Ръководство за сезон 2025/26: Интер на Киву

ПОЗИЦИЯ ПРЕЗ МИНАЛИЯ СЕЗОН: 2-о място

ИНТЕРЕСНА СТАТИСТИКА ОТ МИНАЛИЯ СЕЗОН: През 2024/25 Интер е отборът в Серия А, който е вкарал най-много голове, генерирал е най-много очаквани голове (xG), отправил е най-много удари, има най-много пасове, най-много успешни центрирания в наказателното поле и най-много водения на топката в последната третина (според данните на Hudl StatsBomb). Но същевременно е и тимът, който е дриблирал най-малко, а цели четири отбора (Наполи, Ювентус, Болоня и Лацио) са допуснали по-малко xG от своите съперници. С други думи: креативност и стабилност са двете неща, в които статистически Интер не е бил най-добрият и това оказа влияние и в крайното класиране.

НОВИ ПОПЪЛНЕНИЯ: Луис Енрике, Анж-Йоан Бони, Франческо Пио Еспозито, Петър Сучич

НАПУСНАЛИ: Тайджон Бюканън, Марко Арнаутович, Хоакин Кореа, Валентин Карбони, Никола Залевски

Трудно е да се каже кога точно завърши миналият сезон за Интер. От една страна, може да се смята, че той приключи още преди финала в Шампионската лига, когато започнаха слуховете, че Симоне Индзаги ще напусне, привлечен от щедрата оферта на саудитския Ал-Хилал. От друга, може би краят дойде именно след този финал, белязан от тежкото 0:5 и окончателната раздяла с треньора. Последва участието на Световното клубно първенство, поражението с 0:2 от Флуминензе и острите думи на капитана Лаутаро Мартинес: „Видях много неща, които не ми харесаха“. Думите му бяха насочени може би към Чалханоглу, поискал трансфер в Турция, може би и към други. А после дойде и признанието на Джузепе Марота, че отборът е бил „с изтощени батерии“ след 63 изиграни мача за сезона.

В известен смисъл обаче може да се каже, че този сезон на Интер още не е завършил. Клубът избра да заложи на продължението на линията, зададена от Индзаги - донякъде и поради липса на алтернатива. Опитите да се поверят юздите на Патрик Виейра (който предпочете да остане в Дженоа) или на Сеск Фабрегас (съсобственик и треньор на Комо) се провалиха и така беше направен изборът да се назначи Кристиан Киву. Треньорът има едва 13 мача в Серия А зад гърба си, но стилът на Парма бе сметнат за тактически близък до идеите на Индзаги.

И що се отнася до състава Интер днес изглежда почти същият както преди година. Трите нови попълнения, осъществени отрано заради участието на клуба в Мондиала, не променят особено перспективите. А за да бъде постигнато нещо повече от миналия сезон, това може да означава само титла в Серия А или трофей в Шампионската лига. Купата на Италия би била лека крачка напред, но едва ли Лаутаро имаше точно това предвид, когато говореше за амбициите, които трябва да има всеки, решил да остане в черно-синьо.

Поглеждайки към трансферите, Луис Енрике ще бъде алтернатива на Дъмфрис, с различни характеристики, но със сигурност с по-ограничено офанзивно измерение, особено що се отнася до високите центрирания. Пристигнал в Марсилия преди година и половина, той често играеше вляво, дори на линията зад нападателя, но започна да се изявява най-добре, когато Де Дзерби го постави по цялото дясно крило. Миналия сезон той бе футболистът на ОМ с най-много успешни дрибъла след Мейсън Грийнууд (средно по 2.66 на 90 минути и 65% успеваемост) и в това отношение добавя нещо, което липсваше много на Интер. Трудно е да се разбере каква може да бъде реалната му стойност и въздействие в колективната и вертикална система като тази на нерадзурите.

Йоан-Анж Бони (който навършва 22 години през октомври) имаше позитивно въздействие в предсезонната подготовка и също се намира пред предизвикателството да направи голям скок след само един сезон в Серия А с Парма. За Бони, както и за Франческо Пио Еспозито (току-що навършени 20 години), можем да кажем, че са играчи, които със сигурност могат да бъдат полезни и ще бъдат по-добра и физически стабилна алтернатива на титулярите от Арнаутович и Кореа.

