Тактически анализ: Крахът в Норвегия

Първият шамар дойде малко след десетата минута. Италия до този момент се опитваше да наложи устойчиво владение на топката, за да контролира темпото и пространствата в мача, макар и с известни затруднения. Норвегия дотогава беше опитвала да упражни преса, но без особен успех, а в този момент топката бе в краката на нейните защитници, дълбоко в собствената ѝ половина.

Топката се движеше отляво надясно, след което се върна при Мьолер Волф – левия бек, който разполагаше с достатъчно пространство пред себе си, за да напредне с топката в крака. Щом прекоси централната линия, Волфе подаде вляво към Нуса, разположен широко на фланга. Запакоста се опита да го изпревари отвътре, но Нуса спечели позицията, прикри движението на топката към тъчлинията и я остави да се търкулне по вътрешната част на десния му крак, с който я овладя и се завъртя с пирует.

Никой от италианските играчи не беше достатъчно близо до Запакоста, за да му осигури моментална помощ, и така Нуса беше оставен да навлезе необезпокояван в наказателното поле, да се изправи срещу Ди Лоренцо, да търкулне топката към десния си крак и да стреля. Ударът беше отклонен от капитана на Наполи и се насочи с рикошет към центъра на наказателното поле, където Удоджи успя да изчисти преди Сьорлот да го изпревари.

Италия усети първия студен полъх в мача – само предвестник на страданията, които предстояха в следващите минути. Алармата прозвуча, но остана нечута – или поне без последствие – защото от тази заплаха, идваща по десния фланг, не бе намерено решение. А там беше именно Антонио Нуса – 20-годишният играч на РБ Лайпциг.

Нуса се превърна в главното действащо лице през първите болезнени 45 минути на Норвегия – Италия, първият мач на „скуадра адзура“ в световните квалификации под ръководството на Лучано Спалети. Знаем, че Италия вече бе под напрежение да спечели, за да избегне уплахата от баража, тъй като Норвегия бе спечелила с лекота първите си два мача – срещу Молдова и Израел, съответно с 5:0 и 2:4 – докато Италия не успя да се класира напред в Лигата на нациите.

Всички предпоставки за поредния предсветовен психодраматичен сценарий бяха налице още преди първия съдийски сигнал: сериозен противник с няколко доказани технически лидери, национален отбор, уморен както физически, така и психически, важни отсъстващи, неизбежни полемики около повиквателните и отказите, и стартова единайсеторка, белязана от силно консервативен подход.

В 34-ата минута Норвегия повежда с 2:0. Вратарят Нюланд, атакуван от високата преса от Италия, избива топката с дълъг пас наляво към Торсби, чийто въздушни качества са добре познати в Серия А. Торсби опитва да овладее с крак, но топката му се изплъзва назад. На няколко метра от него е Нуса. Торсби го вижда и веднага решава да застане между съотборника си и Ровела, като използва тялото си, за да направи блок. Така Нуса може спокойно да напредне и да атакува Ди Лоренцо, който не намира нито смелост, нито търпение да го съпроводи още няколко метра, а прибързано влиза в единоборство – точно това, което Нуса очаква, за да смени рязко посоката навътре.

И докато шпагатът на Ди Лоренцо нелепо се блъска в Ровела, Нуса вече е прицелил и поразява Донарума с далечен удар. Италия вече губи с два гола – след ситуация, която добре обобщава разликата в ефективността между двата отбора: от едната страна Торсби и Нуса – първият защитава и поддържа атаката, вторият – създава опасност с решителност, атакува навътре с топката близо до крака, поема инициативата; от другата страна Ровела и Ди Лоренцо – оставени сами със своите трудности, неспособни да издържат на физическото и динамично натоварване от страна на противника. Една уверена и остра Норвегия срещу една разпиляна и страдаща Италия. Това, в крайна сметка, бе темата, която беляза и насочи развоя на срещата.

Италия в течение на мача трупа притежание на топката, дори продължително на моменти, опирайки се на своята структурна последователност. Но (именно заради тази последователност) изглежда твърде предвидима, за да създаде реална опасност, и твърде статична, за да ограничи норвежките контраатаки.

Норвегия не само успя да пресече още в зародиш повечето опити на Италия да изнася топката с къси подавания, но и „Скуадра адзура“ на практика не създаде нищо дори когато се беше установила в близост до наказателното поле на съперника. Казано накратко – отборът на Спалети беше беззъб.

