужната дълбочина, за да се бори на няколко фронта. Завършваме го, включително и защото числено имаме нужда да добавим футболисти.“

Контролата срещу Олимпиакос показа силни и слаби страни на шампионите, но бе и театър на груби влизания и контузията на Ромео Лукаку

СИСТЕМАТА НА ИГРА И РОЛЯТА НА ДЕ БРОЙНЕ

Манна и Конте тръгнаха агресивно още от началото на меркатото с идеята колкото се може повече нови лица да бъдат в групата още за лагера. Това отвори и първите въпросителни: как да се интегрира Кевин Де Бройне? За Конте белгиецът е „полузащитник, който може да се премести по-напред (като трекуартиста) по време на самия мач“ - в контролите вече се видя един сценарий ала Фабрегас в Челси: белгиецът е свободен да диктува играта в центъра, да вдига глава и да сменя фронта на атаката с дълги диагонални пасове. Голът на Лука срещу Брест е илюстрация на тази хибридна роля: пас от дълбочина към Ди Лоренцо, центриране и повече хора, които атакуват наказателното поле - една от слабостите през изминалия сезон.

Другата новост е по-смелият натиск в пресата. Наполи си остава в класическото 4-4-2 в среден блок, но с повече смени на ритъма, с готовност да натиска високо дори в зоната на вратаря, както се видя срещу Жирона. Малка, но съществена разлика в ДНК-то на отбора.

Тренировъчните експерименти вече очертават две базови версии на системата на игра: една с асиметрично 4-2-3-1 (Политано, Де Бройне и Мактоминей зад Лукаку), и една с възможност за 3-5-2 с истинска защитна тройка сформирана от Буонджорно, Рахмани и Беукема в сърцето на отбраната и халф-бекове високо до средната линия. Беукема е голямата инвестиция в защита: третият най-скъп централен бранител в историята на Наполи и ще бъде ключов за ротациите, които миналия сезон липсваха в центъра на отбраната.

На вратата също вече има открита конкуренция - Мерет срещу Милинкович-Савич: с различни профили и различни възможни сценарии според съперника. По крилата фокусът явно е бил насочен към Ла Лига: Гутиерес вече е част от тима, а скоро се очаква и Хуанлу да акостира. Двама халф-бекове с качества да сменят височината, на която се подвизават по терена и да дадат нови решения при изнасянето на топката с включвания дори към центъра на игрището.

Все още липсва крило отляво, което да бъде реална алтернатива или дори титулярна опция. Ноа Ланг има огромен потенциал, но също така е недоказан в големи първенства. Провалът с привличането на Ндойе и Нуса пък остави дупка, която опциите Зинченко или завръщане на Елмас могат само частично да закърпят. В центъра на терена се говори за Муса или Мирети - двама млади играчи и все още недоразвити играчи, но с профил, които би дал на Конте нови тактически опции и разнообразие.

С една дума: отборът изглежда по-разнообразен и балансиран, без да е изгубил своята практична идентичност. Наполи никога не е печелил два пъти подред Скудето. Ако има треньор, който знае как да го направи в съчетание с огромното предизвикателство на участие в новия изтощителен формат на Шампионската лига, това е Антонио Конте.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ДОБЪР ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

Подсиленият състав позволява на Конте да се справя без проблеми с двойния фронт. Тимът стартира силно и веднага се настанява на върха в класирането. Дори тежкият календар през ноември не изважда Наполи от борбата за титлата, защото изборът на Конте да залага на четирима халфове едновременно и това започва да дава плодове и в офанзивен план. В груповата фаза на Шампионската лига няма големи върхове, но отборът се класира за осминафиналите без особени притеснения. Там елиминира Челси на Енцо Мареска и отпада едва на четвъртфиналите след дузпи срещу Ливърпул. Конте заявява, че тимът си тръгва с високо вдигната глава и че сега трябва да насочи всички сили към завършването на започнатото в първенството.

Пролетният спринт е безупречен: Наполи остава непобеден и печели титлата у дома срещу Болоня два кръга преди края. Пред камерите Конте е видимо облекчен. „Работата обаче още не е приключила“, казва той със странна усмивка, изписана на лицето му.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ЛОШ ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

След въодушевяващ старт с 1 гол и 2 асистенции в първите 3 кръга, Де Бройне започва да изпитва трудности да играе с постоянство заради дребни, но упорити контузии. Мактоминей не успява да има същото въздействие с важни голове, а Лукаку, който се завръща след травма, така и не намира отново върховата си форма и спира да бележи. За съжаление, същото важи и за Лука, който също не намира път към мрежата и Наполи започва да страда все повече в нападение. Пресата говори за „остра патология от равенства“ и дори експериментите с Ланг като фалшива деветка се оказват просто хомеопатия.

Фактът, че през пролетта тимът има само по един мач на седмица, след като отпада от Челси на Мареска в плейофа за осминафиналите в Шампионската лига, позволява на Наполи да поддържа добро темпо на събиране на точки. Но без да може да стигне до върха в класирането, сезонът завършва на разочароващо трето място. След последния двубой (равенство срещу Удинезе) един видимо изтощен Конте напомня пред камерите, че отборът е дал всичко и е постигнал минималната цел - класиране за Шампионската лига.

А бъдещето му? С дрезгав глас и поглед, вперен в далечината, Конте заявява, че може да отговори едва след срещата си с Де Лаурентис.

ИГРАЧ, ЧИЯТО ФЛАНЕЛКА ДА СИ КУПИШ

Когато фланелката е украсена от Скудетото на гърдите, за един запалянко е редно да сложи отзад името на любимия играч от миналия сезон - онзи, който е допринесъл за титлата (стига, разбира се, да е останал в отбора). В този случай няма значение дали е Мактоминей, Ангиса или Политано: това е въпрос на личен вкус. Но има и изключения, които могат да засенчат това решение. Особено когато изключението е един от най-силните футболисти в света през последните години, който избира да играе в Наполи, след като вече е спечелил всичко. Да носиш №11 на Де Бройне е не просто жест към настоящето, а и начин да подчертаеш нивото на този Наполи, както и да гледаш напред - към новите амбиции на един отбор, който днес вярва, че може да отвори цикъл на победи в Италия.

Корица: lottomaticasport

Статия: Ultimouomo.com