Миналия сезон Интер плати висока цена заради факта, че именно Кореа, Арнаутович и отчасти Тареми не се оказаха на нужното ниво, но трябва да се признае и че ролята на нападател в Интер не е никак лесна. Не е по силите на всеки да повтаря това, което Лаутаро прави вече няколко години от гледна точна на голове и тежестта, която носи в разиграването с гръб към вратата. Същото важи и за физическото и техническото влияние на Тюрам.

Някои играчи са по-трудни за заменяне от други, а при Интер голяма част от офанзивната организация на тима се крепи на индивидуалните качества на двамата им нападатели, както за да изнасят отбора напред и да комбинират със съотборниците си, така и в зоната на последния пас и завършването. Да им се даде почивка от време на време може да е добра идея.

Но при такъв сценарий е трудно дори да си представим как атаката на Интер може да се подобри. Може би именно с това се обяснява фактът, че Аузилио и Марота вложиха толкова време и репутация в опита да привлекат Адемола Лукман (и все още не е сигурно, че няма да успеят).

Отборът е свикнал да придвижва доста хора над линията на топката, но това се оказва бумеранг в последно време - и през летните контроли (тук срещу Олимпиакос) си проличават трудностите при дефанзивна транзиция

И в халфовата линия, без да се вземе крайно решение и да се промени нещо на структурно ниво, наистина е трудно да се разбере как Интер на Киву може да се подобри спрямо този на Индзаги.

22-годишният Петър Сучич се вписа добре и може да играе на мястото на 36-годишния Мхитарян или, по всякакви причини (не непременно чисто игрови) на това на Хакан Чалханоглу. С Динамо Загреб той игра най-вече в двойка халфове, а след Световното клубно първенство се изяви както като ляв вътрешен халф (срещу Монако до изгонването на Чалханоглу десет минути преди края на първото полувреме и срещу Монца с Аслани в центъра), така и като плеймейкър срещу Олимпиакос.

Днес Сучич, заедно със Зиелински и Фратези, е единствената алтернатива на тримата титуляри от миналия сезон и единственият, който благодарение на своята гъвкавост би позволил да се обърне триъгълникът в средата на терена и да се играе с двама играчи в по-дефанзивна роля – нещо, което може би помогнало и за ограничаване на дефанзивните преходи. От друга страна, Барела често е втора нападателна опция, понякога разменяйки позиции с Лаутаро, макар никога да не е бил особено продуктивен в голово отношение. От неговите способности зависи една възможна еволюция и израстване на нерадзурите, така че си струва да се заложи на сардинеца и да се изгради по-солидна "застраховка" в защита зад гърба му.

Когато Интер не успее да завърши атаката или да консолидира владението в половината на съперника - аспект, който Киву изглежда иска да подсили, поне съдейки по това колко често отстрани на терена настоява за смяна на фланга, когато вертикалното развитие губи скорост – отборът рискува да се разтегли или да остави прекалено много пространство в защита. Балансът в Интер отпреди две години се дължеше в голяма степен на ефективността и интензивността при възстановяването на владението на топката от Мхитарян, Барела и Чалханоглу, които днес изглеждат малко по-далеч един от друг.

Най-доброто от тактическата зрялост на Интер: претоварване на единия фланг, индивидуалната класа на Тюрам отваря крилото и се атакува "сляпата" страна зад гърба на противника. Димарко завършва атаката пред другия халф-бек Дъмфрис като символ на гъвкавостта на тима в атака.

Отбраната трябва да бъде подмладена и обновена: Ачерби беше от ключово значение през решаващите моменти на миналия сезон, но рано или късно ще трябва да се мисли за негов заместник, а може би този момент вече е настъпил за Де Врай. През последните дни и Павар изглежда близо до напускане, което би могло да наложи още по-дълбока промяна. Ако Киву не успее да подобри фазата на изнасяне на топката, съществува риск Интер често да бъде принуден да се защитава тичайки назад. Алтернативата е преминаване към среден или нисък блок, с по-реактивна игра и стил по-близък до този на неговия Парма. В това няма нищо лошо, но би означавало промяна на идентичността на вицешампиона на Италия и Европа.