Още от тези две ситуации в самото начало на мача се вижда как Норвегия се чувстваше особено уверена, когато прехвърляше пресата си към фланговете, докато Италия опитваше да изнася топката отзад. Страничните подавания между централните защитници на Спалети бяха лесна плячка за пресата на Холанд и компания: разстоянията бяха големи, движенията към топката – оскъдни. Удоджи от едната страна, Барела и Дзапакоста от другата, мислеха най-вече как да атакуват дълбочината. Ровела и Тонали, понякога и Распадори, се опитваха плахо да заемат централните пространства, но Италия практически никога не успя да изнесе играта. Вертикалният пас по тъчлинията беше блокиран от траекториите на пресата, а подаванията към вътрешността бяха ограничени поради липса на подкрепа в центъра, ограничени и плахи движения и слаба склонност на получаващите на фланга да пренасочат бързо топката навътре – било заради техническа неточност, било заради несигурност. Така Норвегия никога не беше изложена на преходи в открито поле и често се оказваше в числено предимство в защита, въпреки високата си преса.

В половината на Норвегия Италия срещна донякъде сходни затруднения като при изнасянето на топката. Основните ѝ опити за пробив минаваха през търсене на комбинации и позиционни ротации по фланговете: Ди Лоренцо напредваше да подкрепи Дзапакоста отдясно, Тонали се опитваше да комбинира с Удоджи отляво. Италия беше набелязала крайните зони от защитния блок на Норвегия, но скандинавците се оказаха особено компактен отбор, който не оставяше никакви хоризонтални пространства. Диагоналните пробиви на крайните играчи, с оглед структурата на отбора, изглеждаха като най-естествения път за създаване на опасност. Но остротата на Италия изобщо не беше на нивото на мача и на спешността, породена от ранното изоставане, което – неслучайно – произлезе именно от прибързаността ѝ да търси прогресия по фланга.

Атаката при гола за 1:0 на Сьорлот – преди грешката на ориентирането на тялото на Ровела, който не съпроводи правилно спринта на Нуса и му остави твърде много пространство навътре, както и преди провала на Бастони да изиграе изкуствена засада или да покрие нападателя на Атлетико – произлиза от конкретна офанзивна динамика на Италия.

След дълъг диагонален пас на Бастони към Дзапакоста, който беше пресечен от Мьолер Волф, втората топка попадна в Нуса, напълно свободен от всякакво предварително покритие – и това до голяма степен беше резултат от самото развитие на атаката. Но с оглед на заплахата, която представляваше Нуса, Италия може би трябваше да мисли в посока по-постоянен контрол върху него – дори когато притежанието беше в нейна полза – чрез Ровела или Ди Лоренцо.

Вярно е, че двамата загубиха прекалено много дуели с него, но дори само да затрудняват получаването му на топката можеше да направи Норвегия по-неуверена и по-малко опасна. Решението на Бастони да форсира смяна на фланга – въпреки че качествата му при такъв тип подавания са добре известни – беше контраинтуитивно, като се има предвид колко играчи вече се бяха струпали вляво. Нежеланието да се играе „между телата“, за да се използва една прочута реплика на самия селекционер Спалети, доведе до съществена липса на централни комбинации – въпреки наличието на двама „трекуартисти“, които теоретично трябваше да служат именно за тази цел.

Италия разполагаше с всички предпоставки поне да опита да комбинира по-често и на по-малки дистанции в централния коридор, насочвайки прогресията по-скоро по диагонал, отколкото по хоризонтала или вертикала. Но националният отбор, който се пристигна в Норвегия, изглеждаше наистина с твърде малко ресурси и твърде малко убеденост в това отношение.

Голът за 3:0 на Холанд, паднал няколко минути преди края на първото полувреме, изглеждаше почти неизбежен. Още веднъж Нуса успя да получи свободно в преход след една объркана контраатака на Италия. Крилото подаде навътре към Йодегор, който, устремен срещу защитната линия на съперника, лесно изведе Холанд в дълбочина. Нападателят на Сити, връщайки се от задна позиция, се възползва от несигурността на защитниците, които отново не успяха нито да го покрият, нито да приложат изкуствена засада.

Второто полувреме се изниза бавно и въпреки смените, Италия наложи първо спасяване на Нюланд едва в 92-рата минута.

Оттук нататък драмата за (бившия) отбор на Спалети не се състои само в това, че трябва да догонва в класирането и да се бори с призраците от последните три световни квалификации, а и в липсата на офанзивни идеи, в трудността да се създаде синхрон и сигурност в атаките – без дори да може да разчита на стабилност в защита. Почти две години изминаха, откакто Спалети пое отбора, а Италия и днес продължава да е беззъб и несигурен отбор. Всъщност, като я гледа човек, е трудно изобщо да я нарече "отбор".

След всяко поредно тежко разочарование се чува една и съща песен: националният тим е просто крайното отражение на всички структурни несъответствия в италианския футбол – както на терена, така и извън него. Алармените сигнали са все същите, както и коментарите, привидните осъзнавания, взетите решения. Междувременно, негативната спирала, в която е завъртяна "Скуадра адзура", продължава да се върти.

Корица: MARIUS SIMENSEN/BILDBYRÅN/Shutterstock (15345898ai)