В момента Интер разполага с много техническо качество, но е опасен основно когато има пространство за атака в преход след преодоляване на пресата (често с дълъг пас към нападателите) или при бърза смяна на фланга и атака по крилата. През последните години обаче отборът среща все по-големи трудности да преодолява противниковата преса (това се видя и през лятото, особено срещу Монако, един от най-интензивно пресиращите тимове в Лига 1) и все по-често прибягва до дълги топки напред.

В халфовата линия липсват интензитетът и синхронът от преди два сезона. Чалханоглу остана против волята си и срещу Монако бе изгонен след половин час игра, демонстрирайки нервност. Възможно е това да са временни проблеми, но притеснението на феновете не е безпочвено.

Как се променя отбор, завършил втори в първенството и финалист в Шампионската лига – тим, който изглеждаше близо до съвършенството, преди амбицията да го изтощи? Киву няма опит (като треньор) на нивото, където ще го изведе Интер, а трансферният пазар засега бе по-скромен от очакваното. Все пак основата е отлична и може би два или три точни хода ще бъдат достатъчни, за да върнат пламъка под черно-сините фланелки.

Това е сезонът, в който ще разберем дали Интер се нуждае от по-дълбока и пълна промяна или пък летните критики са били прекалени.

ПРОГНОЗА: НАЙ-ДОБЪР ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

Интер започва сезона по перфектния начин, побеждавайки Торино, Удинезе и, след паузата за националните отбори, новия Ювентус на Тудор. Октомври носи още потвърждения: нито Рома, нито Наполи успяват да го надвият, а Фиорентина, изненадала всички с качеството на играта си, е победена с авторитет.

Ключът? Летните нови попълнения. Адемола Лукман и Ману Коне, пристигнали заедно с Ким Мин-жае в последните дни на пазара, се налагат като безспорни титуляри. Никой вече не мисли за Чалханоглу. Увереността на Киву расте дотолкова, че той преминава към 4-2-3-1, в което Лукман, Лаутаро и Тюрам заедно водят най-важните битки.

В Шампионската лига "нерадзурите" се спрират едва на полуфинала срещу новия Манчестър Сити на Гуардиола. Двубоят се решава в самия край на реванша, когато Донарума спасява след задна ножица на Лаутаро и успява да лиши Интер от трета финална поява за последните четири години.

Във втория полусезон Интер не допусна нито една загуба и след победа над Лацио официално си осигурява титлата в Серия А три кръга преди края. Така сезон, започнал със съмнения относно младия треньор Киву и възможностите на отбора след финала в Истанбул, завършва с възраждане и Скудето!

ПРОГНОЗА: НАЙ-ЛОШ ВЪЗМОЖЕН СЦЕНАРИЙ

През лятния трансферен прозорец не пристига нито един от играчите, които Интер бе набелязал, и след два равни мача отборът губи тежко в третия кръг от Ювентус. През октомври срещу Наполи, Рома и Фиорентина взема само една точка. След поражението с 1:4 от Милан в края на ноември Кристиан Киву е уволнен и на негово място пристига Гарет Саутгейт. Интер отпада на осминафиналите в Купата на Италия от Венеция и на осминафиналите в Шампионската лига от ПСВ.

През януари пристигат Стърлинг и Джейдън Санчо, както и Магуайър под наем от Юнайтед. До февруари изоставането от Милан и Наполи вече е 10 точки, а след ново поражение в дербито в началото на март Марота уволнява и Саутгейт и поверява отбора на Тиаго Мота. Той обаче не успява да победи Болоня в последния кръг – директен сблъсък за място в Шампионската лига. Интер 2026/27 ще играе в Лига Европа, но не е ясно кой ще застане на пейката, тъй като Мота подава оставка веднага след последния съдийски сигнал, за да приеме оферта от Саудитска Арабия.

ВЪЗМОЖНА ИЗНЕНАДА

А ако вместо Ману Коне халфовата линия на Интер се промени благодарение на Петър Сучич? Още през лятото той показа отлично качество във воденето на топката и преодоляване на преса, което напомни за първите месеци на Ковачич в Милано. Млад е и изглежда като типичния играч, който може да използва скока на по-високо ниво като трамплин, за да се развива още повече. Интер има нужда от футболисти, които поемат отговорност, а Сучич досега не е показал никаква плахост.

Снимка на корица: Mediafax Foto

Статия: ultimouomo.com